За старостта

[frisky lioness]

Понеже се върбах, та да отчета и аз някаква активност:winkw: Предполагам няма да се получи дискусия по разбираеми и очевидни причини, но поне знам, че Грийн ще се включи.
Този пазител на огнището, домашния дух, който беше на линия през всичките тези години. ПоследнияТ мохикан. Приятелю:bigsmile:

Как приемата остаряването? Философски или истерично отричайки го с думите "Аз не съм стар." Да, знам, знам... старостта е състояние на душата. Всеки е на толково, на колкото се чувства, НО

Така е, но и не съвсем. Да, душата е вечна, бесмъртна. Пътник във времето и пространството, но няма как да отречем побелелите коси, бръчките, намаленото зрение и слух, излишните килограми, умората...и всичко, което съпътства остаряването.

Аз с ръка на сърцето си признавам, че не мога, все още, да приема старостта, още по-малко смъртта. След всичките години на търсене и лутане из философска, езотерическа и окултна литература, все още ми е трудно.
Опитвам се, но не успявам. Дано Бог даде останалите години да са ми достатъчно, за да успея.

П.П. Грийн сега видях какво съм написала по-горе "беше на линия" и ми стана смешно.... Представих си те как сътрин отваряш форума, удряш една "линия" и започваш деня

[Green Light]

Сякаш от самата старост не ме е страх. Страх ме е от самота, болест и бедност. Младостта прави тези неща да изглеждат временни, а старостта - вечни, това е връзката с възрасттта и твоята тема.
Дано ни отминат, но доколкото мога да съдя по досегашният опит ще ни се падне самота в преход, експериментални болести и бедност на пазарен принцип.
Няма начин да ни изпуснат толкова лесно- с кое поколение ще си извършват опитите иначе?

[Kent]

То старостта май е относително понятие. Сигурно /отношението към нея/ зависи и от манталитета, гена, от хобитата / дал Бог всекиму/ и ... от примера на околните по-дърти /ако са живи/. Поради някакви си причини аз лично се чувствам по-здрав от преди петнайсе години, да речем. И затова засега я приемам спокойно. Всъщност не съм мислил още по въпроса...
п.п. Надявам се, да ритна камбаната преди да се замисля сериозно

[frisky lioness]

Сякаш от самата старост не ме е страх. Страх ме е от самота, болест и бедност. Младостта прави тези неща да изглеждат временни, а старостта - вечни, това е връзката с възрасттта и твоята тема.
Дано ни отминат, но доколкото мога да съдя по досегашният опит ще ни се падне самота в преход, експериментални болести и бедност на пазарен принцип.
Няма начин да ни изпуснат толкова лесно- с кое поколение ще си извършват опитите иначе?

:rotfl24:

Оптимистично звучене:rotfl24: Обаче,.... хич не е задължително да протече по този сценарий:blum:

[frisky lioness]

То старостта май е относително понятие. Сигурно /отношението към нея/ зависи и от манталитета, гена, от хобитата / дал Бог всекиму/ и ... от примера на околните по-дърти /ако са живи/. Поради някакви си причини аз лично се чувствам по-здрав от преди петнайсе години, да речем. И затова засега я приемам спокойно. Всъщност не съм мислил още по въпроса...
п.п. Надявам се, да ритна камбаната преди да се замисля сериозно

Арно, га е тъй
Обачеее, внимавай какво си пожелаваш:winkw:

(Гледам активен дебат се получава по темата, а и не само по тази:rotfl24:)

[frisky lioness]

Да продължа с темата... Малко е скучно сам да си приказваш, но пък така ртазполагам с цялото място, а и може някой случайно да надникне, да му стане интересно, ти да видиш, да има малко свободно време и да се включи. Знае ли се?!
Както твърдя, в безкрайната си мъдрост и скромност, няма случайни неща. И днес съвсем НЕслучайно попаднах на нещо, което искам да споделя.... , с който го прочете или.... със себе си. Има нещо хубаво в този форум. Можеш да си излееш душата и никой да не натовариш, никой да не забележи. Има, може би и нещо не дотам добре. Може всеки да чете, попаднал (не)случайно, но пък тези, които ме знаят, отдавна вече ги няма тук

Това е http://www.highviewart.com/cvetno/otkro ... -2416.html . Освен стах понякога, или винаги, има страст. Някои думи [/quote] на Изабел са ми така близки, въпреки, че още съм далече от тази възраст.. Това означава ли, че се чувствам толкова стара:lol::lol::blum: Но последният абзац е най-показателен. Трудно е да запазиш страстта към живота, когато си пенсионер, АКО си доживял, в България. Поне за болшинството. Това е тъжно....:(

[frisky lioness]

https://www.youtube.com/watch?v=0LHmevWVvpc

[holi_day]

колко да сме стари, след като децата ни са малки и макар вече синът ми да има свое дете, няма поне правнуци, та да сме стари

[Green Light]

Бяхме в Киев, ей сега се върнахме. Тва и младите не са усвет, да ти кажа. Тия там като си нямат демографска криза и навсякъде щъкат тълпи млади говеда. Па и едни едри. В Метрото например всичко става на бегом. Тоест те си ходят, ама аз откровено си тичах че данме стъпчат. Първия ден се огледах за част от секундата само и потокът ме отнесе в другия край, някой ме сложи внимателно в ъгъла на стълбището, следващият ме потупа приятелски по рамото и ме оставиха да ми попремине.
Друг път видях че ми е развързана връзката на обувката, ама така си ходих. Чак вечерта я вързах, в никакъв случай не може да спираш да оставаш на един крак или такива неща. Винаги на два крака и в готовност.
Младост. И тва си има недостатъците.

[holi_day]

:rotfl24:

[Green Light]

:rotfl24:

Аз се боря за живота си, тя се смее.
Бейби веднъж беше на фризьор, докато умирах в агония. Не се шегувам.
Съпричастност, майкитерези, нежни спасителки, дрън дрън.

[frisky lioness]

:rotfl24:

Аз се боря за живота си, тя се смее.
Бейби веднъж беше на фризьор, докато умирах в агония. Не се шегувам.
Съпричастност, майкитерези, нежни спасителки, дрън дрън.

:lol::blum:

Прочетох я. Много ми харесА. Обичам те.

Ще чакам РОМАН. Понапъни се малко....

П.П. За "Запетайки"-те иде реч, ако не е станало ясно:winkw:

[Мнемозина]

Фриски, слънце, хич не го и прочетох това на Изабел Алиенде. Наскоро четох пък последната книга на Дубравка Угрешич, и тя над такива неща се е размислила.

Докато се търкалях, скимтейки, по болници и санаториуми, установих, че има хора над 70 години, които си живеят страхотно! Просто други неща ги вълнуват и ги радват може би. То е въпрос и на кондиция, и на лична енергетика, но - ето, има го.
Не бъркай старостта с потиснатост. Едното не е задължително да води до другото. Просто преходите са трудни.
И със сигурност темпото в някакъв момент ще трябва да се смени, но това не е непременно лошо.

Абе много рано сте се размислили за такива глупости, ще ви бия всичките.

Само Грийн е прав, младите не са усвет! :lol::lol: