контрол

Все същите
Аватар
Амаранта
Мнения: 5037
Регистриран на: 30.10.06, 09:42
Местоположение: Макондо

Мнение от Амаранта »

Леле Сноу,

просто не знам какво да кажа -
така, както си го написала излиза, че той стои с теб само заради парите, които евентуално би взела, ако се разведете,
и е ядосан, защото си мисли, че те са си негови.

Сега - наистина не ви познавам, нито имам представа какво се случва между вас - само съм прочела написаното от теб.

И аз, като Верка, много се ядосвам от на инат съсипаните бракове, край мен имам не един и два такива,
и виждам, че хората после не намират любовта, не намират по-добър партньор, не намират даже и поне наполовина толкова добър,
а тези, които остана сами, дори са още по-зле - попадат в плен на разни мании и бавно и полека започват да изперкват.

Сори, ако звуча апокалиптично, но такъв опит имам,
ако има и най-малък шанс да заздравите брака си, не го изпускай.

Както вече казах, наистина няма как да знам какво става с вас,
мога само да ти стискам палци, да вземеш най-мъдрото решение.:kiss:
Аватар
WALL-E
Мнения: 3287
Регистриран на: 28.05.10, 03:32

Мнение от WALL-E »

snowprincess написа: учеше задочно и като идваше във варна на очни и изпити, живееше в нас - безплатна квартира и храна

когато бях на 23 години направих фирмата и сключих договор за консигнация за една година за 100 хил лева

на 26 се ожених, родих и си останах вкъщи, след 5 години още едно се появи
следващите 16 години съм си гледала дома и децата и завърших своето образование, на работа не съм ходила,

но индиректно, чрез майка и татко съм вкарвала пари в моето семейство - над 300 хил лева
виждаш ли... за теб всичко е търговия
докато има любов /или привличане/ всичко е у ред..
кат изчезне, остават ..цифрите и основите лъсват

нека да изпиша нещата примерно от неговата страна ..как би си мислил мъж в ситуацията по оскъдните данни дето прочетох :-) като сценарий го чети, не като уцел в твойта ситуация
както казах нямам как да знам какво е, защото не съм ви бил под завивките
няма да ми се сърдиш и на мен /предполагам щот все пак и мен ме у-бичаш :-)/

ГРИЖОВНИЯТ
"начи.. обичахме се бре. толкова че да не се разделим 8 години дори кат гаджета без ангажименти. толкова, че да поема задължението личното да съм отговорен баща и да бачкам като изуглавен 20 години, за да може любимата ми жена и прекрасните ни дъщери да не се лишават от нищо. жена ми ми помогна за началото. ама после...20 години аз теглих каиша. жена ми.. гледаше децата, ма си ходеше де и скимне-фитнеси пазаруване купони дискотеки, завърши 37 курса за кволи не и вишу :blum: и освен за лична употреба..това нищо не донесе, освен за нейното разнообразие- за което и аз съм доволен, защото поне с нещо извън дома се занимаваше. сега иска да прибере всичко, за което съм се блъскал тези 20 години, което включва освен бизнеса, къщата, и нея и децата...защото аз в това съм инвестирал денонощните ми усилия, вярно лишавайки семейството си с присъствие. така съм разбирал обичта, така съм направил.
жените наглеждат огъня и обгрижват децата, мъжа трябва да отловува и да довлече плячката до пещерата. и добре че бяха техните, щот иначе всичко на мен щеше да тежи. сега..дали щото годините са несигурни или обичта ни е минала в режим "битовизми" но вече не стигат обичайните забавления. аз станах мърморко тя зла. може пък някой да я подкукуросва? на мен време да слушам и чувам такива приказки не ми остава, щото трябва да се бачка и единственото за което мога да се хвана е работата. а тя това време има.. и ся кво?! девойка нова ли да си търся..ама коя ли ще се лепне, напасне и изтърпи някой на тея години?! и..не ми се ще да загърбя всички тия години и труд дето инвестирах. щерките са пораснали и ще се оправят. то и без това вече отбягват компанията ни..имат си своя. имат и имоти за да не останат гладни. а аз? трябва ми къща и работа. трябва ми и жена ми..ама тя не ме иска вече. май и аз вече не я искам..такава! значи..ще се давя. ще се държа за това дето поне ще ми позволи да оживея. работата. и ако може да спастря поне някой имот за мен..защото вече няма за кога нов иначе коя ли друга ще ме погледне?!. навремето с любов го правехме..днес ги виждам...пайнър студио. ще поизчакам да видя какво е решила, да знам поне как да се отбранявам за да оживея и някак да продължа"

другия сценарий ..за мъжа меркантил щи напиша също, но нека е друг ден..примерно утре щото май пак ще вали и няма да мога да хвъркам. :-)
първо за този..щото се надявам мъжа ти да е тоя тип
за мъжа кариерист също или там каквато тема подадеш :-)
и.. не ме асоциирай с твоя мъж, както и аз не се асоциирам с него :kiss:
Последно промяна от WALL-E на 12.08.12, 02:50, променено общо 1 път.
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
Аватар
WALL-E
Мнения: 3287
Регистриран на: 28.05.10, 03:32

Мнение от WALL-E »

snowprincess написа: исках да чуя не за света, а твоята гледна точка за него

аз приятели имам, той няма нито един
понеже са други въпроси- отделен отговор :-)

-моята гледна точка за света няма как да е по различна от света, и не говоря за планетарен мащаб
говоря за света

-приятели... които да ти ударят шамар, а не приятели
иначе те разбирам :-) и при нас приятелите са били "мои" /щот пуша, пия и съм весела компания :lol:/
и тези дето са ме хокали... уважавам повече от тези, дето са ме хвалели
дори и да е грешна
просто..друга гледна точка отвън :-)
щото и те не са били в моите чаршафи, но са се престрашили да ми споделят още един чифт очи
аз така се уча на грешките си, някои като си ги видя, на други, като ми ги посочат
:-) в някои аспекти и аз съм расъл под похлупак
докато не си разбия моите стени с моята собствена глава.. няма как
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
Аватар
Дон Румата Есторски
Мнения: 264
Регистриран на: 29.07.12, 09:44

Мнение от Дон Румата Есторски »

snowprincess написа: това не е резултат от общия ни път
по принцип, самочувствието се дължи на получената подкрепа и обич в детството - дали ще си сигурен и самоуверен, тревожен, избягващ или страхуващ се, зависи почти само от това (може да помогнат и успехите в работата, но заложи много малко)
Не съм съгласен. Това, което посочваш е много важно. Най-важното може би, съгласен. Основа.
Но интелигентните хора се развиват и променят цял живот, не се съмнявам че ти го правиш и сега и ще продължаваш винаги.
Ако не ми вярваш, иди на някоя среща на бивши съученици, например ... :winkw:
snowprincess написа:шегувах се за кръвта по зъбите, аз съм миличка и добричка
Аз разбрах. :-)
Това, което ти не разбра (което си е мой пропуск, разбира се) беше, че използвайки първо лице множествено число, имах предвид нас двамата с теб, защото ситуационно мисля че сме от една и съща страна ...
snowprincess написа:можеш да ми напишеш всичко, не се притеснявай и не се извинявай
Благодаря ти!
Аватар
WALL-E
Мнения: 3287
Регистриран на: 28.05.10, 03:32

Мнение от WALL-E »

Дон Румата Есторски написа:че използвайки първо лице множествено число, имах предвид нас двамата с теб
мисля.. да приключим темата, отказах се да пиша и другите сценарии на гледните точки на оня гадния по свой си начин мъж
дано нещата да се оправят и все някой трябва да направи крачка за сплотяване
може да е тук пишещият :-)
Нещо Повече - Ник Войчич
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
Аватар
snowprincess
Мнения: 5650
Регистриран на: 24.09.06, 17:50

Мнение от snowprincess »

Амаранта написа:Леле Сноу,

просто не знам какво да кажа -
така, както си го написала излиза, че той стои с теб само заради парите, които евентуално би взела, ако се разведете,
и е ядосан, защото си мисли, че те са си негови.

Сега - наистина не ви познавам, нито имам представа какво се случва между вас - само съм прочела написаното от теб.

И аз, като Верка, много се ядосвам от на инат съсипаните бракове, край мен имам не един и два такива,
и виждам, че хората после не намират любовта, не намират по-добър партньор, не намират даже и поне наполовина толкова добър,
а тези, които остана сами, дори са още по-зле - попадат в плен на разни мании и бавно и полека започват да изперкват.

Сори, ако звуча апокалиптично, но такъв опит имам,
ако има и най-малък шанс да заздравите брака си, не го изпускай.

Както вече казах, наистина няма как да знам какво става с вас,
мога само да ти стискам палци, да вземеш най-мъдрото решение.:kiss:
всичко, което си написала и аз го мисля

Изображение
Изображение
Аватар
snowprincess
Мнения: 5650
Регистриран на: 24.09.06, 17:50

Мнение от snowprincess »

WALL-E написа:
snowprincess написа: учеше задочно и като идваше във варна на очни и изпити, живееше в нас - безплатна квартира и храна

когато бях на 23 години направих фирмата и сключих договор за консигнация за една година за 100 хил лева

на 26 се ожених, родих и си останах вкъщи, след 5 години още едно се появи
следващите 16 години съм си гледала дома и децата и завърших своето образование, на работа не съм ходила,

но индиректно, чрез майка и татко съм вкарвала пари в моето семейство - над 300 хил лева
виждаш ли... за теб всичко е търговия
докато има любов /или привличане/ всичко е у ред..
кат изчезне, остават ..цифрите и основите лъсват

нека да изпиша нещата примерно от неговата страна ..как би си мислил мъж в ситуацията по оскъдните данни дето прочетох :-) като сценарий го чети, не като уцел в твойта ситуация
както казах нямам как да знам какво е, защото не съм ви бил под завивките
няма да ми се сърдиш и на мен /предполагам щот все пак и мен ме у-бичаш :-)/

ГРИЖОВНИЯТ
"начи.. обичахме се бре. толкова че да не се разделим 8 години дори кат гаджета без ангажименти. толкова, че да поема задължението личното да съм отговорен баща и да бачкам като изуглавен 20 години, за да може любимата ми жена и прекрасните ни дъщери да не се лишават от нищо. жена ми ми помогна за началото. ама после...20 години аз теглих каиша. жена ми.. гледаше децата, ма си ходеше де и скимне-фитнеси пазаруване купони дискотеки, завърши 37 курса за кволи не и вишу :blum: и освен за лична употреба..това нищо не донесе, освен за нейното разнообразие- за което и аз съм доволен, защото поне с нещо извън дома се занимаваше. сега иска да прибере всичко, за което съм се блъскал тези 20 години, което включва освен бизнеса, къщата, и нея и децата...защото аз в това съм инвестирал денонощните ми усилия, вярно лишавайки семейството си с присъствие. така съм разбирал обичта, така съм направил.
жените наглеждат огъня и обгрижват децата, мъжа трябва да отловува и да довлече плячката до пещерата. и добре че бяха техните, щот иначе всичко на мен щеше да тежи. сега..дали щото годините са несигурни или обичта ни е минала в режим "битовизми" но вече не стигат обичайните забавления. аз станах мърморко тя зла. може пък някой да я подкукуросва? на мен време да слушам и чувам такива приказки не ми остава, щото трябва да се бачка и единственото за което мога да се хвана е работата. а тя това време има.. и ся кво?! девойка нова ли да си търся..ама коя ли ще се лепне, напасне и изтърпи някой на тея години?! и..не ми се ще да загърбя всички тия години и труд дето инвестирах. щерките са пораснали и ще се оправят. то и без това вече отбягват компанията ни..имат си своя. имат и имоти за да не останат гладни. а аз? трябва ми къща и работа. трябва ми и жена ми..ама тя не ме иска вече. май и аз вече не я искам..такава! значи..ще се давя. ще се държа за това дето поне ще ми позволи да оживея. работата. и ако може да спастря поне някой имот за мен..защото вече няма за кога нов иначе коя ли друга ще ме погледне?!. навремето с любов го правехме..днес ги виждам...пайнър студио. ще поизчакам да видя какво е решила, да знам поне как да се отбранявам за да оживея и някак да продължа"

другия сценарий ..за мъжа меркантил щи напиша също, но нека е друг ден..примерно утре щото май пак ще вали и няма да мога да хвъркам. :-)
първо за този..щото се надявам мъжа ти да е тоя тип
за мъжа кариерист също или там каквато тема подадеш :-)
и.. не ме асоциирай с твоя мъж, както и аз не се асоциирам с него :kiss:
хубава приказка "Грижовният", но вече никога няма да повярвам в нея
в началото беше - никога не съм имал такова семейство, винаги ще съм благодарен, мен ми стига малко (семейство, хляб и покрив над главата)
оказа се, че не му стига и е най-щастлив когато събере някой лев и го сложи в тайната си банкова сметка
това иди-доди мога да го разбера, парите му дават усещане за сигурност и щастие, но той винаги е бил беден и нещастен, и винаги ще си остане такъв, парите са вестници, днес ги има- утре ги няма, и ако чакаш да събереш определена сума (може би за мозъчна трансплантация), за да си щастлив, пиши го бегало
това, което не мога да разбера е, защо е необходимо ако някой не е щастлив, да иска да направи и други хора нещастни, защото не му стигаше да събира пари, а вечер вкъщи театро - "няма работа, няма пари", измисли и кредит - месец след месец - заради теб взех този кредит, сега трябва да плащам лихви... и аз вярвам, минаха къмто 5 месеца и един ден му казах, че искам да видя договора - от коя банка е теглил, колко и каква лихва плаща... и взеха да излизат наяве истини
нещата при нас никога няма да се оправят, ние сме на последната права
чудо трябва да стане
Изображение
Аватар
snowprincess
Мнения: 5650
Регистриран на: 24.09.06, 17:50

Мнение от snowprincess »

WALL-E написа:
Дон Румата Есторски написа:че използвайки първо лице множествено число, имах предвид нас двамата с теб
мисля.. да приключим темата, отказах се да пиша и другите сценарии на гледните точки на оня гадния по свой си начин мъж
дано нещата да се оправят и все някой трябва да направи крачка за сплотяване
може да е тук пишещият :-)
Нещо Повече - Ник Войчич
евала на хората, които са отгледали и възпитали този човек
Изображение
Аватар
Fairy of the Flowers
Мнения: 580
Регистриран на: 24.09.06, 08:03
Обратна връзка:

Мнение от Fairy of the Flowers »

Боже, боже... всяко семейство си е нещастно по своему.... Ние като отивахме към залата да се женим, кумата каза "Ще ви дам само един съвет - не вземайте нищо от никого, впрягайте се двамата и си правете живота, за да няма после "Мама това ми даде, а пък тати - онова"" Тогава не го повярвах, обичахме се и мислех че сме едно и цял живот така ще бъде. И все пак така направихме. И все пак мисля, че аз поех по-големия товар. И някъде по пътя и сред грижите забравихме кои сме и какви сме. И все си мисля, че ако не се бях натоварила сама с всичко, това нямаше да стане така. Това имах предвид за контрола преди. Когато вече не можех да го правя както преди, той не ме чу и не ми повярва, беше свикнал да се опира на мен. Хм. Не си измисляй филми, ако можеш, не се настройвай против него, за съжаление не може с нож да се отреже такава голяма част от живота. Пък и всичко има две страни и двама виновни. Какво ти пречи - да си трупа пари, човек преживява различни цикли, сривове, преживява различни етапи, просто го изчакай да отмине, не го притискай, бъди до него, нали в това е смисълът да сме заедно. Когато всичко е наред е лесно.
Аватар
WALL-E
Мнения: 3287
Регистриран на: 28.05.10, 03:32

Мнение от WALL-E »

тогава ще ти разкажа друга приказка

"Как се ражда Пеперуда
приказка за възрастни

Имало едно време един любопитен Пашкул. Заспивайки една вечер му се присънил най-прекрасният сън – нежна девойка, бързонога с буйни коси и приказно, красиви пеперудени криле. Обикаляла тя из горите, лудувала с животните, разговаряла с дърветата и птиците, знаела за всяка болка – билка. Дядо и вечер разказвал приказки край огъня, събирали се мало и голямо. Имали си те игра. Когато се съберели в Кръг започвали да обсъждат Важни закони.
- Дядо, дядо защо за толкова Важни тези закони?
- Защото, миличка, кръга ще е пълен само тогава, когато всички са се хванали за ръце, когато са се грижили един за друг, когато са се изправяли заедно в трудни моменти, когато взаимно са си поправяли грешките и са си помагали. Колкото е по- голям кръга, толкова са по здрави крилете ти, пеперудо моя. Кръга е важен миличка, когато хващаш Човек за ръка и когато му подаваш ръка.
Тя чакала обаче все да се съберат в Правоъгълник- та това означавало Празник, време прекарано в много забавления, игри и училище по красота.
- Дядо, дядо какво е Празник?
- Това, мило дете е, когато топлината в сърцето ти, дарява най- красивият блясък на очите ти и най прекрасната усмивка на лицето ти. Това е Щастие.
Имало моменти в които дядото смръщвал вежди, усмивката изчезвала от лицето му, подреждал големите в Триъгълник и размахвал сърдито пръст. Обяснявал що е Справедливост, че усмивката в Семейството зависи от отношението на един към друг, и как не бива това да се забравя.
-Дядо, дядооо- все питала любимата му пеперуда – Когато се съберете в шестоъгълник, това Кръг със счупени ъгълчета ли е?
- Така е миличка – усмихвал се дядото, - тогава има болка, има страдание , тогава викаме на помощ Мъдростта. Тя е винаги около нас , дете, не я виждаме, но знаем , че е тук, събираме се заедно и започваме да решаваме задачки. Светлината която виждаш, ни показва пътя, ТАМ намираме отговор на въпросите си. Създаваме малко пашкулче, каквото беше ти, което за да порасне и стане красива пеперуда се нуждае от много Любов. Дори и малко да боли , когато изсъхват крилата, знаеш , че за да са здрави им трябва Светлина и Топлина .. тогава виждаме пълният им блясък.
-Знам , дядо, че за да искаш да летиш, първо трябва здраво да си стъпил на земята.
- Така е , дете, здравите крачета са важни, за да пазиш равновесие, да стои тялото ти изправено, главата вдигната, защото растем нагоре и искаме все по- нависоко да стигнем.
Пораснала девойката с пеперудени криле, искала и други гори да разгледа и с други дървета да поговори. Един ден чула в далечината прекрасни песни , дивна музика, смях приближила се и видяла малко китно селце, танцуващи младежи и девойки, всеобщо веселие. Свалила пеперудените си криле, усмихнала се и се присъединила към тях. В един миг сърцето и подскочило и очите и се обърнали към един младеж, напет , красив. Тя вдигнала гордо главата си, усмихнала се …. и не след дълго заживели заедно. Спретнали си скромен и уютен дом, но работата изпратила мъжа далеч от него. Тя шетала и къщи, помагала на тамошните жители, но не забравяла от време на време да сложи пеперудените си крила, да влезе в гората, да полудува и да се погрижи и за горските обитатели. Тя знаела винаги кога той се прибира, чакала го с нетърпение и желание. Минало време, дали заради любовта си към него, дали заради това , че знаела във всеки един момент какво се случва с него, забравила тя уроците на дядо си, за Мъдростта, за Светлината, за необходимостта от дълги разговори, за хванатите в кръг ръце.
Докато един ден не усетила , по нейният си пеперуден начин. Присъствието на друга. Той не отрекъл. Натъжила се дълбоко, свила се , привела глава и бавно се запътила към гората. Забравила, че пеперудата иска да лети, да стигне на високо. Приютил я старият дъб, тя затворила очи и заспала за дълго.
Малкият Пашкул се събудил и забравил за съня. Заживял един нормален живот, пълен с болка, тъга, несгоди и разочарования. Един ден решил, че му е дотегнала тази нормалност. Пожелал си промяна. Тя дошла с един прекрасен Човек, грижовен, мил, който го гледал с много любов и внимание. Обгрижвал го, търпял му капризите и лошите настроения. Докато един ден Пашкула се огледал и видял, че всячески се опитва да се върне към нормалният си живот. Стреснал се и се замислил. Все пак той избягал от него, пораствайки. Научил, че не иска тежестта на нормалното и се спрял, но все нещо не му достигало.
Една прекрасна сутрин случайно/неслучайно той срещнал една Фея. Тя била Пролетна, Есенна, Лятна и Зимна и имала най топлите очи на света. Започнала Феята да му разказва най- вълшебните приказки на света – за Човека , за Мъдростта, за Светлината. Започнали да си говорят всеки ден , а Пашкула искал все повече и повече приказки. Седял слушал в захлас, вечер ги сънувал и се усмихвал. Когато един ден Феята го попитала:
- Ти познаваш ли себе си?
Пашкула без да се замисли отговорил:
- Да, има ли някой който да не се познава?
Усмихнала се нежно Феята , погледнала го и тихо казала:
- Не знаеш колко прекрасна Пеперуда си всъщност!
Учудил се Пашкула.
- Аз? … Пеперуда? Как така?
- Винаги си била такава , миличка , просто си забравила.
И започнал Пашкула да си спомня, за съня , за неговата девойка с пеперудени криле, за Важните закони, за Ценните знания…. Но и си спомнил как свършил съня. Дали е сънувал? Нима съня може да има такъв край? Така ли се ражда и заспива Пеперуда? За щастие Феята била готова да помогне с отговорите на всички въпроси.
- Теб Прекрасна, Природата те е създала съвършена, но с твоята памет, да изградиш твоето щастие. Порастването не е проста работа. Забравила си , мила, че за да полетиш първо трябва да стъпиш здраво на земята, да ти изсъхнат крилете на слънцето, да усетиш болката на порастването им, за да можеш да Оцениш радостта от излитането, радостта от Щастието. Природата ни е дала едно безценно сандъче- нашата памет, тя никога не ни забравя, понякога ние забравяме за нея. Тя е ТАМ, подсказва за себе си , щипва те палаво, събужда те, за да разбереш, че не си само Пашкулче, да се огледаш и Видиш в какво Прекрасно създание си се превърнала. Така се ражда Пеперуда, Твоята , Неповторима, Лична , Уникална и Неземно красива пеперуда.
Станало му на Пашкулчето едно ненормално, лудо и прекрасно. Погледнало се за първи път в огледалото , неговото, собствено Огледало и видяло онази девойка с пеперудени криле.
- Странно, защо до сега не съм я виждала?
- Защото си гледала други огледала, миличка и беше забравила за свето собствено!!!"

:-)
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
Публикувай отговор