Green Light написа:Ако искаме децата да обичат Ботев, трябва да им го покажем така че да го разберат.
При мен се получи така:
Първо, разбира се, бяха приказките. После обаче не хванах Под игото, ами Винету. После, много ясно си спомням, че хванах Остров Тамбукту от Марко Марчевски и след това прегледах цялата ни библиотека за да търся нещо друго от него. Надух главата на нашите първо с откритието, че българските автори са върха и второ- къде са ни книгите на гения Марко Марчевски!!! Майка ми сигурно е била, защото на нея и писваше много по- бързо, отколкото на татко, та сигурно тя ми каза - бе що не вземеш Под игото? Какво викам е тва изчанчено име, бе?! Иго, глезотии, няма ли нещо пиратско? Иго- вика тя- е робство, става въпрос за турското робство, въстание, такива неща. И аз го хванах, и после подкарах и епопея на забравените. Само дето не съм знаел, че е Епопея на забравените и карах безразборно, та и до днес знам, че има вазови стихотворения, от които ти настръхват космите на врата, обаче не ние тук, ами и учителите по литература сигурно не знаят Волът, примерно или "От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Е там в падината, много е далеч"
"Вяра" на Вапцаров я учеше сестра ми и аз дочух това за ранена в сърцето пантера. Седнах с нея и го научих и аз. Сестра ми е 7 години по- голяма от мен, предполагам, че съм бил 2-3 клас, обаче от тоя момент до ден днешен чуя ли мерена реч, наострям слух. Или пък да видя.
Чел съм с удоволствие и Вазов, и Ботев, Талев, Мутафчиева, Димов, всичките съм ги чел, ОБАЧЕ ВЕЧЕ ИМАХ ИНЕРЦИЯ. БЯХ СЕ ЗАСИЛИЛ ВЕЧЕ.
Иначе не става.
П.П.
Специално - Майце си, едва ли самият Ботев би избрал за изучаване. Може би трябва, но не по литература, а по история, където става въпрос за живота и борбата му.
ох, с тоя Батак ме връхлетя спомен:lol:
майка ми щото е хубавица и много артистична, обича така всячески да се изявява и блести, и понеже аз като съвсем малка си бях послушна и умничка
та....
знам аз стихотворението за Батак естествено, и не само него наизуст в началното училище
и тя решава, че е добре да ме отличи и да го казвам пред цялото училище
ходя на уроци при една приятелка нейна артиска и въобще всичко е 6 с изключение на това, че съм изключително стеснителна и затворена и мразя всякакви публични изяви
и се започват мойте мъки по разчупването и моделирането на характера
безрезултатни
в гимназията захитрях и си режех пръстите само за да ме оставят на мира и да ен участвам в срочните продукции
за изпитите нямаше проблем щото са комисии, а не публика
та за Батак....
излизам аз да казвам стихотворението, огромна маса хора, сливат ми се
чувствам че умирам
нещо говоря не знам какво, ясно ми е че ако засека - край
мога да правя тези неща само несъзнателно
специално за изпити това не е начин да се почувстваш уверен и контролиращ ситуацията
е, правила съм и "чудеса" в това състояние, но усещането с нищо не се е променяло
не съм била аз и в съзнание
не контролирам нещото или себе си
и така - батак си беше батак си и остана