Мнемозина написа:Ами ако са, какво?

...

Ех, че си!

Ами какво, какво! Исках да ти разкажа за приятеля ми Ури, американец от немски произход, който в Детройт като пресичахме улицата,
ми обясняваше с половин хамбургер в устата как не го било страх да пресича, защото ако го блъснели, щял да ги осъди, а законът предвиждал
до седем години затвор, на което аз му отговорих, че след тези седем години човекът все пак може и да излезе, а ти ще си лежиш там
на два метра под ... При което той се обърна да ме погледне и внезапно изскочилата кола така го стресна, че се задави с хамбургера,
почервеня, после посиня, после започна да сивее. Народецът, който се събра стоеше на почетно разстояние, а аз се чудех дали да чакам
emergency-то и докато се чудех, го взех, хванах си ръцете (едва - едва успях да си стигна пръстите пред огромния му торс) под диафрагмата му,
и подскочих. После се случиха две неща - Ури изплю нещо, няма да го описвам, но поне си задиша нормално, а някой от тълпичката извика
полиция (която, естествено пристигна
преди бърза помощ) защото си помислили, че се бием. И как после им обяснявах, че нищо не съм му
направил, човекът припадна от шока, а някакво негро (сори за неполиткоректността) ми се блещеше в лицето и слюнявеше, че съм искал да го
убия... Добре че линейката накрая дойде и освестиха моя човек и той потвърди, иначе щеше да му се наложи и гаранцията да ми плати сигурно.

Та, Ури оттогава хамбургери не яде. Или поне не в движение...
Или можех да ти разкажа за едно много нежно същество - Вяра (Цзоу ЦзъИ) от Шеньчжень(можете да сгрешите произношението на името й, но
внимавайте да не сбъркате как се произнася името на града й!!!), която на развален английски с мил китайски акцент, ме питаше защо се нарича
"Hot
Dog" (като във вица) след като в кифличката му е само ... на кученцето, а според нея това въобще не е най вкусното нещо в едно
куче. И освен това ми разказваше как се притеснява когато трябва да ... положи това "нещо" в устата си и затова избягва да яде хот дози...
Или можех да ти разкажа за друг Душко Добродушков - приятеля ми Игор, от Санкт-Петербург, който ми обясни местния еквивалент на нашия таратор,
така наречената "окрошка", която той обичаше да приготвя с бира (вместо разреденото с вода кисело мляко в таратора), а когато веднъж се оказахме
блокирани от снега на вилата му, и се оказа, че освен с водка и с бира, няма с каво да се препитаваме два-три дни, аз му разказах за героя на
Богомил Райнов - Емил Боев, на когото в подобна ситуация американският му колега разправяше, че "уискито се приготвя от царевица, а ако и царевицата
не е храна...!". И как след този случай, няма сила, която да ме застави да си поръчам бира в присъствието на жена, защото когато жените дойдоха
на помощ с нашия джип, ни намериха много красиви към 10 часа сутринта и ни разказаха какво точно причинява бирата на мъжката потентност,
а това да го чуеш от жена, съгласи се, оставя трайно впечатление ...
И други такива нещица, ама ей на - сецна ме ти!

Не мир дойдох да донеса, а меч. (Мат. 10:34-35)