та преди доста време свекър ми изнедоволства, че синът ми не им вдига телефона, като му звънят
реших да се намеся естествено:
- не е добре, като ти звънят, да не вдигаш. ако си зает, обади им се по-късно или на другия ден....
при което синът ми парира със следното /на кого се е метнал толкова устат, нямам идея/:
- ми те ми звънят постоянно, аз виновен ли съм, че си нямат техен, собствен си личен живот?!
при което аз... онемях
и мина доста време
и не ми излизат от главата тези думи
и мисля си колко аз успявам да имам мой собствен живот?!
много е трудно като дълго време си нямал такъв
при вас как са нещата
ако си имате такъв сигурно няма как да разкажете публично
ако нямате пък, то какво да кажете
мълчание и това е
