За пачата като такава

[Мнемозина]

"Пача" предизвиква у мен усещането за смешна храна, не знам защо.

Така я използва и Жари в "Крал Юбю".

В "Двойната Лотхен", обаче, едната близначка обичаше пача и й я сервираха в хотел "Империал" във Виена, а другата обичаше палачинки. Ако не ме лъже паметта, разбира се.

Е ли пачата достойна за уважение, що дири тя в главата на Ерих Кестнер, и кои са другите храни, към които се отнасяме така, малко снизходително, да го кажем. И защо.
За бахура с сещам.

Ей такива пак дребни мисли ме занимаваха вчера по едно време, но намирам темата за фундаментална и затова я пускам отделно.

[сър Айвънхоу]

"Пача" предизвиква у мен усещането за смешна храна, не знам защо.

Така я използва и Жари в "Крал Юбю".

В "Двойната Лотхен", обаче, едната близначка обичаше пача и й я сервираха в хотел "Империал" във Виена, а другата обичаше палачинки. Ако не ме лъже паметта, разбира се.

Е ли пачата достойна за уважение, що дири тя в главата на Ерих Кестнер, и кои са другите храни, към които се отнасяме така, малко снизходително, да го кажем. И защо.
За бахура с сещам.

Ей такива пак дребни мисли ме занимаваха вчера по едно време, но намирам темата за фундаментална и затова я пускам отделно.

не забравяй, че пачата е "дуално" ядене - може да се яде като супа и като желиран продукт...
т.е. едната Лотхен, най-вероятно е обичала супата...

[Kent]

пача=тъща=нова година=петел с портокали за ИД=кеф:-)
но руския студень имам предвид

пача с медузи и гореща мазна гъста + миризлива=родна казарма=шаяк+габровски кубинки=гастрит=105 човека в една стая спат +аз със аз
спат= през деня спим и бдим на плаца и по сокаци, а през ноща спим и бздим във въпросната една стая от горниот ред
русофоните ще ме разберът
патриотите също

[Kent]

другата храна са - мидите:-)

[Амаранта]

хм, защо пачата да е смешна, тя дори би могла да се сервира артистично,

то да не е някакъв бъркоч кат мамалига, или сиренова каша (тва последното нито съм го яла, нито дори съм го виждала, но ми звучи много песимистично).

[Kent]

сиренова каша (тва последното нито съм го яла, нито дори съм го виждала, но ми звучи много песимистично).

това навя тъжни спомени, май съм я ял, но няма нищо - само тъжни спомени:mad: ще питам жената, що за храна за олимпийци е тва:-)

[windcolours]

сега съм на задушени в масло манатарка, печурки и рижика. Не ми се връзва с пача. Всъщност пачата с нищо не ми се връзва и за нищо на света не бих й се вързала

[Мнемозина]

не забравяй, че пачата е "дуално" ядене - може да се яде като супа и като желиран продукт...
т.е. едната Лотхен, най-вероятно е обичала супата...

Няма значение, може да е дуална, но е единосъщна.

[Мнемозина]

пача=тъща=нова година=петел с портокали за ИД=кеф:-)
но руския студень имам предвид

пача с медузи и гореща мазна гъста + миризлива=родна казарма=шаяк+габровски кубинки=гастрит=105 човека в една стая спат +аз със аз
спат= през деня спим и бдим на плаца и по сокаци, а през ноща спим и бздим във въпросната една стая от горниот ред
русофоните ще ме разберът
патриотите също

Ужас. Ни съм русофон (това е ясно), ни съм патриот.

[Мнемозина]

хм, защо пачата да е смешна, тя дори би могла да се сервира артистично,

то да не е някакъв бъркоч кат мамалига, или сиренова каша (тва последното нито съм го яла, нито дори съм го виждала, но ми звучи много песимистично).

Може и артистично, обаче си е смешна.

Да, мамалигата също е смешно - като че ли "качамак" звучи по-сериозно.
А "сиренява каша" е още по-тъжен вариант.

[Мнемозина]

сега съм на задушени в масло манатарка, печурки и рижика. Не ми се връзва с пача. Всъщност пачата с нищо не ми се връзва и за нищо на света не бих й се вързала

Ами бабека? Или бабяк?

[сър Айвънхоу]

не забравяй, че пачата е "дуално" ядене - може да се яде като супа и като желиран продукт...
т.е. едната Лотхен, най-вероятно е обичала супата...

Няма значение, може да е дуална, но е единосъщна.

абе, ти остави някой от тия зафърцунените да види какво се случва със "супата" му, като се съсири... пардон, като изстине и гледай какво става тогава...

[windcolours]

сега съм на задушени в масло манатарка, печурки и рижика. Не ми се връзва с пача. Всъщност пачата с нищо не ми се връзва и за нищо на света не бих й се вързала

Ами бабека? Или бабяк?

от тия карантии само саздърмата се търпи. И то заради дафиновия лист.

Нали няма да разширяваш темата в посока шкембе чорба, мозък пане и бели бъбреци? Плийз!

[Мнемозина]

сега съм на задушени в масло манатарка, печурки и рижика. Не ми се връзва с пача. Всъщност пачата с нищо не ми се връзва и за нищо на света не бих й се вързала

Ами бабека? Или бабяк?

от тия карантии само саздърмата се търпи. И то заради дафиновия лист.

Нали няма да разширяваш темата в посока шкембе чорба, мозък пане и бели бъбреци? Плийз!

Не, не, нямам такива намерения.

И към кървавица няма.

[Мнемозина]

Волски жили. Ей за това легенди се носят.

И джолан, това не е толкова загадъчно. :lol::lol:

[itcome]

Да като сложиш едно "Ма" отпред и става плачно, иначе е блажно просто...

[Дон Румата Есторски]

Мнемо, това нали не са някакви Душко Добродушкови терзания?

За първи път ядох пача у леля ми. Бил съм някъде на около 5-6 годинки. Леля ми живееше в съседната къща. Току що бяха се оженили със свяко ми.
(по нашия край казват "свяко", на други места "лелинчо"). Всъщност свързвам пачата със сватба и гълъби. Със сватбата на леля ми, защото беше кла-
сически "ромео-и-жулиета" вариант. И баба много плака. И после ми забраниха да ходя у тях. Но веднъж свяко донесе малко гълъбче. Паднало от гнездото сигурно,
а той го намерил и ме повика да направим клетка. Да го отгледам, докато порасне и се научи да лети. Не можахме да измислим от какво да направим
пръчките и свяко ми ги направи от медна тел. Опъна я силно. Като я бутах звънеше. Сложихме гълъбчето вътре, бях му направил нещо като гнездо от
памук. И понеже беше станало много късно, ме оставиха да вечерям с тях. Леля беше готвила пача. "Супният" вариант на дуалистическата същност.
По-отвратително нещо не бях кусвал през целият си дълъг и нелек, петгодишен живот. Ами не знам, може би защото не бях пробвал дотогава. И явно ми е
проличало, защото ми предложиха да ме заведат в къщи да вечерям. Отказах категорически. Спомням си много добре - през цялото време ми се
повдигаше от миризмата, насипах сигурно цяла лъжица сол и толкова оцет с чесън, че сигурно супа не остана в чинията. Обаче си помолих и за
допълнително. Добре че леля ми видя как се давя и ми взе чинията. Щях да си я насипя и нея, убеден съм. Защото исках да остана още малко.
Много харесвах свяко си. Беше много як българин с огромни мускули, които ми показваше. И страшно сръчен. Можеше да прави клетки за птици.
Повече не ги видях. Нито гълъбчето, което през нощта явно котките са измъкнали през тънката мрежа от жици. Нито свяко ми. Те се разведоха
само след месец.

За мен смешно звучи "пататник", макар да разправят, че е много вкусно. Когато за първи път ми разправяха за него, ми го обясниха като "папататник", умрях да се хиля.

[Green Light]

"Пача" предизвиква у мен усещането за смешна храна, не знам защо.

Така я използва и Жари в "Крал Юбю".

В "Двойната Лотхен", обаче, едната близначка обичаше пача и й я сервираха в хотел "Империал" във Виена, а другата обичаше палачинки. Ако не ме лъже паметта, разбира се.

Е ли пачата достойна за уважение, що дири тя в главата на Ерих Кестнер, и кои са другите храни, към които се отнасяме така, малко снизходително, да го кажем. И защо.
За бахура с сещам.

Ей такива пак дребни мисли ме занимаваха вчера по едно време, но намирам темата за фундаментална и затова я пускам отделно.

Обичаше пържоли, а баща и непрекъснато поръчваше палачинки за нея, защото я мислеше за сестра и, и пържоли за себе си. И тя се дави, дави с тия гадни палачинки, и му вика, татко, толкова много те обичам, че отсега искам каквото си поръчваш ти, такова да ям и аз. И той супер изненадан, вика, ами ако си поръчам пача? Тя вече в безизходица и почти разревана - ми, вика, ако ти си поръчаш пача, аз тогава ще ям палачинки!


Ех кой ми разправяше, за някаква след купонджийска сутрин. Компанията сяда в заведение, възрастните са омрлушени, децата тичат насам натам, и всички поръчват, ми аз кафе и палачинки със шоколад, ами аз една кифла, аз един портокалов сок... И едно 4 годишно русокосо ангелче, гледа гледа сервитьора и му вика, бе вие имате ли шкембе? Едно за мене!
Следвало десетсекундно мълчание и после вкупом сменили поръчките.

[Green Light]

Пача аз много, супер много обичам. Обичам всякакви черва, карантии, копита и кожи.

Агнешка главичка в шкембе - това по- скоро зловещо звучи, но преглъщам като го пиша. Виното трябва да е червено.
Пържени пилешки кожички - 100%, зверски чист холестерол. Със старопрамен. Мммм! Верно, по кратък, но пък по- добър живот.
Свинска кожа. Осолена. Това съм го ял в Казанлък с една 80 градусова бистра като сълза ракия. Не ми хареса. Но винаги тая осолена свинска кожа, като я чуя и ми грейва тва на Бон Скот "...и ще остана цял във свойта кожа, че алкохолът който съм изпил не ще ми позволи да се разложа" Е 80 градуса, какво разлагане, егати.
Черва с праз - това също не струва, но щом питате, воала. Червата се киснат с вар за да се отмиришат, после се варят с мляко, ала шкембето нещо и после кеф ти пържени, кеф ти задушени, кеф ти както ти е кеф. Ама свинско с праз е за предпочитане.
Не се сещам друго

[snowprincess]

тези храни, които описвате в темата, не само не ми са смешни, ами предизвикват някакъв ужас в мен, започна да ми се повдига

[Piqndurnik]

Ни пача обичам, ни кървавица.
Джолана има два варианта: в северните части на Немцията е варен и желиран - Eisbein. По моите вкусове е отврат. В южните части е печено като на грил, с хрупкава чак зъботрошаща кожа, мазно. Нарича се Haxe и изпива доста бира.

[Green Light]

Ни пача обичам, ни кървавица.
Джолана има два варианта: в северните части на Немцията е варен и желиран - Eisbein. По моите вкусове е отврат. В южните части е печено като на грил, с хрупкава чак зъботрошаща кожа, мазно. Нарича се Haxe и изпива доста бира.

Начи на последната среща на съучениците намерихме с общи усилия каква е крайната цел на възпитанието и към какво трябва да се обединим. Крайната цел на възпитанието е, децата да са наясно, че трябва да купят на татко си апартамент там където са решили да живеят и да му открият сметка с редовни вноски. Това ако успеем да постигнем, значи сме ги възпитали келешите.
Аз няма да възразя ако тоя апартамент е в немско. В южните части, ще се съглася.

[Sweety]

"Пача" предизвиква у мен усещането за смешна храна, не знам защо.

Е ли пачата достойна за уважение, що дири тя в главата на Ерих Кестнер, и кои са другите храни, към които се отнасяме така, малко снизходително, да го кажем. И защо.
За бахура с сещам.

Ей такива пак дребни мисли ме занимаваха вчера по едно време, но намирам темата за фундаментална и затова я пускам отделно.

Защо Защо....щото си софиянка затова ...вие софянците сте изкилифенчени в доста ...ааа...работи
Мога да ви сравня сега с англичаните от викторианската епоха които не са произнасяли думата гащи щото била просташка...и не само чесъна, ами и лука бил провъзгласен за просташки


Ми Кестенер нали е немец бе, те много обичат свинкси варени крака, плюс това техните прасета имат едни такива крака с едно розовичко месо по тях, не толкова мазни като нашите, само веднъж сам яла, но си облизах пръстите!
Плюс това най-вероятно на немски името на манджата не звучи като пача

пача винаги се е ядяла в нашата къща..и исега ми е пред очите как я притопляше баб на печката с дърва, но шкембе никога не са готвили, може би защото не са имали крава...
Сега когато сам в БГ, най-вече ляатно време, не ям ни6то друго по ресторанитите освен шкембе!..И се сещам за Гриин
Аз отначало и аз не обичах пача но после я проядох... с чесън рабира се...Пача и шкембе без чесън е по-лошо дори от топла бира! ...или кока кола който предпочита

[Мнемозина]

Защо Защо....щото си софиянка затова ...вие софянците сте изкилифенчени в доста ...ааа...работи
Мога да ви сравня сега с англичаните от викторианската епоха които не са произнасяли думата гащи щото била просташка...и не само чесъна, ами и лука бил провъзгласен за просташки


Ми Кестенер нали е немец бе, те много обичат свинкси варени крака, плюс това техните прасета имат едни такива крака с едно розовичко месо по тях, не толкова мазни като нашите, само веднъж сам яла, но си облизах пръстите!
Плюс това най-вероятно на немски името на манджата не звучи като пача

пача винаги се е ядяла в нашата къща..и исега ми е пред очите как я притопляше баб на печката с дърва, но шкембе никога не са готвили, може би защото не са имали крава...
Сега когато сам в БГ, най-вече ляатно време, не ям ни6то друго по ресторанитите освен шкембе!..И се сещам за Гриин
Аз отначало и аз не обичах пача но после я проядох... с чесън рабира се...Пача и шкембе без чесън е по-лошо дори от топла бира! ...или кока кола който предпочита

Дааа, бе!

По мои наблюдения тукашните селяни тачат не пачата, а пържолите.
Градски се оказва напоследък пиететът към шкембето, бахура и др.под.

А, и към агнешките опашки. :lol::lol:

[Мнемозина]

Ни пача обичам, ни кървавица.
Джолана има два варианта: в северните части на Немцията е варен и желиран - Eisbein. По моите вкусове е отврат. В южните части е печено като на грил, с хрупкава чак зъботрошаща кожа, мазно. Нарича се Haxe и изпива доста бира.

Това второто звучи хубаво.

[Мнемозина]

Обичаше пържоли, а баща и непрекъснато поръчваше палачинки за нея, защото я мислеше за сестра и, и пържоли за себе си. И тя се дави, дави с тия гадни палачинки, и му вика, татко, толкова много те обичам, че отсега искам каквото си поръчваш ти, такова да ям и аз. И той супер изненадан, вика, ами ако си поръчам пача? Тя вече в безизходица и почти разревана - ми, вика, ако ти си поръчаш пача, аз тогава ще ям палачинки!


Ех кой ми разправяше, за някаква след купонджийска сутрин. Компанията сяда в заведение, възрастните са омрлушени, децата тичат насам натам, и всички поръчват, ми аз кафе и палачинки със шоколад, ами аз една кифла, аз един портокалов сок... И едно 4 годишно русокосо ангелче, гледа гледа сервитьора и му вика, бе вие имате ли шкембе? Едно за мене!
Следвало десетсекундно мълчание и после вкупом сменили поръчките.

Да, така беше, вярно. Това за Лотхените, де.

Ето да видиш как чрез децата говорят боговете. :lol::lol:

[Мнемозина]

тези храни, които описвате в темата, не само не ми са смешни, ами предизвикват някакъв ужас в мен, започна да ми се повдига

Е то точно това е смешното. На едни им се повдига и ги докарва до ужас, а други си умират за такива работи.

Ама и иначе е смешно - как може да кръстиш някакво ядене "пача".

[Sweety]

Ни пача обичам, ни кървавица.
Джолана има два варианта: в северните части на Немцията е варен и желиран - Eisbein. По моите вкусове е отврат. В южните части е печено като на грил, с хрупкава чак зъботрошаща кожа, мазно. Нарича се Haxe и изпива доста бира.

ти тука много, ама много се изложи!
в немско си и не ядеш свинското им със зеле?! през зимата?! и варените крака?!...само не казвай че не обичаш и вурсчатата по коледно време дето ги правят по пазарите със sauerkraut!

[Мнемозина]

Мнемо, това нали не са някакви Душко Добродушкови терзания?

...

Ами ако са, какво?



Не, всъщност и аз съм от неядящите наистина такива работи, но без да се заричам. Човек никога не знае какво му предстои.

[Sweety]

Дааа, бе!

По мои наблюдения тукашните селяни тачат не пачата, а пържолите.
Градски се оказва напоследък пиететът към шкембето, бахура и др.под.

А, и към агнешките опашки. :lol::lol:

това са някакви фалшиви американизирано-пософиияанчени селяни...
да ти поясня! и ти да го поясниш в наблюденията си

[Мнемозина]

Дааа, бе!

По мои наблюдения тукашните селяни тачат не пачата, а пържолите.
Градски се оказва напоследък пиететът към шкембето, бахура и др.под.

А, и към агнешките опашки. :lol::lol:

това са някакви фалшиви американизирано-пософиияанчени селяни...
да ти поясня! и ти да го поясниш в наблюденията си

Не, не и не!
Чисти български натурални действителни селяни с вкус към живота.

[Sweety]

хм, защо пачата да е смешна, тя дори би могла да се сервира артистично,

то да не е някакъв бъркоч кат мамалига, или сиренова каша (тва последното нито съм го яла, нито дори съм го виждала, но ми звучи много песимистично).

Може и артистично, обаче си е смешна.

Да, мамалигата също е смешно - като че ли "качамак" звучи по-сериозно.
А "сиренява каша" е още по-тъжен вариант.

сиреновата каша е полезно и вкусно ястие...не сте ли правили на децата като са били малки?

[Sweety]

Дааа, бе!

По мои наблюдения тукашните селяни тачат не пачата, а пържолите.
Градски се оказва напоследък пиететът към шкембето, бахура и др.под.

А, и към агнешките опашки. :lol::lol:

това са някакви фалшиви американизирано-пософиияанчени селяни...
да ти поясня! и ти да го поясниш в наблюденията си

Не, не и не!
Чисти български натурални действителни селяни с вкус към живота.

OMG
ти какво искаш да ми кажеш сега, а??
че аз съм селянка без вкус ли?!
Ако ще и сто пути да напишеш не, да знаш че не е въарно...
плус това селяните у Софииско, ако тях си ги наблюдавала, те никакви селяни не са, те са просто едни бедни хора

[Sweety]

А! И да не забравяме свинксите уши!
(поне не ги видях споментати досега...а трябва!)

[Sweety]

сега съм на задушени в масло манатарка, печурки и рижика. Не ми се връзва с пача. Всъщност пачата с нищо не ми се връзва и за нищо на света не бих й се вързала

Ами бабека? Или бабяк?

от тия карантии само саздърмата се търпи. И то заради дафиновия лист.

Нали няма да разширяваш темата в посока шкембе чорба, мозък пане и бели бъбреци? Плийз!

паниран мозък?!
Миди, мозък и агнешки главички се ядат варени! И по никаквъв друг на4ин! Без подправки! може малко сол...и лимонче за мидите

[maggot]

Нищо не ви разбира главата от карантия на вас!
'Ку нема чревца, шкембенце, силно накиснати в лют пипер и подправени с много чесън, за нищо не става! Сърбаш и подсмърчаш. Бришеш носа в ръкава, после потното чело и пак сърбаш.
Цяла ода бях написала някъде за шкембето, ма не помня кога и къде.

Помня обаче един мой погерманчен вуйчо, как се скара със сестра си (пак у германско), която ходела до магазина за кучешка храна, купувала си шкембе и тайно си го правела у дома за лична консумация.
10 години не си говориха поради тоя случай и нейния инат да откаже шкембето.

П.П. Най-лошото на цялата работа е, че пак не уцелих шестицата от тотото.

[Green Light]

Нищо не ви разбира главата от карантия на вас!
'Ку нема чревца, шкембенце, силно накиснати в лют пипер и подправени с много чесън, за нищо не става! Сърбаш и подсмърчаш. Бришеш носа в ръкава, после потното чело и пак сърбаш.
Цяла ода бях написала някъде за шкембето, ма не помня кога и къде.

Помня обаче един мой погерманчен вуйчо, как се скара със сестра си (пак у германско), която ходела до магазина за кучешка храна, купувала си шкембе и тайно си го правела у дома за лична консумация.
10 години не си говориха поради тоя случай и нейния инат да откаже шкембето.

П.П. Най-лошото на цялата работа е, че пак не уцелих шестицата от тотото.

Не са, не са редки моментите на национална гордост!
Да живей България!

[Piqndurnik]

Ни пача обичам, ни кървавица.
Джолана има два варианта: в северните части на Немцията е варен и желиран - Eisbein. По моите вкусове е отврат. В южните части е печено като на грил, с хрупкава чак зъботрошаща кожа, мазно. Нарича се Haxe и изпива доста бира.

ти тука много, ама много се изложи!
в немско си и не ядеш свинското им със зеле?! през зимата?! и варените крака?!...само не казвай че не обичаш и вурсчатата по коледно време дето ги правят по пазарите със sauerkraut!

Грешен съм ама к'во да правя. Зеле обичам само сурово на салата. Вурстчетата спокойно минават и без sauerkraut.
А варените крака ги ядат "шибаните прусаци", както тук викат (или по-скоро са викали) на всички, северно от Дунав. Тук краката са печени, възможно най-нездравословни и вкусни.

[windcolours]

паниран мозък?!
Миди, мозък и агнешки главички се ядат варени! И по никаквъв друг на4ин! Без подправки! може малко сол...и лимонче за мидите

е,е,е!! мидите са готини и печени на тенеке. Или панирани!

[Дон Румата Есторски]

Ами ако са, какво?
...

Ех, че си!
Ами какво, какво! Исках да ти разкажа за приятеля ми Ури, американец от немски произход, който в Детройт като пресичахме улицата,
ми обясняваше с половин хамбургер в устата как не го било страх да пресича, защото ако го блъснели, щял да ги осъди, а законът предвиждал
до седем години затвор, на което аз му отговорих, че след тези седем години човекът все пак може и да излезе, а ти ще си лежиш там
на два метра под ... При което той се обърна да ме погледне и внезапно изскочилата кола така го стресна, че се задави с хамбургера,
почервеня, после посиня, после започна да сивее. Народецът, който се събра стоеше на почетно разстояние, а аз се чудех дали да чакам
emergency-то и докато се чудех, го взех, хванах си ръцете (едва - едва успях да си стигна пръстите пред огромния му торс) под диафрагмата му,
и подскочих. После се случиха две неща - Ури изплю нещо, няма да го описвам, но поне си задиша нормално, а някой от тълпичката извика
полиция (която, естествено пристигна преди бърза помощ) защото си помислили, че се бием. И как после им обяснявах, че нищо не съм му
направил, човекът припадна от шока, а някакво негро (сори за неполиткоректността) ми се блещеше в лицето и слюнявеше, че съм искал да го
убия... Добре че линейката накрая дойде и освестиха моя човек и той потвърди, иначе щеше да му се наложи и гаранцията да ми плати сигурно.
Та, Ури оттогава хамбургери не яде. Или поне не в движение...
Или можех да ти разкажа за едно много нежно същество - Вяра (Цзоу ЦзъИ) от Шеньчжень(можете да сгрешите произношението на името й, но
внимавайте да не сбъркате как се произнася името на града й!!!), която на развален английски с мил китайски акцент, ме питаше защо се нарича
"HotDog" (като във вица) след като в кифличката му е само ... на кученцето, а според нея това въобще не е най вкусното нещо в едно
куче. И освен това ми разказваше как се притеснява когато трябва да ... положи това "нещо" в устата си и затова избягва да яде хот дози...
Или можех да ти разкажа за друг Душко Добродушков - приятеля ми Игор, от Санкт-Петербург, който ми обясни местния еквивалент на нашия таратор,
така наречената "окрошка", която той обичаше да приготвя с бира (вместо разреденото с вода кисело мляко в таратора), а когато веднъж се оказахме
блокирани от снега на вилата му, и се оказа, че освен с водка и с бира, няма с каво да се препитаваме два-три дни, аз му разказах за героя на
Богомил Райнов - Емил Боев, на когото в подобна ситуация американският му колега разправяше, че "уискито се приготвя от царевица, а ако и царевицата
не е храна...!". И как след този случай, няма сила, която да ме застави да си поръчам бира в присъствието на жена, защото когато жените дойдоха
на помощ с нашия джип, ни намериха много красиви към 10 часа сутринта и ни разказаха какво точно причинява бирата на мъжката потентност,
а това да го чуеш от жена, съгласи се, оставя трайно впечатление ...
И други такива нещица, ама ей на - сецна ме ти!