shshtt написа:е ми даdonchev_a написа:
ми ти винаги се вързваш!

Много ми хареса! Ей за това говоря. Ти с други думи го облече ама е същото. Има един "аромат" дето го улавяш между думите!Green Light написа:Страхотна музика. Ще си дръпна малко такива неща.donchev_a написа:Какво си струва в този така кратък живот?
...
Е на споделих си. Ако и на вас ви се мечтае, ще се радвам да споделите какъв е вашия свят за който мечтаете?!
Като войник бях написал на едно листче кратко есе. Есенце някакво миниатюрно на миниатюрните странички на войнишкото теферче. Това тефтерче трябва да се побира в джоба, така че за наистина малки неща става въпрос. Ставаше въпрос за житейския избор на човек пътуващ във влак. Влака се е устремил, пътува нанякъде и човека търси ролята си. Има голям избор. Постепенно обаче започва да си задава въпроса накъде върви този влак, задава си въпроса какво са правили сметка тези които са определили посоката, които са строили релсите и защо той да разчита на тяхната преценка. И в крайна сметка скача от влака. Тва е единствения истински избор.
Стана популярно това сред приятелите ми за известно време. След казармата, става въпрос. То, листчето се загуби и текста придоби цвят според фантазията на всеки. И естествено на по 20-25 години всички решихме че няма да се возим на тоя влак. Скачаме и тва е.
Една вечер в градинката на Сент Джорд Еди набеляза и цел. Известно време ме търси с очи, понеже се беше смрачило, пък и човека вече имаше нужда да определи къде е горе, къде е долу, и като ме фиксира вика - Бе ние трябва да намерим място на морския бряг и да поживеем там една година. Всъщност каза нещо от сорта "беейие таа жиее морето година" Но ние имахме желание да го разберем, пък той не го каза наведнъж, а поне на три пъти, та накрая светнахме.
На морския бряг не отидохме, но много повече от година живяхме с мисълта, че не искаме и няма да се подчиним на система, която ни превръща в машини. Помнихме ги тия приказки и обичахме да си мечтаем, с много смях и светло пиво, че може да превърнем нашия бряг в истински замък с килии- стаи и кула която е сякаш сред морето.
Много ми напомняш за тия хора. Даже приказките ни бяха такива.
Еди стана свещенник, Владо май е в Испания, Заека е бизнесмен има ресторант и два големи магазина, Диканята мисля, че е полицай, други двама от компанията са в бригада електротехници върви им много, двама са в Америка...
Не знам никой, който да живее на морския бряг.
е, и аз, де! толкова се радвам и аз, че си тук!donchev_a написа:vyara написа:Радвам се, че те има, дончев, и че споделяш това, което си.
И понеже си такъв какъвто си, не може да не знаеш, че този свят е тук и е такъв, какъвто го мечтаеш. Енергия. Ние си общуваме с енергия, земята е обвита в любов и т.н., но очите ни виждат и мизерията и лошото. Но него го има, за да съществува светлината. Не можеш да откроиш бялото, ако няма тъмно до него. Трябва да приемем нещата каквито са. Много добре знаеш.
Какво си струва ли - да си полезен за някого. За някой друг извън теб. Да осъзнаваш, че не е ясно къде свършваш ти и започва другия, защото всичко е свързано, взаимозависимо, обусловено и такова каквото трябва да е в момента. Всичко останало също е възможно. И това е прекрасното - тези възможности. Някои ги виждат като мечти, други ги усещат с тънките си струни, че са на една паралелна вселена разстояние, т.е. тук и т.н.
Но всичко, което съм казала все едно не съм, защото това е моментно, минало. И вече светът е друг.
добре че се появи. че мислех да спирам. смятам се за здраво стъпил на земята човек, и в същото време това което споделям е от личен опит. Добре, че ти поне ме разбираш! И съм съгласен с теб на 100%.
айде гуш и усмихнат ден на теб и на цялата банда тука.
Аз па тва що не съм го видял?!maggot написа:К'ви сте възвИшени начи... напра'о ме фанА срам от собствените ми земнички мечти.
Като например, да се усмихвам на съседите и да ги карам и те да се усмихнат, да оправя общото дворче и съседите също да се включат като видят колко хубаво може да стане. Да си направя собствената къщица и собствената градинка и да подтикна живущите наоколо и те да поискат да направят същото, за да бъде хубаво и приятно за окото на всички ни.
Да сложа къщичка за птички на бора и да я зареждам с храна през зимата, да направя уютна хралупа за нахалните катерички, да възпитам челядта в същия дух - да се грижи за природата и приятелите си... е те такива. Простички. Които знам, че мога да достигна в този си живот. В следващия - да видим какво ще поднесе и тогава ще решавам какво искам от него.
Ми аз първите вече ги направих. Съседите си имат някакви разпределени задачки, които ги радват и съответно ги правят с удоволствие, вечните междусъседски кавги намаляха драстично, а на двора всички се събираме и си пием биричката вечер. Дори тая година, чувам, могат и някое барбекю да изджаскат за ужас на околните кооперацииGreen Light написа: Аз па тва що не съм го видял?!
Думите ми липсват. Приказките за възвишеното. Па макар с пиянски кикот. Най- вече те.
И май не само на мен, като гледам как му викаме дай пет на Дончев.
Иначе знаеш, че съм "за". Двора как оправих, домоуправителствам уж за ред и чистота, усмихнат съм кат Ганди, къщичка си строя и впрочем планирам птички да привличам, било лесно- храничка, водичка и те се заселвали и ставало приятно...
Обаче ми липсват думите.
Тва лято мисля да снимам следващия проект - с бора и градинката.Green Light написа:Аре тва лято да снимаме и да си ги мерим съседските отношения. Ние направихме едно набързо спретнато огнище и бая пържоли се метат. Точно дето викаш за ужас на живущите наоколо.
Обаче на НГ един образ изтърва батареята с фойерверки и попаднаха в директен обстрел там едната кооперация. С право мерене. И от тогава гък не сме чули.
Бе майтап, майтап, ама си е верно важно да си ОК с околната среда.
Ах как ти завидях.
latrevw написа:е, и аз, де! толкова се радвам и аз, че си тук!donchev_a написа:vyara написа:Радвам се, че те има, дончев, и че споделяш това, което си.
И понеже си такъв какъвто си, не може да не знаеш, че този свят е тук и е такъв, какъвто го мечтаеш. Енергия. Ние си общуваме с енергия, земята е обвита в любов и т.н., но очите ни виждат и мизерията и лошото. Но него го има, за да съществува светлината. Не можеш да откроиш бялото, ако няма тъмно до него. Трябва да приемем нещата каквито са. Много добре знаеш.
Какво си струва ли - да си полезен за някого. За някой друг извън теб. Да осъзнаваш, че не е ясно къде свършваш ти и започва другия, защото всичко е свързано, взаимозависимо, обусловено и такова каквото трябва да е в момента. Всичко останало също е възможно. И това е прекрасното - тези възможности. Някои ги виждат като мечти, други ги усещат с тънките си струни, че са на една паралелна вселена разстояние, т.е. тук и т.н.
Но всичко, което съм казала все едно не съм, защото това е моментно, минало. И вече светът е друг.
добре че се появи. че мислех да спирам. смятам се за здраво стъпил на земята човек, и в същото време това което споделям е от личен опит. Добре, че ти поне ме разбираш! И съм съгласен с теб на 100%.
айде гуш и усмихнат ден на теб и на цялата банда тука.
а пък аз наистина си мислех за малките зайчета!maggot написа:Ми аз първите вече ги направих. Съседите си имат някакви разпределени задачки, които ги радват и съответно ги правят с удоволствие, вечните междусъседски кавги намаляха драстично, а на двора всички се събираме и си пием биричката вечер. Дори тая година, чувам, могат и някое барбекю да изджаскат за ужас на околните кооперацииGreen Light написа: Аз па тва що не съм го видял?!
Думите ми липсват. Приказките за възвишеното. Па макар с пиянски кикот. Най- вече те.
И май не само на мен, като гледам как му викаме дай пет на Дончев.
Иначе знаеш, че съм "за". Двора как оправих, домоуправителствам уж за ред и чистота, усмихнат съм кат Ганди, къщичка си строя и впрочем планирам птички да привличам, било лесно- храничка, водичка и те се заселвали и ставало приятно...
Обаче ми липсват думите.. За сметка на това, общия ни живот там стана много по-лесен и щастлив. И мисля, че това е част от стъпките, които трябва да предприемем, за да ни е хубаво на душата.
Виж, за Дончев не знам. Зад възвишените приказки усещам прозира заяждаческа злоба към малките невинни зайчета пред вратата ми, които се редят на опашка за един морков, за това гледам да не се прехласвам все още, пък и Житката ще ме бие инак.
donchev_a написа: а пък аз наистина си мислех за малките зайчета!:crying:
Ама че си лош, ще те кажа на татко и ще видиш ти! Моя татко има найййй-големите мускули!:rotfl24::rotfl24:
Ама тук в САЩ верно си имаме много зайчета.
maggot написа:donchev_a написа: а пък аз наистина си мислех за малките зайчета!:crying:
Ама че си лош, ще те кажа на татко и ще видиш ти! Моя татко има найййй-големите мускули!:rotfl24::rotfl24:
Ама тук в САЩ верно си имаме много зайчета.
Виж ся... начи, аз съм женска (не, че много ми личи, де, ама карай)....
Сориholi_day написа:неshshtt написа:ахаmaggot написа:Да взема да разделя тази част за къщята в нова тема, а?
няма нищо по-добро от спонтанността да се сподели
не е нужно да е подредено
сега видяхmaggot написа:Сориholi_day написа:неshshtt написа: аха
няма нищо по-добро от спонтанността да се сподели
не е нужно да е подредено
СвършИ вече
Къщички, дворчета, тревички и птички
http://www.vbox7.com/play:7e2ca8c6WALL-E написа:заедността
лека, ефирна, ненатрапчива, деликатна, но усещаща се с всяка фибра.. от тези дето са
ето това ми се губеше последните няколкостотин години
Па земи звънни като минаваш през центъро, таман ще го видиш в действие как коли дракониGreen Light написа:maggot написа:donchev_a написа: а пък аз наистина си мислех за малките зайчета!:crying:
Ама че си лош, ще те кажа на татко и ще видиш ти! Моя татко има найййй-големите мускули!:rotfl24::rotfl24:
Ама тук в САЩ верно си имаме много зайчета.
Виж ся... начи, аз съм женска (не, че много ми личи, де, ама карай)....
Аз познавам по фльонгата.
Голем си образ, бе, Магот!Залипсвали сте ми нещо. Кво праи тая Питка?
:))WALL-E написа:ми то се вижда и с невъоръжено окоangel написа: и какво измисли друже?
хубави бяхаholi_day написа:спомени, спомени
от къде ги гледаш обачеangel написа:За мен лошото и доброто.. Демек от злото да правиш добро и обратното. То това си е алхимията на душата.
уааауу!shshtt написа:може и да сте го гледали това, ама страхотно е и пак да се гледа
Balance
http://www.youtube.com/watch?v=kG8WOijxK_g
и това също...на него Лилия се е раплакалаSweety написа:уааауу!shshtt написа:може и да сте го гледали това, ама страхотно е и пак да се гледа
Balance
http://www.youtube.com/watch?v=kG8WOijxK_g
Зловещо!
я виж това...синът ми ми го показа...пускали са им го в училище
http://www.youtube.com/watch?v=-ZJDNSp1QJA
хванах тук-там от текста и с клипа горе-долу добих представа......е миSweety написа:
и това също...на него Лилия се е раплакала
http://www.youtube.com/watch?v=OzwBHP3n ... =endscreen
парчето много ми хареса
WALL-E написа:хубави бяхаholi_day написа:спомени, спомени
някога бяхме и млади и красиви и директни
и не ми се хили![]()
сега като кажеш нещо, всеки го пречупва през някаква своя призма
и настава патакламапосле ми се сърдят кат кажа, че ни тежи натрупаната история
и персонална и като народ
![]()
и никой никого нито чува нито "вижда"
без дори да се замисли какво аджеба отсрещния иска да сподели
като в една друга фаза на "пиянството на един народ"
не ли?!
азWALL-E написа:ся се замислих.. има ли ситуация дет някой се е споделил
и после да не е овъргалял у миризливо?
![]()

http://www.youtube.com/watch?v=F2bk_9T482gSweety написа: и това също...на него Лилия се е раплакала
http://www.youtube.com/watch?v=OzwBHP3n ... =endscreen
парчето много ми хареса