тогава ще ти разкажа друга приказка
"Как се ражда Пеперуда
приказка за възрастни
Имало едно време един любопитен Пашкул. Заспивайки една вечер му се присънил най-прекрасният сън – нежна девойка, бързонога с буйни коси и приказно, красиви пеперудени криле. Обикаляла тя из горите, лудувала с животните, разговаряла с дърветата и птиците, знаела за всяка болка – билка. Дядо и вечер разказвал приказки край огъня, събирали се мало и голямо. Имали си те игра. Когато се съберели в Кръг започвали да обсъждат Важни закони.
- Дядо, дядо защо за толкова Важни тези закони?
- Защото, миличка, кръга ще е пълен само тогава, когато всички са се хванали за ръце, когато са се грижили един за друг, когато са се изправяли заедно в трудни моменти, когато взаимно са си поправяли грешките и са си помагали. Колкото е по- голям кръга, толкова са по здрави крилете ти, пеперудо моя. Кръга е важен миличка, когато хващаш Човек за ръка и когато му подаваш ръка.
Тя чакала обаче все да се съберат в Правоъгълник- та това означавало Празник, време прекарано в много забавления, игри и училище по красота.
- Дядо, дядо какво е Празник?
- Това, мило дете е, когато топлината в сърцето ти, дарява най- красивият блясък на очите ти и най прекрасната усмивка на лицето ти. Това е Щастие.
Имало моменти в които дядото смръщвал вежди, усмивката изчезвала от лицето му, подреждал големите в Триъгълник и размахвал сърдито пръст. Обяснявал що е Справедливост, че усмивката в Семейството зависи от отношението на един към друг, и как не бива това да се забравя.
-Дядо, дядооо- все питала любимата му пеперуда – Когато се съберете в шестоъгълник, това Кръг със счупени ъгълчета ли е?
- Така е миличка – усмихвал се дядото, - тогава има болка, има страдание , тогава викаме на помощ Мъдростта. Тя е винаги около нас , дете, не я виждаме, но знаем , че е тук, събираме се заедно и започваме да решаваме задачки. Светлината която виждаш, ни показва пътя, ТАМ намираме отговор на въпросите си. Създаваме малко пашкулче, каквото беше ти, което за да порасне и стане красива пеперуда се нуждае от много Любов. Дори и малко да боли , когато изсъхват крилата, знаеш , че за да са здрави им трябва Светлина и Топлина .. тогава виждаме пълният им блясък.
-Знам , дядо, че за да искаш да летиш, първо трябва здраво да си стъпил на земята.
- Така е , дете, здравите крачета са важни, за да пазиш равновесие, да стои тялото ти изправено, главата вдигната, защото растем нагоре и искаме все по- нависоко да стигнем.
Пораснала девойката с пеперудени криле, искала и други гори да разгледа и с други дървета да поговори. Един ден чула в далечината прекрасни песни , дивна музика, смях приближила се и видяла малко китно селце, танцуващи младежи и девойки, всеобщо веселие. Свалила пеперудените си криле, усмихнала се и се присъединила към тях. В един миг сърцето и подскочило и очите и се обърнали към един младеж, напет , красив. Тя вдигнала гордо главата си, усмихнала се …. и не след дълго заживели заедно. Спретнали си скромен и уютен дом, но работата изпратила мъжа далеч от него. Тя шетала и къщи, помагала на тамошните жители, но не забравяла от време на време да сложи пеперудените си крила, да влезе в гората, да полудува и да се погрижи и за горските обитатели. Тя знаела винаги кога той се прибира, чакала го с нетърпение и желание. Минало време, дали заради любовта си към него, дали заради това , че знаела във всеки един момент какво се случва с него, забравила тя уроците на дядо си, за Мъдростта, за Светлината, за необходимостта от дълги разговори, за хванатите в кръг ръце.
Докато един ден не усетила , по нейният си пеперуден начин. Присъствието на друга. Той не отрекъл. Натъжила се дълбоко, свила се , привела глава и бавно се запътила към гората. Забравила, че пеперудата иска да лети, да стигне на високо. Приютил я старият дъб, тя затворила очи и заспала за дълго.
Малкият Пашкул се събудил и забравил за съня. Заживял един нормален живот, пълен с болка, тъга, несгоди и разочарования. Един ден решил, че му е дотегнала тази нормалност. Пожелал си промяна. Тя дошла с един прекрасен Човек, грижовен, мил, който го гледал с много любов и внимание. Обгрижвал го, търпял му капризите и лошите настроения. Докато един ден Пашкула се огледал и видял, че всячески се опитва да се върне към нормалният си живот. Стреснал се и се замислил. Все пак той избягал от него, пораствайки. Научил, че не иска тежестта на нормалното и се спрял, но все нещо не му достигало.
Една прекрасна сутрин случайно/неслучайно той срещнал една Фея. Тя била Пролетна, Есенна, Лятна и Зимна и имала най топлите очи на света. Започнала Феята да му разказва най- вълшебните приказки на света – за Човека , за Мъдростта, за Светлината. Започнали да си говорят всеки ден , а Пашкула искал все повече и повече приказки. Седял слушал в захлас, вечер ги сънувал и се усмихвал. Когато един ден Феята го попитала:
- Ти познаваш ли себе си?
Пашкула без да се замисли отговорил:
- Да, има ли някой който да не се познава?
Усмихнала се нежно Феята , погледнала го и тихо казала:
- Не знаеш колко прекрасна Пеперуда си всъщност!
Учудил се Пашкула.
- Аз? … Пеперуда? Как така?
- Винаги си била такава , миличка , просто си забравила.
И започнал Пашкула да си спомня, за съня , за неговата девойка с пеперудени криле, за Важните закони, за Ценните знания…. Но и си спомнил как свършил съня. Дали е сънувал? Нима съня може да има такъв край? Така ли се ражда и заспива Пеперуда? За щастие Феята била готова да помогне с отговорите на всички въпроси.
- Теб Прекрасна, Природата те е създала съвършена, но с твоята памет, да изградиш твоето щастие. Порастването не е проста работа. Забравила си , мила, че за да полетиш първо трябва да стъпиш здраво на земята, да ти изсъхнат крилете на слънцето, да усетиш болката на порастването им, за да можеш да Оцениш радостта от излитането, радостта от Щастието. Природата ни е дала едно безценно сандъче- нашата памет, тя никога не ни забравя, понякога ние забравяме за нея. Тя е ТАМ, подсказва за себе си , щипва те палаво, събужда те, за да разбереш, че не си само Пашкулче, да се огледаш и Видиш в какво Прекрасно създание си се превърнала. Така се ражда Пеперуда, Твоята , Неповторима, Лична , Уникална и Неземно красива пеперуда.
Станало му на Пашкулчето едно ненормално, лудо и прекрасно. Погледнало се за първи път в огледалото , неговото, собствено Огледало и видяло онази девойка с пеперудени криле.
- Странно, защо до сега не съм я виждала?
- Защото си гледала други огледала, миличка и беше забравила за свето собствено!!!"
Трябва от злото да направиш добро. Друг материал за градеж не остана...
и освен за лична употреба..това нищо не донесе, освен за нейното разнообразие- за което и аз съм доволен, защото поне с нещо извън дома се занимаваше. сега иска да прибере всичко, за което съм се блъскал тези 20 години, което включва освен бизнеса, къщата, и нея и децата...защото аз в това съм инвестирал денонощните ми усилия, вярно лишавайки семейството си с присъствие. така съм разбирал обичта, така съм направил. 
/
