Езикът на омразата според модерната парадигма е да се използват стереотипи като негър, циганин или педераст. Противоестественото в това положение е, че контекстът е без всякакво значение. За език на омразата се смятат дори изявления като - циганите са с широка душа, негрите са най-добрите певци и танцьори или педерас'ите са ми симпатични. Но да оставим това. Противоестествено или не, това отмира, избледнява, не задържа интереса и почти не се споменава. Дори заплахата от 35те пола и изпедерастяването на децата вече изглеждат като досадна тема, която не възпламенява с предишната сила. Днес имаме нещо съвсем прясно, актуално и много благодатно за мразене, за обиждане и типизиране. Другите българи.
Много е писано по темата. За балоните в които сме в социалните мрежи и как те допълнително ни разделят и раздалечават все повече и повече. Със или без тяхна помощ успяхме да се разделим и мразим за паметника на Съветстата армия, за ваксините, за чалгата, сърбоманията, русофобията или комунистите, но мисля, че такава категоричност, постоянство и дълбочина на презрението с което се мразим днес не сме постигали никога.
Не съм празнодумец. В случая.
(за по принция не се наемам да гарантирам)За доказателство ще спомена всички публични личности или мои приятели в социалните мрежи които аз следвам. Или към които алгоритъмът на фейсбук е успял да ме свърже. Това са умерени и аналитични хора, обичащи да размишляват, да търсят теоритични основи на размишленията си, да оглеждат аргументите от различни ъгли... Днес тези хора плуват като риба във вода в новия и най-силен досега език на омразата.
Огнян Минчев пише за това как "еволюиралата личност"(финландската) създава сплотена общност, трябва да се досетим, че първобитната личност не го праи и коя е тя.
Евгени Кънев пише че се създават "наемни отряди за безредици и агресия - едни и същи лица са пред Народния театър, пред стадиона - а вероятно и пред Дома на Европа. Много от тях наподобяват скинхедс или агитки - от уж националисти, а реално фашисти"
Михаил Панайотов всъщност от поне година не пише друго освен че виновниците не са Копейкин, Радевой или Борисов, а хората които ги избират- "това са същите хора крещели пред народния съд за кръв или влизали с пистолети в домовете на офицерите и писателите след Девети"
Отсрещаната страна я ясна, но за мой личен баланс в текста ще спомена "лъжата на демократите за недостатъците на социализма" "подменената история за руските изстъпления и дори войни срещу България", "загубата на национална идентичност" с подмяната на лева с евро, "бедността и гладната смърт на хиляди българи" незащитени от социалистическата държава, а хвърлени в пазарна иконимика
...
Знам, че е досадно, че всеки един, който е стигнал до тук вече си е казал, че това е известно и на децата, и че е така от десетилетия... Но не сте прави (не че ви има, де, едва ли някой ще прочете това досадно нещо чак до тук)
Не сте прави, защото до днес този език на омраза не е бил така безалтернативен. От поне половин година не съм прочел, чул или видял никой, нито един единствен човек, който да използва уважение и разбиране към противника си?
Никъде.
Разбирате ли какво означава това?
Ние вече не сме един народ.
В конституцията ни има спасителен пояс за такива ситуации, но той е президентството- а днес президентът е флагманът на модерния език на омразата. Водач, задълбочаващ пропастите помежду ни. Както и да е - не ми е песента против президента.
А какво би било, ако отговорни хора и представителни групи от проевропейските партии седнат и се заслушат в мотивите на (представителна група от) противниците. Може да им се струват глупави или неграмотни, но може и да не са такива.
- С унищожаването на лева губим националната си идентичност
- Ами да, вие сте прави, на черното няма да кажем бяло. Левът действително е национален символ, така че с неговото премахване, макар да не губим цялата си национална идентичност, то поне малка част ще загубим.
Какво би било ако някой разговор започне така? Не е ли проявата на внимание и уважение напълно задължителното или дори абсолютното условие за да може да се проведе един смислен разговор за сближаване на позициите? Това не отваря ли възможност да се изнесе доказателство или теза за объждане по-скоро - че робуването на един такъв символ като лева носи много по-сериозни заплахи за нашият суверенитет от еврото?
Как да стигнем изобщо до такъв разговор, ако наричаме отсрещния неграмотен глупак? Още повече когато той ни казва нещо, което буквалистки погледнато е чиста истина "левът е национален символ". Дискредитиран и дори вреден, но е такъв
Мисля, че точно същото е с обичта към Русия или със защитата от социалната (социалистическата) държава,.. и за всичко каквото изброих по-горе.
Би могло да се разберем. Някога.
Можеше.
Имаше време.
Имаше.
Беше.
Бяхме.
Сега обаче това време напълно отмина. Сега пътят е блокиране на враговете, борба и безредици
Сега е време да чуем (вероятно от самия ни президент) че истинският враг са другите българи!
И да ги посочи.
