Гугъл ми пусна две статии с подобно заглавие.
Успял съм да заблудя големия брат, че разбирам нещо.
investor.bg
Квантовата ера дойде, докато се разсейвахме с AI
...
До юни International Business Machines Corp., пионер в сектора, представи впечатляващо подробна рамка за пускане на устойчив на грешки (тоест по-малко податлив на грешки*) квантов компютър до 2029 г. А през октомври Google заяви, че е изпълнила „проверим“ алгоритъм на своя чип Willow – което означава такъв, който може да бъде повторен на друга квантова система. Алгоритъмът, наречен Quantum Echoes, е работил 13 хил. пъти по-бързо на Willow, отколкото е възможно на най-мощния суперкомпютър в света, според Google.
САЩ все още са начело, но Китай бързо свива разликата. Наскоро писах за това, посочва Торбеке, във връзка със скок в подаването на патенти – същите данни, които анализаторите използваха преди, за да предвидят лидерството на страната в други сектори, като например електрическите превозни средства. Джон Мартинис, един от тазгодишните носители на Нобелова награда за физика, предупреди по-рано този месец, че Китай изостава само с „наносекунди“.
В ход е нова геополитическа надпревара. Пекин е отделил 15,3 млрд. долара публични средства за квантови изчисления, повече от осем пъти повече от 1,9 млрд. долара, обещани от САЩ. Западът до голяма степен беше изненадан от бързия напредък на Китай в областта на изкуствения интелект. Не може да си позволи това да се повтори. Залозите в квантовата област са може би по-високи, но няма извинение за изненади от нови пробиви, идващи оттам през новата година
Ако тва за 13те хил пъти е вярно и ако тая работа верно вземе та стане масова и мултиплицира даже тези 13 хил, ще можем да прогнозираме движението на молекулите на въздуха. Ще открием частиците на времето и нишките на Норните до извора Урд, ще направим хороскоп на Вселената и ще разберем как да заменим Слънцето с две батерийки Варта по волт и половина...
Нещата ще станат... различни
* Това за грешките го знам. Основният проблем пред тази технология беше нестабилното състояние в процесорите при получаване на резултата. Ако в обикновения процесор имаме две крайности - единица и нула, в квантовия имаме нещо по средата. Това че е по средата го прави лесно променящ се( заради някакви външни влияния топлина, светлина, не знам какво си). Така въпросната частица - кюбит се нарича, не питайте мен, не съм го измислил аз... Та кюбита заема някаква безсмислена стойност. Щом е безсмислена може да се коригира, обаче как да го "видим" това в процеса на изчисление, когато дори самото наблюдение променя резултат(това е фундаментално правило при квантовите простотии)
Е, преди години измислиха как. Вкарват някакъв фалшиф кюбит, който служи за индикатор и когато индикатрът светне, неговият подчинен кюбит не участва в резултата. Демек има много повече кюбити, които уж повтарят изчисленията, но служат само за проверка. Има ли съмнение, кюбитите си се разбират помежду си и не ни занимават нас да ги "гледаме" и да им се бъркаме. Кюбитово самоуправление. Фрийдъм.
Тва е.