shshtt написа:Green Light написа:holi_day написа: ...
да
мс, грийн, че си ги извадил в тема... щях да ги подмина
Номер две е номер едно. Яд ме е че ги класирах. Има една топла тишина на светлината или нещо такова, което ми въздейства много. Дано да се разпише тоя човек, ако не го депресираме много.
Ама как сме зажаднели...
Има и едно за платоническото как е повече от всичко друго и е наместено точно така, че да ме хване. Готини са. Готин пич.
бе и той е на настроения съм забелязала, а може и време да няма, но все ще се яви по някое време, вярвам, да пусне нещо разнежващо
на мен направо коленете ми омекват - обожавам такива четива
Не не съм на настроения.
Първо избягвам да пиша, когато няма какво да кажа.
Второ, не пиша по доста теми, които са популярни - рядко пиша на темите - политика, спорт, алкохол, обществен живот и клюки, международни отношения и конфликти, празен чат - теми като "
Колко ви е дълга косата", теми предполагащи персонални конфликти - "
Защо Пешо се напива всяка вечер?; Отговор: щото е алкохолик".
Трето, понякога просто нямам време.
Вълнуват ме теми, в които можем да обменим нещо, нещо което не се среща на път и под път. А сега тъй като нямам нещо мое под ръка бих ви почерпил ето със това, което всъщност съвпада и с моето отношение към нещата - винаги да съумяваме да търсим и откриваме магията - защото нали в потайността има магия - да се приближаваме и отдалечаваме, да откриваме и копнеем за неоткритото:
~~~~~~~~~~~~~~~~
ИНТИМНО
Дамян Дамянов
Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но затова пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една “Мадона” от Рембранд
погледната от близичко е грозна.
И целият й гений и талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст -
пръст, в която ний ще легнем с тебе…
~~~~~~~~~~~~~~~~
Иначе ви чета редовно. Просто се включвам само когато нещо ме развълнува, или когато имам какво да кажа.
