Този пазител на огнището, домашния дух, който беше на линия през всичките тези години. ПоследнияТ мохикан. Приятелю:bigsmile:
Как приемата остаряването? Философски или истерично отричайки го с думите "Аз не съм стар." Да, знам, знам... старостта е състояние на душата. Всеки е на толково, на колкото се чувства, НО
Така е, но и не съвсем. Да, душата е вечна, бесмъртна. Пътник във времето и пространството, но няма как да отречем побелелите коси, бръчките, намаленото зрение и слух, излишните килограми, умората...и всичко, което съпътства остаряването.
Аз с ръка на сърцето си признавам, че не мога, все още, да приема старостта, още по-малко смъртта. След всичките години на търсене и лутане из философска, езотерическа и окултна литература, все още ми е трудно.
Опитвам се, но не успявам. Дано Бог даде останалите години да са ми достатъчно, за да успея.
П.П. Грийн сега видях какво съм написала по-горе "беше на линия" и ми стана смешно.... Представих си те как сътрин отваряш форума, удряш една "линия" и започваш деня
