децата ни

[doktorka]

"Каква/какъв искаш да станеш като пораснеш?"

е?
помните ли кога е било за вас?
Кога сте знаели?

За мен годината е 1981-ва.

Е......С....
уч-ка от III в клас
у-ще .....

"Аз желая да стана лекарка.Да помагам на хората и да ги лекувам.
Тази професия мисля,че е благородна,но се постига трудно.
Трябва много да се уча и обичам хората.
Аз ще уча упорито,за да постигна мечтата си!"

И аз не знаех...
Нито помнех.
Ама днес се рових в разни "богатства" и си открих тетрадка от 3 -ти клас.

(Рем-е..,туй е за теб...
Не си само ти "динозавър"...
И динозавърки имало...;)...)

Та... уважаеми клубари и клубарки...

Пуснах го ,защото не помнех...не знаех ,че съм имала мечта на тези години ,при това реална...изпълнима.
Бях изненадана.

А вие?
Знаехте ли каква е мечтата ви?
И кога?


А децата ни?
Имат ли те такива мечти?
А ние знаем ли ги?

Синът ми ще стане на 10 години...

Знам ли аз?

[Dark Angel]

да, имат мечти

споделят ги, и за твоята професия имаме мераклия. малко мъничък, пък и напоследък желанията му клонят към спапйдърмен
и тримата имат мечти, много различни и интересни. поне за нас са интересни, ние сме ограничени в професията си /еднаква/ и се радваме, че те се стремят към път различен от нашия

зная от мъничка, като мама/тати/баба/дядо ме водеха с тях на работа като бях болна. мечтаех как ще порасна и ще правя същите неща. сега правя същите неща и съм хепи 8)

[doktorka]

да, имат мечти

споделят ги, и за твоята професия имаме мераклия. малко мъничък, пък и напоследък желанията му клонят към спапйдърмен
и тримата имат мечти, много различни и интересни. поне за нас са интересни, ние сме ограничени в професията си /еднаква/ и се радваме, че те се стремят към път различен от нашия

зная от мъничка, като мама/тати/баба/дядо ме водеха с тях на работа като бях болна. мечтаех как ще порасна и ще правя същите неща. сега правя същите неща и съм хепи 8)

i az iskah 3 deca......
ama-smetkata bez krychmaria...:)...

"krychmariat " e shte

[Dark Angel]

i az iskah 3 deca......
ama-smetkata bez krychmaria...:)...

"krychmariat " e shte

нямам ясен спомен да съм искала да имам деца. прекалено заета бях да мисля за бизнес, пари, кариера.

а като вече бяха факт, баба ми /Бог да я прости/ ми разказа, че като мънинка съм разказвала как ще имам мъж, и ще имаме три деца, и ще имаме къща с много цветя, и куче и котка и т.н. странно ми стана, да постигна забравена детска мечта

а преди да проимам собствени деца работих една година с деца, много ми хареса. за тази една година научих много, научих се да разговарям с децата, да ги изслушвам и разбирам. щастлива съм, че имах този шанс

[поручик Ржевски]

"Каква/какъв искаш да станеш като пораснеш?"

е?
помните ли кога е било за вас?
Кога сте знаели?

За мен годината е 1981-ва.

Е......С....
уч-ка от III в клас
у-ще .....

"Аз желая да стана лекарка.Да помагам на хората и да ги лекувам.
Тази професия мисля,че е благородна,но се постига трудно.
Трябва много да се уча и обичам хората.
Аз ще уча упорито,за да постигна мечтата си!"

И аз не знаех...
Нито помнех.
Ама днес се рових в разни "богатства" и си открих тетрадка от 3 -ти клас.

(Рем-е..,туй е за теб...
Не си само ти "динозавър"...
И динозавърки имало...;)...)

Та... уважаеми клубари и клубарки...

Пуснах го ,защото не помнех...не знаех ,че съм имала мечта на тези години ,при това реална...изпълнима.
Бях изненадана.

А вие?
Знаехте ли каква е мечтата ви?
И кога?


А децата ни?
Имат ли те такива мечти?
А ние знаем ли ги?

Синът ми ще стане на 10 години...

Знам ли аз?

Танкист, пожарникар (де си бате Бойкоооо), космонавт.... :)
Ама това в още по-далечните 73-77 ще да е било.
А после като ученик радиото ми стана хоби и даже нищо не съм си мечтал - знаех, че ще се занимавам с електроника :)

Всъшност първият ми досег с електричеството е на съвсем крехка възраст, може би около 2 години - успял съм някак си да развъртя капачката на мързеливото, или както му викат по нашия край - хайлашкото копче. Досегът е бил бая разтърсващ :) После на около 3 и половина имам в сметката си един развален радиограмофон от ровичкане по него та... май и мен от малък ме е влечало към тоците :)

Дечурлига все още не ми се водят, тъй, че за тях.... абе ще има и те да ги сменят :)

[Ън]

Исках да бъда археолог. Винаги ме е влечала историята. Дори ме приеха във Великотърновският университет с история. Отказах се. Никога нямаше да стана археолог поради липса на връзки. Това е истината. Щях да бъда учител...
А стоматологията никога не ми е била мечта. Стечение на обстоятелствата. При толкова лекари във фамилията, нямаше как да се кривне много от пътя. Аз все пак успях леко- стоматология, а не медицина...


Големият ми син е твърде малък, за да се е ориентирал. До скоро искаше да става певец...

[Мнемозина]

Много неща съм мечтала да стана - според това какво четях в момента. Най-ясно си спомням как исках да бъда лесничей и как се отказах, като се сетих, че в гората има змии.

Това, което сега работя, няма нищо общо с тогавашните ми мечти. Освен периодичните змийски отношения.

[doktorka]

Много неща съм мечтала да стана - според това какво четях в момента. Най-ясно си спомням как исках да бъда лесничей и как се отказах, като се сетих, че в гората има змии.

Това, което сега работя, няма нищо общо с тогавашните ми мечти. Освен периодичните змийски отношения.

A decata?
az zatowa se zamislih za moite..( po-skoro za golemiq)

[vyara]

Малката иска да става принцеса, а малкия - Дарт Вейдър , ей сега го питах.

[Мнемозина]

Много неща съм мечтала да стана - според това какво четях в момента. Най-ясно си спомням как исках да бъда лесничей и как се отказах, като се сетих, че в гората има змии.

Това, което сега работя, няма нищо общо с тогавашните ми мечти. Освен периодичните змийски отношения.

A decata?
az zatowa se zamislih za moite..( po-skoro za golemiq)

Синът ми към днешна дата смята да става преводач.

А малката току що каза, че докато не й обясня защо се интересувам, няма да ми каже.

[doktorka]

Много неща съм мечтала да стана - според това какво четях в момента. Най-ясно си спомням как исках да бъда лесничей и как се отказах, като се сетих, че в гората има змии.

Това, което сега работя, няма нищо общо с тогавашните ми мечти. Освен периодичните змийски отношения.

A decata?
az zatowa se zamislih za moite..( po-skoro za golemiq)

Синът ми към днешна дата смята да става преводач.

А малката току що каза, че докато не й обясня защо се интересувам, няма да ми каже. [/quote

вкарах те в беля!


:)

[4avdar4e]

Синът ми към днешна дата смята да става преводач.

А малката току що каза, че докато не й обясня защо се интересувам, няма да ми каже.

А пък моят големият след едно огромно домашно по немски - превод - каза, че знае какво НИКОГА няма да стане: преводач... Та тъй

А малкият си има различни професии за всеки ден от седмицата: понеделник - майстор, вторник - пожарникар, сряда - готвач, четвъртък - шофьор на боклукчийски камион, петък - художник..

[doktorka]

Малката иска да става принцеса, а малкия - Дарт Вейдър , ей сега го питах.

иска лекар да става...
макар че продуцентте на филми правят много пари...та нещо го влече там..?!?!?!

А Марко го питам:" какъв искаш да станеш?"

"Не искам"
"Не бе мамо, като пораснеш какво искаш да работиш..да караш самолет,да си доктор да караш влак ..." и пр започвам с примери...
"Аз съм Марчето ,не искам да ставам друго"...

а де!

[doktorka]

Синът ми към днешна дата смята да става преводач.

А малката току що каза, че докато не й обясня защо се интересувам, няма да ми каже.

А пък моят големият след едно огромно домашно по немски - превод - каза, че знае какво НИКОГА няма да стане: преводач... Та тъй

А малкият си има различни професии за всеки ден от седмицата: понеделник - майстор, вторник - пожарникар, сряда - готвач, четвъртък - шофьор на боклукчийски камион, петък - художник..

ох сетих се!
не е по темата,ама ...колегата румънец в болницата на мъж ми е румънец.Анестезиолог,
И се занася подред с всички-пациенти и сестрички.

има няколко любими постановки...
1.Питат го :"откъде си?"
"отКитай"
"не може да бъде!"
" е ,какво? Не ми вярвате.Аз съм лъжец?"
"аааа не...разбира се че ти вярваме.А как се озова там?"
"ми родителите ми се преместили да живеят в Китай"..и т.н ги вързва на фльонга.
2.като го пита пациент:"ти кой си?"
Той отговаря:"Аз съм анестезиолог само на половин бройка.Иначе съм готвача в кухнята на болницата.Ама днес ми се обадиха ,че анестезиологът го няма-та да помогна"...
( за туй се сетих като прочетох ,че детенце готваш ще става...:)..)

и пр такива...

нищо общо с темата,де

[doktorka]

Малката иска да става принцеса, а малкия - Дарт Вейдър , ей сега го питах.

за принцесата гласувам с две ръце!
тате да започва даа тренинга..;)

[vyara]

Малката иска да става принцеса, а малкия - Дарт Вейдър , ей сега го питах.

за принцесата гласувам с две ръце!
тате да започва даа тренинга..;)

За нея най-привлекателното от живота на възрастните е, че ще може да се гримира примерно. И даже си представя ходенето на училище с раница Барби, пълна с гримове. Гледам да не й разбивам още илюзиите

[doktorka]

Малката иска да става принцеса, а малкия - Дарт Вейдър , ей сега го питах.

за принцесата гласувам с две ръце!
тате да започва даа тренинга..;)

За нея най-привлекателното от живота на възрастните е, че ще може да се гримира примерно. И даже си представя ходенето на училище с раница Барби, пълна с гримове. Гледам да не й разбивам още илюзиите

блазе и...
на мен на тези години ми се казва от родителското тяло:"Що сЪ гримираш?!"
"ма да съм хубава"
"М!" ( със съответния тон)

[vyara]

Малката иска да става принцеса, а малкия - Дарт Вейдър , ей сега го питах.

за принцесата гласувам с две ръце!
тате да започва даа тренинга..;)

За нея най-привлекателното от живота на възрастните е, че ще може да се гримира примерно. И даже си представя ходенето на училище с раница Барби, пълна с гримове. Гледам да не й разбивам още илюзиите

блазе и...
на мен на тези години ми се казва от родителското тяло:"Що сЪ гримираш?!"
"ма да съм хубава"
"М!" ( със съответния тон)

Ми явно смятат, че и без грим си си хубава
Моята малката има повече чантички от мен, например и е много суетна. Не знам на кого се е метнала, щото аз съм по-скоро небрежна. Държи винаги да е с разни рокли, не иска да облича какво да е, все с разни фибички и диадемки по главата, голяма кипра е.

[doktorka]

Малката иска да става принцеса, а малкия - Дарт Вейдър , ей сега го питах.

за принцесата гласувам с две ръце!
тате да започва даа тренинга..;)

За нея най-привлекателното от живота на възрастните е, че ще може да се гримира примерно. И даже си представя ходенето на училище с раница Барби, пълна с гримове. Гледам да не й разбивам още илюзиите

блазе и...
на мен на тези години ми се казва от родителското тяло:"Що сЪ гримираш?!"
"ма да съм хубава"
"М!" ( със съответния тон)

Ми явно смятат, че и без грим си си хубава
Моята малката има повече чантички от мен, например и е много суетна. Не знам на кого се е метнала, щото аз съм по-скоро небрежна. Държи винаги да е с разни рокли, не иска да облича какво да е, все с разни фибички и диадемки по главата, голяма кипра е.

както казах -завиждам
аз си имам две племеннички...
голямата с бой я карааме да си облече рокля...Ахм даааа....
цунк...
аз бягам да правя ....
палачинки ,бе..палачинки

[ELBI]

"Каква/какъв искаш да станеш като пораснеш?"

е?
помните ли кога е било за вас?
Кога сте знаели?
...Та... уважаеми клубари и клубарки...

Пуснах го ,защото не помнех...не знаех ,че съм имала мечта на тези години ,при това реална...изпълнима.
Бях изненадана.

А вие?
Знаехте ли каква е мечтата ви?
И кога?


А децата ни?
Имат ли те такива мечти?
А ние знаем ли ги?

Синът ми ще стане на 10 години...

Знам ли аз?

Нямах. Не знаех какво ще стана. Имаше куп неща, които исках (да пътувам по земи и градове дето съм гледал на кино/тв и по непознати земи, да имам куче, да язда кон и други такива) и които станаха, но ... професията някак си дойде ей така (истина е, че биологията и още един предмет много не ми вървяха, макар че някъде в тези 2-3 области ми се искаше да работя, ама не така мечтателно като теб). Даже завиждах на тези, дето от малки (като тебе) знаеха и преследваха какво да станат.

Големият ми май следва моите стъпки, но се надявам да поиска в даден момент нещо по-конкретно, а малкия знае какво иска да стане, което е хубаво :) Ама дали ще стане - не знам. Ще видим. Харесвам подхода да се оставят децата сами да си намерят нишата в живота. От нас май се изисква да ги направим добри, честни, да помогнем да се изучат, а после - животът е толкова сложен, но и интересен, че да им оставя предизвикателството сами да изсичат пречещите им лиани по пътя, който са набелязали.

И аз не знам 8) Ала искам да са щастливи и добре! :)

[Niya]

Като много малка, около три, съм твърдяла, че ще ставам бърлина /балерина/. После лекар, ама бързо ми мина, като постоях повечко по болници. След това твърдо се спрях на пилот на самолет .Виж като се поосъзнах, и аз археолог исках да бъда. Що неща изрових , че си ги и кътах, като реликви. Ходех с едни кости в дънково протмоне на врата. Майка ми умираше от уджас.

За големия син знаете.

[Stranniche]

Синът ми към днешна дата смята да става преводач.

А малката току що каза, че докато не й обясня защо се интересувам, няма да ми каже.

А пък моят големият след едно огромно домашно по немски - превод - каза, че знае какво НИКОГА няма да стане: преводач... Та тъй

А малкият си има различни професии за всеки ден от седмицата: понеделник - майстор, вторник - пожарникар, сряда - готвач, четвъртък - шофьор на боклукчийски камион, петък - художник..

ох сетих се!
не е по темата,ама ...колегата румънец в болницата на мъж ми е румънец.Анестезиолог,
И се занася подред с всички-пациенти и сестрички.

има няколко любими постановки...
1.Питат го :"откъде си?"
"отКитай"
"не може да бъде!"
" е ,какво? Не ми вярвате.Аз съм лъжец?"
"аааа не...разбира се че ти вярваме.А как се озова там?"
"ми родителите ми се преместили да живеят в Китай"..и т.н ги вързва на фльонга.
2.като го пита пациент:"ти кой си?"
Той отговаря:"Аз съм анестезиолог само на половин бройка.Иначе съм готвача в кухнята на болницата.Ама днес ми се обадиха ,че анестезиологът го няма-та да помогна"...
( за туй се сетих като прочетох ,че детенце готваш ще става...:)..)

и пр такива...

нищо общо с темата,де

Ако знаеш колко китайци, бангладешци и пр. азиатци като поживеят 3-4 години в някоя "бяла" страна съвсем сериозно се пишат я канадци, я англичани, я хамериканци - дори да нямат поданство и да са се върнали безвъзвратно в Далечния Изток...

[Stranniche]

Сетих се за вица за Иванчо, дето искал като порасне да стане пенсионер - за да не ходи на работа.

[Stranniche]

Като много малка, около три, съм твърдяла, че ще ставам бърлина /балерина/. После лекар, ама бързо ми мина, като постоях повечко по болници. След това твърдо се спрях на пилот на самолет .Виж като се поосъзнах, и аз археолог исках да бъда. Що неща изрових , че си ги и кътах, като реликви. Ходех с едни кости в дънково протмоне на врата. Майка ми умираше от уджас.

За големия син знаете.

"Барелина" и аз исках да ставам, и даже кандидатствах за балетното училище - добре че не ме приеха! Сега балетът ми се струва доста скучна работа. Музиката я обичам, но не обичам да гледам.
Много неща исках да ставам, най-вече архитект /цялата ми стая беше в картонени къщички, които сама бях правила/ или лекар.
Към края на гимназията знаех, че искам да се занимавам с психотерапия, но посетих разни часове по психология в Университета и установих, че у нас не мога да получа образованието, което искам. Примирих се и завърших друго, почнах работа в трета област и бях забравила мечтите си, когато съвсем случайно се отвори вратичка за навън...
Е, и фотографията ми беше страст, завърших, но реших, че нямам талант.

[doktorka]

и аз "бърлина" щях да ставам.
аха...
и ме "приеха" ...
ама нашите не ме записаха...
ахм дааа...
и досега ги обвинявам ,че не са ми позволили да си развия "таланта"...
А те ми се подиграт,че като се опита някой да ме вдигне-ще си секне кръста..;)...
а после ми напомнят за онзи, дето ходил да гледа балет....
"ми джаскха се едни по сцената.После дойде един вдигна я,помириса я и я пусна..."

все такива ми идват на ум...

[maggot]

Б@х ли го какво съм искала да ставам?
Това, което помня беше какво НЕ искам а ставам. НЕ исках да ставам балерина, защото не исках да живея в телевизора.

[Niya]

и досега ги обвинявам ,че не са ми позволили да си развия "таланта"...

А, нали?! И аз така, но с пианото. Сама се явих на изпита, приеха ме, обаче нашите точно в този момент , решиха, че ще ме учат : Как да бъдем по комуникативни. Щото аз и до магазин не исках да отида, срамувах се . Та ми поставиха условие да отида сама да се запиша и т.н. Не можах, обикалях, обикалях около сградата, гледах през прозорците :sadw: , но не влязох.

[Niya]

Б@х ли го какво съм искала да ставам?
Това, което помня беше какво НЕ искам а ставам. НЕ исках да ставам балерина, защото не исках да живея в телевизора.

Много ми стана смешно. Голям купон е това с телевизора, що въпроси поражда.

[Niya]

Като много малка, около три, съм твърдяла, че ще ставам бърлина /балерина/. После лекар, ама бързо ми мина, като постоях повечко по болници. След това твърдо се спрях на пилот на самолет .Виж като се поосъзнах, и аз археолог исках да бъда. Що неща изрових , че си ги и кътах, като реликви. Ходех с едни кости в дънково протмоне на врата. Майка ми умираше от уджас.

За големия син знаете.

"Барелина" и аз исках да ставам, и даже кандидатствах за балетното училище - добре че не ме приеха! Сега балетът ми се струва доста скучна работа. Музиката я обичам, но не обичам да гледам.

Дотук сме три, дето са желали да се пробват като балерини. Сега си припомних, че повечето ми дружки имаха същото желание. Точно както сега момиченцата искат да са манекенки.

И аз не съжалявам за балета.
А фотографията ми се стува моого вълнуваща и интересна професия / или хоби/. Имах приятел, запален фотограф, показа ми много интересни неща. Какви моменти могат да хванат, на които чак после обръщаме внимание.

[latrevw]

аз пък явно цял живот неориентирана съм била, като малка нямам спомен да съм искала нещо конкретно, вече в 8- клас исках да ставам журналистка, ходих на школа някаква, сега си мисля, е при сегашната журналистика, добре, че съм се разминала

[Ън]

Дотук сме три, дето са желали да се пробват като балерини.

[графинята]

"Каква/какъв искаш да станеш като пораснеш?"

е?
помните ли кога е било за вас?
Кога сте знаели?

За мен годината е 1981-ва.

Е......С....
уч-ка от III в клас
у-ще .....

"Аз желая да стана лекарка.Да помагам на хората и да ги лекувам.
Тази професия мисля,че е благородна,но се постига трудно.
Трябва много да се уча и обичам хората.
Аз ще уча упорито,за да постигна мечтата си!"

И аз не знаех...
Нито помнех.
Ама днес се рових в разни "богатства" и си открих тетрадка от 3 -ти клас.

(Рем-е..,туй е за теб...
Не си само ти "динозавър"...
И динозавърки имало...;)...)

Та... уважаеми клубари и клубарки...

Пуснах го ,защото не помнех...не знаех ,че съм имала мечта на тези години ,при това реална...изпълнима.
Бях изненадана.

А вие?
Знаехте ли каква е мечтата ви?
И кога?


А децата ни?
Имат ли те такива мечти?
А ние знаем ли ги?

Синът ми ще стане на 10 години...

Знам ли аз?

Актриса...занимавала съм се с театрално изкуство и възлагаха големи надежди за бъдещето ми.Когато дойде момента за ВИТИЗ/тогава/...реших ,че не искам след като се дипломирам да бъда в някой театър на гъза на географската карта на БГ. с роли без реплики - дори и в началото.Бързо се отказвам.Най-лесното избрах..институт където и с 3,00 -ще ме приемат..и така телекомуникации вече 17 години.
Никога не съм искала да имам деца,но така или иначе след година брак забременях и въпреки 9 месечните ми недоволства ..родих един прекрасен син.Ако знаех резултата предварително сигурно щях да имам по-вече деца.
Вече на 16,5 години мисли да пробва за пластичен хирург...евентуално или юрист.Като много малък се възхищаваше на камиона който събира боклука и бързаше да го гледа всяка сутрин.Колите си му останаха като страст,кара карт много добре...но тренира четирибой.
Какво ще работи един господ знае..дано да е щастлив обаче....

[Remmivs]

човек. Дано и те да искат това.

[опърничава]

Като бях малка желанията ми се меняха.В по- осъзната възраст исках да стана психоаналитик. В България такова чудо нямаше, няма и сега. Кандидаствах медицина с идеята да стана .....психиатър. Когато започнах да уча медицина, тя ми се стори толкова интересна, че си забравих за психиатрията. Психиатрията започна да ми изглежда безнадеждна и обречена.

Голямата щерка иска да става лекар, журналист или да свири на пиано в театър / що пък точно в театър/.

Балерина никога не съм искала да ставам.

[latrevw]

Като бях малка желанията ми се меняха.В по- осъзната възраст исках да стана психоаналитик. В България такова чудо нямаше, няма и сега. Кандидаствах медицина с идеята да стана .....психиатър. Когато започнах да уча медицина, тя ми се стори толкова интересна, че си забравих за психиатрията. Психиатрията започна да ми изглежда безнадеждна и обречена.

Голямата щерка иска да става лекар, журналист или да свири на пиано в театър / що пък точно в театър/.

Балерина никога не съм искала да ставам.

изпитвам огромно възхищение към лекарите, мисля си, че това е една от най-интересните професии, но за мен е голям ужас, не мога да си го представя, оперираха бащата на мъжа ми, бай-паси му сложиха, видях разреза на гърдите му и още сънувам кошмари, как го правите, бе, хора

майка ми е лекар и съм й голямо разочарование, че не кандидатствах медицина, но на мен ми става лошо още с влизането в болница, едва сега покрай децата мънииичко по-претръпанах

[esti]

Дотук сме три, дето са желали да се пробват като балерини.

И аз и аз!
Но вместо на балет тръгнах на гимнастика.
А като станах горе-долу на възраста на сина ми се получи нещо много странно - тренирах гимнастика - нежен, ефирен, женствен спорт, а си мечтаех да ставам......боксьорка.
Дори в моята стая на прозореца в средата (като се отворят двете крила, нали остава по средата едно дърво - не знам как се казва), завързвах възглавници и блъсках...блъсках.... Това ми беше боксовата круша на която "тренирах".
Спомням си веднъж с майка се прибирахме от някъде по тъмно и малко преди да си стигнем блока гледаме една кола от която се показа мъж, който стъпи само с единия крак навън, загледа ни и като че ли се чудеше, дали да слезе и да тръгне към нас....Майка ми тогава така лекичко ме дръпна и вика "ела да заобиколим малко (колата беше точно на пътя по който трябваше да минем). Каза го уж спокойно, вероятно, щото аз нали дете, да не ме уплаши нещо. Ама аз съм боксьорка бе...и смела, та и викам "няма сташно мамо аз ще те пазя". Бях сигурна, че мога да размажа всеки Още повече, че към боксовите удари с ръце, можех да включвам и удари с крака, щото от шпагатите в гимнастиката бях разтегната и си мислех, че и най-високия мъж мога да изритам право в мутрата.
Та така с моя балет...но още го обичам.
А сина ми точно сега иска да става готвач, но непрекъснато ми задава разни "докторски" въпроси. Последо оня ден ме пита:
-Защо при химиотерапия на хората им окапват косите?
-От всеки рак ли се умира?
-Как се правят операции на мозъка?
Абе не ми е лесно

[Ржевски]

Дотук сме три, дето са желали да се пробват като балерини.

Лебедово езеро моем да заформим

[Gaspode]

Дотук сме три, дето са желали да се пробват като балерини.

Лебедово езеро моем да заформим

Баджаккириз "Пачи гьол" имаш предвид, предполагам

[Set]

Аз па исках да си имам Вечния Сокол.

И да съм едновременно с това монах в ШаоЛин

После исках да съм костенурка нинджа.

После като пораснах и оглупях - продължих да искам Сокола.

И сега ми е на сърце

[Stranniche]

Дотук сме три, дето са желали да се пробват като балерини.

Лебедово езеро моем да заформим

Баджаккириз "Пачи гьол" имаш предвид, предполагам

Сетих се и за Кандармъ кючек - "Покана за танц", де... :winkiss: