децата ни
децата ни
"Каква/какъв искаш да станеш като пораснеш?"
е?
помните ли кога е било за вас?
Кога сте знаели?
За мен годината е 1981-ва.
Е......С....
уч-ка от III в клас
у-ще .....
"Аз желая да стана лекарка.Да помагам на хората и да ги лекувам.
Тази професия мисля,че е благородна,но се постига трудно.
Трябва много да се уча и обичам хората.
Аз ще уча упорито,за да постигна мечтата си!"
И аз не знаех...
Нито помнех.
Ама днес се рових в разни "богатства" и си открих тетрадка от 3 -ти клас.
(Рем-е..,туй е за теб...
Не си само ти "динозавър"...
И динозавърки имало...;)...)
Та... уважаеми клубари и клубарки...
Пуснах го ,защото не помнех...не знаех ,че съм имала мечта на тези години ,при това реална...изпълнима.
Бях изненадана.
А вие?
Знаехте ли каква е мечтата ви?
И кога?
А децата ни?
Имат ли те такива мечти?
А ние знаем ли ги?
Синът ми ще стане на 10 години...
Знам ли аз?
е?
помните ли кога е било за вас?
Кога сте знаели?
За мен годината е 1981-ва.
Е......С....
уч-ка от III в клас
у-ще .....
"Аз желая да стана лекарка.Да помагам на хората и да ги лекувам.
Тази професия мисля,че е благородна,но се постига трудно.
Трябва много да се уча и обичам хората.
Аз ще уча упорито,за да постигна мечтата си!"
И аз не знаех...
Нито помнех.
Ама днес се рових в разни "богатства" и си открих тетрадка от 3 -ти клас.
(Рем-е..,туй е за теб...
Не си само ти "динозавър"...
И динозавърки имало...;)...)
Та... уважаеми клубари и клубарки...
Пуснах го ,защото не помнех...не знаех ,че съм имала мечта на тези години ,при това реална...изпълнима.
Бях изненадана.
А вие?
Знаехте ли каква е мечтата ви?
И кога?
А децата ни?
Имат ли те такива мечти?
А ние знаем ли ги?
Синът ми ще стане на 10 години...
Знам ли аз?
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
да са живи и здрави децата ни
да, имат мечти
споделят ги, и за твоята професия имаме мераклия. малко мъничък, пък и напоследък желанията му клонят към спапйдърмен
и тримата имат мечти, много различни и интересни. поне за нас са интересни, ние сме ограничени в професията си /еднаква/ и се радваме, че те се стремят към път различен от нашия
зная от мъничка, като мама/тати/баба/дядо ме водеха с тях на работа като бях болна. мечтаех как ще порасна и ще правя същите неща. сега правя същите неща и съм хепи 8)
споделят ги, и за твоята професия имаме мераклия. малко мъничък, пък и напоследък желанията му клонят към спапйдърмен
и тримата имат мечти, много различни и интересни. поне за нас са интересни, ние сме ограничени в професията си /еднаква/ и се радваме, че те се стремят към път различен от нашия
зная от мъничка, като мама/тати/баба/дядо ме водеха с тях на работа като бях болна. мечтаех как ще порасна и ще правя същите неща. сега правя същите неща и съм хепи 8)

Re: да са живи и здрави децата ни
i az iskah 3 deca......Dark написа:да, имат мечти
споделят ги, и за твоята професия имаме мераклия. малко мъничък, пък и напоследък желанията му клонят към спапйдърмен![]()
и тримата имат мечти, много различни и интересни. поне за нас са интересни, ние сме ограничени в професията си /еднаква/ и се радваме, че те се стремят към път различен от нашия
зная от мъничка, като мама/тати/баба/дядо ме водеха с тях на работа като бях болна. мечтаех как ще порасна и ще правя същите неща. сега правя същите неща и съм хепи 8)
ama-smetkata bez krychmaria...:)...
"krychmariat " e shte
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
Re: да са живи и здрави децата ни
нямам ясен спомен да съм искала да имам деца. прекалено заета бях да мисля за бизнес, пари, кариера.doktorka написа: i az iskah 3 deca......
ama-smetkata bez krychmaria...:)...
"krychmariat " e shte
а като вече бяха факт, баба ми /Бог да я прости/ ми разказа, че като мънинка съм разказвала как ще имам мъж, и ще имаме три деца, и ще имаме къща с много цветя, и куче и котка и т.н. странно ми стана, да постигна забравена детска мечта
а преди да проимам собствени деца работих една година с деца, много ми хареса. за тази една година научих много, научих се да разговарям с децата, да ги изслушвам и разбирам. щастлива съм, че имах този шанс

- поручик Ржевски
- Мнения: 252
- Регистриран на: 01.10.06, 19:33
Re: децата ни
Танкист, пожарникар (де си бате Бойкоооо), космонавт.... :)doktorka написа:"Каква/какъв искаш да станеш като пораснеш?"
е?
помните ли кога е било за вас?
Кога сте знаели?
За мен годината е 1981-ва.
Е......С....
уч-ка от III в клас
у-ще .....
"Аз желая да стана лекарка.Да помагам на хората и да ги лекувам.
Тази професия мисля,че е благородна,но се постига трудно.
Трябва много да се уча и обичам хората.
Аз ще уча упорито,за да постигна мечтата си!"
И аз не знаех...
Нито помнех.
Ама днес се рових в разни "богатства" и си открих тетрадка от 3 -ти клас.
(Рем-е..,туй е за теб...
Не си само ти "динозавър"...
И динозавърки имало...;)...)
Та... уважаеми клубари и клубарки...
Пуснах го ,защото не помнех...не знаех ,че съм имала мечта на тези години ,при това реална...изпълнима.
Бях изненадана.
А вие?
Знаехте ли каква е мечтата ви?
И кога?
А децата ни?
Имат ли те такива мечти?
А ние знаем ли ги?
Синът ми ще стане на 10 години...
Знам ли аз?
Ама това в още по-далечните 73-77 ще да е било.
А после като ученик радиото ми стана хоби и даже нищо не съм си мечтал - знаех, че ще се занимавам с електроника :)
Всъшност първият ми досег с електричеството е на съвсем крехка възраст, може би около 2 години - успял съм някак си да развъртя капачката на мързеливото, или както му викат по нашия край - хайлашкото копче. Досегът е бил бая разтърсващ :) После на около 3 и половина имам в сметката си един развален радиограмофон от ровичкане по него та... май и мен от малък ме е влечало към тоците :)
Дечурлига все още не ми се водят, тъй, че за тях.... абе ще има и те да ги сменят :)
Re: децата ни
Исках да бъда археолог. Винаги ме е влечала историята. Дори ме приеха във Великотърновският университет с история. Отказах се. Никога нямаше да стана археолог поради липса на връзки. Това е истината. Щях да бъда учител...
А стоматологията никога не ми е била мечта. Стечение на обстоятелствата. При толкова лекари във фамилията, нямаше как да се кривне много от пътя. Аз все пак успях леко- стоматология, а не медицина...
Големият ми син е твърде малък, за да се е ориентирал. До скоро искаше да става певец...
А стоматологията никога не ми е била мечта. Стечение на обстоятелствата. При толкова лекари във фамилията, нямаше как да се кривне много от пътя. Аз все пак успях леко- стоматология, а не медицина...
Големият ми син е твърде малък, за да се е ориентирал. До скоро искаше да става певец...
A decata?Мнемозина написа:Много неща съм мечтала да стана - според това какво четях в момента. Най-ясно си спомням как исках да бъда лесничей и как се отказах, като се сетих, че в гората има змии.![]()
Това, което сега работя, няма нищо общо с тогавашните ми мечти. Освен периодичните змийски отношения.
az zatowa se zamislih za moite..( po-skoro za golemiq)
Синът ми към днешна дата смята да става преводач.doktorka написа:A decata?Мнемозина написа:Много неща съм мечтала да стана - според това какво четях в момента. Най-ясно си спомням как исках да бъда лесничей и как се отказах, като се сетих, че в гората има змии.![]()
Това, което сега работя, няма нищо общо с тогавашните ми мечти. Освен периодичните змийски отношения.
az zatowa se zamislih za moite..( po-skoro za golemiq)
А малката току що каза, че докато не й обясня защо се интересувам, няма да ми каже.
Panta rhei...
Мнемозина написа:Синът ми към днешна дата смята да става преводач.doktorka написа:A decata?Мнемозина написа:Много неща съм мечтала да стана - според това какво четях в момента. Най-ясно си спомням как исках да бъда лесничей и как се отказах, като се сетих, че в гората има змии.![]()
Това, което сега работя, няма нищо общо с тогавашните ми мечти. Освен периодичните змийски отношения.
az zatowa se zamislih za moite..( po-skoro za golemiq)
А малката току що каза, че докато не й обясня защо се интересувам, няма да ми каже.[/quote
вкарах те в беля!
:)
А пък моят големият след едно огромно домашно по немски - превод - каза, че знае какво НИКОГА няма да стане: преводач... Та тъйМнемозина написа: Синът ми към днешна дата смята да става преводач.
А малката току що каза, че докато не й обясня защо се интересувам, няма да ми каже.
А малкият си има различни професии за всеки ден от седмицата: понеделник - майстор, вторник - пожарникар, сряда - готвач, четвъртък - шофьор на боклукчийски камион, петък - художник..
Гено
иска лекар да става...vyara написа:Малката иска да става принцеса, а малкия - Дарт Вейдър, ей сега го питах.
макар че продуцентте на филми правят много пари...та нещо го влече там..?!?!?!
А Марко го питам:" какъв искаш да станеш?"
"Не искам"
"Не бе мамо, като пораснеш какво искаш да работиш..да караш самолет,да си доктор да караш влак ..." и пр започвам с примери...
"Аз съм Марчето ,не искам да ставам друго"...
а де!
ох сетих се!4avdar4e написа:А пък моят големият след едно огромно домашно по немски - превод - каза, че знае какво НИКОГА няма да стане: преводач... Та тъйМнемозина написа: Синът ми към днешна дата смята да става преводач.
А малката току що каза, че докато не й обясня защо се интересувам, няма да ми каже.![]()
А малкият си има различни професии за всеки ден от седмицата: понеделник - майстор, вторник - пожарникар, сряда - готвач, четвъртък - шофьор на боклукчийски камион, петък - художник..
не е по темата,ама ...колегата румънец в болницата на мъж ми е румънец.Анестезиолог,
И се занася подред с всички-пациенти и сестрички.
има няколко любими постановки...
1.Питат го :"откъде си?"
"отКитай"
"не може да бъде!"
" е ,какво? Не ми вярвате.Аз съм лъжец?"
"аааа не...разбира се че ти вярваме.А как се озова там?"
"ми родителите ми се преместили да живеят в Китай"..и т.н ги вързва на фльонга.
2.като го пита пациент:"ти кой си?"
Той отговаря:"Аз съм анестезиолог само на половин бройка.Иначе съм готвача в кухнята на болницата.Ама днес ми се обадиха ,че анестезиологът го няма-та да помогна"...
( за туй се сетих като прочетох ,че детенце готваш ще става...:)..)
и пр такива...
нищо общо с темата,де
браос!
за принцесата гласувам с две ръце!vyara написа:Малката иска да става принцеса, а малкия - Дарт Вейдър, ей сега го питах.
тате да започва даа тренинга..;)
Re: браос!
За нея най-привлекателното от живота на възрастните е, че ще може да се гримира примерно. И даже си представя ходенето на училище с раница Барби, пълна с гримове. Гледам да не й разбивам още илюзиитеdoktorka написа:за принцесата гласувам с две ръце!vyara написа:Малката иска да става принцеса, а малкия - Дарт Вейдър, ей сега го питах.
тате да започва даа тренинга..;)
Re: браос!
блазе и...vyara написа:За нея най-привлекателното от живота на възрастните е, че ще може да се гримира примерно. И даже си представя ходенето на училище с раница Барби, пълна с гримове. Гледам да не й разбивам още илюзиитеdoktorka написа:за принцесата гласувам с две ръце!vyara написа:Малката иска да става принцеса, а малкия - Дарт Вейдър, ей сега го питах.
тате да започва даа тренинга..;)
на мен на тези години ми се казва от родителското тяло:"Що сЪ гримираш?!"
"ма да съм хубава"
"М!" ( със съответния тон)
Re: браос!
Ми явно смятат, че и без грим си си хубаваdoktorka написа:блазе и...vyara написа:За нея най-привлекателното от живота на възрастните е, че ще може да се гримира примерно. И даже си представя ходенето на училище с раница Барби, пълна с гримове. Гледам да не й разбивам още илюзиитеdoktorka написа:за принцесата гласувам с две ръце!vyara написа:Малката иска да става принцеса, а малкия - Дарт Вейдър, ей сега го питах.
тате да започва даа тренинга..;)
на мен на тези години ми се казва от родителското тяло:"Що сЪ гримираш?!"
"ма да съм хубава"
"М!" ( със съответния тон)
Моята малката има повече чантички от мен, например и е много суетна. Не знам на кого се е метнала, щото аз съм по-скоро небрежна. Държи винаги да е с разни рокли, не иска да облича какво да е, все с разни фибички и диадемки по главата, голяма кипра е.
Re: браос!
както казах -завиждамvyara написа:Ми явно смятат, че и без грим си си хубаваdoktorka написа:блазе и...vyara написа:За нея най-привлекателното от живота на възрастните е, че ще може да се гримира примерно. И даже си представя ходенето на училище с раница Барби, пълна с гримове. Гледам да не й разбивам още илюзиитеdoktorka написа:за принцесата гласувам с две ръце!vyara написа:Малката иска да става принцеса, а малкия - Дарт Вейдър, ей сега го питах.
тате да започва даа тренинга..;)
на мен на тези години ми се казва от родителското тяло:"Що сЪ гримираш?!"
"ма да съм хубава"
"М!" ( със съответния тон)![]()
Моята малката има повече чантички от мен, например и е много суетна. Не знам на кого се е метнала, щото аз съм по-скоро небрежна. Държи винаги да е с разни рокли, не иска да облича какво да е, все с разни фибички и диадемки по главата, голяма кипра е.
аз си имам две племеннички...
голямата с бой я карааме да си облече рокля...Ахм даааа....
цунк...
аз бягам да правя ....
палачинки ,бе..палачинки
Re: децата ни
Нямах. Не знаех какво ще стана. Имаше куп неща, които исках (да пътувам по земи и градове дето съм гледал на кино/тв и по непознати земи, да имам куче, да язда кон и други такива) и които станаха, но ... професията някак си дойде ей така (истина е, че биологията и още един предмет много не ми вървяха, макар че някъде в тези 2-3 области ми се искаше да работя, ама не така мечтателно като теб). Даже завиждах на тези, дето от малки (като тебе) знаеха и преследваха какво да станат.doktorka написа:"Каква/какъв искаш да станеш като пораснеш?"
е?
помните ли кога е било за вас?
Кога сте знаели?
...Та... уважаеми клубари и клубарки...
Пуснах го ,защото не помнех...не знаех ,че съм имала мечта на тези години ,при това реална...изпълнима.
Бях изненадана.
А вие?
Знаехте ли каква е мечтата ви?
И кога?
А децата ни?
Имат ли те такива мечти?
А ние знаем ли ги?
Синът ми ще стане на 10 години...
Знам ли аз?
Големият ми май следва моите стъпки, но се надявам да поиска в даден момент нещо по-конкретно, а малкия знае какво иска да стане, което е хубаво :) Ама дали ще стане - не знам. Ще видим. Харесвам подхода да се оставят децата сами да си намерят нишата в живота. От нас май се изисква да ги направим добри, честни, да помогнем да се изучат, а после - животът е толкова сложен, но и интересен, че да им оставя предизвикателството сами да изсичат пречещите им лиани по пътя, който са набелязали.
И аз не знам 8) Ала искам да са щастливи и добре! :)
Като много малка, около три, съм твърдяла, че ще ставам бърлина /балерина/. После лекар, ама бързо ми мина, като постоях повечко по болници.
След това твърдо се спрях на пилот на самолет
.Виж като се поосъзнах,
и аз археолог исках да бъда. Що неща изрових
, че си ги и кътах, като реликви. Ходех с едни кости в дънково протмоне на врата.
Майка ми умираше от уджас.
За големия син знаете.
За големия син знаете.
- Stranniche
- Мнения: 4660
- Регистриран на: 26.09.06, 17:11
- Местоположение: Nowhere
- Обратна връзка:
Ако знаеш колко китайци, бангладешци и пр. азиатци като поживеят 3-4 години в някоя "бяла" страна съвсем сериозно се пишат я канадци, я англичани, я хамериканци - дори да нямат поданство и да са се върнали безвъзвратно в Далечния Изток...doktorka написа:ох сетих се!4avdar4e написа:А пък моят големият след едно огромно домашно по немски - превод - каза, че знае какво НИКОГА няма да стане: преводач... Та тъйМнемозина написа: Синът ми към днешна дата смята да става преводач.
А малката току що каза, че докато не й обясня защо се интересувам, няма да ми каже.![]()
А малкият си има различни професии за всеки ден от седмицата: понеделник - майстор, вторник - пожарникар, сряда - готвач, четвъртък - шофьор на боклукчийски камион, петък - художник..
не е по темата,ама ...колегата румънец в болницата на мъж ми е румънец.Анестезиолог,
И се занася подред с всички-пациенти и сестрички.
има няколко любими постановки...
1.Питат го :"откъде си?"
"отКитай"
"не може да бъде!"
" е ,какво? Не ми вярвате.Аз съм лъжец?"
"аааа не...разбира се че ти вярваме.А как се озова там?"
"ми родителите ми се преместили да живеят в Китай"..и т.н ги вързва на фльонга.
2.като го пита пациент:"ти кой си?"
Той отговаря:"Аз съм анестезиолог само на половин бройка.Иначе съм готвача в кухнята на болницата.Ама днес ми се обадиха ,че анестезиологът го няма-та да помогна"...
( за туй се сетих като прочетох ,че детенце готваш ще става...:)..)
и пр такива...
нищо общо с темата,де
- Stranniche
- Мнения: 4660
- Регистриран на: 26.09.06, 17:11
- Местоположение: Nowhere
- Обратна връзка:
Re: децата ни
Сетих се за вица за Иванчо, дето искал като порасне да стане пенсионер - за да не ходи на работа.
- Stranniche
- Мнения: 4660
- Регистриран на: 26.09.06, 17:11
- Местоположение: Nowhere
- Обратна връзка:
"Барелина" и аз исках да ставам, и даже кандидатствах за балетното училище - добре че не ме приеха! Сега балетът ми се струва доста скучна работа. Музиката я обичам, но не обичам да гледам.Niya написа:Като много малка, около три, съм твърдяла, че ще ставам бърлина /балерина/. После лекар, ама бързо ми мина, като постоях повечко по болници.След това твърдо се спрях на пилот на самолет
.Виж като се поосъзнах,
и аз археолог исках да бъда. Що неща изрових
, че си ги и кътах, като реликви. Ходех с едни кости в дънково протмоне на врата.
Майка ми умираше от уджас.
![]()
За големия син знаете.
Много неща исках да ставам, най-вече архитект /цялата ми стая беше в картонени къщички, които сама бях правила/ или лекар.
Към края на гимназията знаех, че искам да се занимавам с психотерапия, но посетих разни часове по психология в Университета и установих, че у нас не мога да получа образованието, което искам. Примирих се и завърших друго, почнах работа в трета област и бях забравила мечтите си, когато съвсем случайно се отвори вратичка за навън...
Е, и фотографията ми беше страст, завърших, но реших, че нямам талант.
дааа...
и аз "бърлина" щях да ставам.
аха...
и ме "приеха" ...
ама нашите не ме записаха...
ахм дааа...
и досега ги обвинявам ,че не са ми позволили да си развия "таланта"...
А те ми се подиграт,че като се опита някой да ме вдигне-ще си секне кръста..;)...
а после ми напомнят за онзи, дето ходил да гледа балет....
"ми джаскха се едни по сцената.После дойде един вдигна я,помириса я и я пусна..."
все такива ми идват на ум...
аха...
и ме "приеха" ...
ама нашите не ме записаха...
ахм дааа...
и досега ги обвинявам ,че не са ми позволили да си развия "таланта"...
А те ми се подиграт,че като се опита някой да ме вдигне-ще си секне кръста..;)...
а после ми напомнят за онзи, дето ходил да гледа балет....
"ми джаскха се едни по сцената.После дойде един вдигна я,помириса я и я пусна..."
все такива ми идват на ум...
Б@х ли го какво съм искала да ставам?
Това, което помня беше какво НЕ искам а ставам. НЕ исках да ставам балерина, защото не исках да живея в телевизора.
Това, което помня беше какво НЕ искам а ставам. НЕ исках да ставам балерина, защото не исках да живея в телевизора.
Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти.
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
--------------------------------------------------------
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... таковата...
Re: дааа...
А, нали?! И аз така, но с пианото.doktorka написа: и досега ги обвинявам ,че не са ми позволили да си развия "таланта"...
Дотук сме три, дето са желали да се пробват като балерини.Stranniche написа:"Барелина" и аз исках да ставам, и даже кандидатствах за балетното училище - добре че не ме приеха! Сега балетът ми се струва доста скучна работа. Музиката я обичам, но не обичам да гледам.Niya написа:Като много малка, около три, съм твърдяла, че ще ставам бърлина /балерина/. После лекар, ама бързо ми мина, като постоях повечко по болници.След това твърдо се спрях на пилот на самолет
.Виж като се поосъзнах,
и аз археолог исках да бъда. Що неща изрових
, че си ги и кътах, като реликви. Ходех с едни кости в дънково протмоне на врата.
Майка ми умираше от уджас.
![]()
За големия син знаете.
И аз не съжалявам за балета.
А фотографията ми се стува моого вълнуваща и интересна професия / или хоби/. Имах приятел, запален фотограф, показа ми много интересни неща. Какви моменти могат да хванат, на които чак после обръщаме внимание.
аз пък явно цял живот неориентирана съм била, като малка нямам спомен да съм искала нещо конкретно, вече в 8- клас исках да ставам журналистка, ходих на школа някаква, сега си мисля, е при сегашната журналистика, добре, че съм се разминала
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
Re: децата ни
Актриса...занимавала съм се с театрално изкуство и възлагаха големи надежди за бъдещето ми.Когато дойде момента за ВИТИЗ/тогава/...реших ,че не искам след като се дипломирам да бъда в някой театър на гъза на географската карта на БГ. с роли без реплики - дори и в началото.Бързо се отказвам.Най-лесното избрах..институт където и с 3,00 -ще ме приемат..и така телекомуникации вече 17 години.doktorka написа:"Каква/какъв искаш да станеш като пораснеш?"
е?
помните ли кога е било за вас?
Кога сте знаели?
За мен годината е 1981-ва.
Е......С....
уч-ка от III в клас
у-ще .....
"Аз желая да стана лекарка.Да помагам на хората и да ги лекувам.
Тази професия мисля,че е благородна,но се постига трудно.
Трябва много да се уча и обичам хората.
Аз ще уча упорито,за да постигна мечтата си!"
И аз не знаех...
Нито помнех.
Ама днес се рових в разни "богатства" и си открих тетрадка от 3 -ти клас.
(Рем-е..,туй е за теб...
Не си само ти "динозавър"...
И динозавърки имало...;)...)
Та... уважаеми клубари и клубарки...
Пуснах го ,защото не помнех...не знаех ,че съм имала мечта на тези години ,при това реална...изпълнима.
Бях изненадана.
А вие?
Знаехте ли каква е мечтата ви?
И кога?
А децата ни?
Имат ли те такива мечти?
А ние знаем ли ги?
Синът ми ще стане на 10 години...
Знам ли аз?
Никога не съм искала да имам деца,но така или иначе след година брак забременях и въпреки 9 месечните ми недоволства ..родих един прекрасен син.Ако знаех резултата предварително сигурно щях да имам по-вече деца.
Вече на 16,5 години мисли да пробва за пластичен хирург...евентуално или юрист.Като много малък се възхищаваше на камиона който събира боклука и бързаше да го гледа всяка сутрин.Колите си му останаха като страст,кара карт много добре...но тренира четирибой.
Какво ще работи един господ знае..дано да е щастлив обаче....
Нищо лично, само изказах мнение!
-
опърничава
- Мнения: 235
- Регистриран на: 23.09.06, 16:55
Re: децата ни
Като бях малка желанията ми се меняха.В по- осъзната възраст исках да стана психоаналитик. В България такова чудо нямаше, няма и сега. Кандидаствах медицина с идеята да стана .....психиатър. Когато започнах да уча медицина, тя ми се стори толкова интересна, че си забравих за психиатрията. Психиатрията започна да ми изглежда безнадеждна и обречена.
Голямата щерка иска да става лекар, журналист или да свири на пиано в театър / що пък точно в театър/.
Балерина никога не съм искала да ставам.
Голямата щерка иска да става лекар, журналист или да свири на пиано в театър / що пък точно в театър/.
Балерина никога не съм искала да ставам.
Re: децата ни
изпитвам огромно възхищение към лекарите, мисля си, че това е една от най-интересните професии, но за мен е голям ужас, не мога да си го представя, оперираха бащата на мъжа ми, бай-паси му сложиха, видях разреза на гърдите му и още сънувам кошмари, как го правите, бе, хораопърничава написа:Като бях малка желанията ми се меняха.В по- осъзната възраст исках да стана психоаналитик. В България такова чудо нямаше, няма и сега. Кандидаствах медицина с идеята да стана .....психиатър. Когато започнах да уча медицина, тя ми се стори толкова интересна, че си забравих за психиатрията. Психиатрията започна да ми изглежда безнадеждна и обречена.
Голямата щерка иска да става лекар, журналист или да свири на пиано в театър / що пък точно в театър/.
Балерина никога не съм искала да ставам.
майка ми е лекар и съм й голямо разочарование, че не кандидатствах медицина, но на мен ми става лошо още с влизането в болница, едва сега покрай децата мънииичко по-претръпанах
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
И аз и аз![unknown] написа:Niya написа: Дотук сме три, дето са желали да се пробват като балерини.
Но вместо на балет тръгнах на гимнастика.
А като станах горе-долу на възраста на сина ми се получи нещо много странно - тренирах гимнастика - нежен, ефирен, женствен спорт, а си мечтаех да ставам......боксьорка.
Дори в моята стая на прозореца в средата (като се отворят двете крила, нали остава по средата едно дърво - не знам как се казва), завързвах възглавници и блъсках...блъсках....
Спомням си веднъж с майка се прибирахме от някъде по тъмно и малко преди да си стигнем блока гледаме една кола от която се показа мъж, който стъпи само с единия крак навън, загледа ни и като че ли се чудеше, дали да слезе и да тръгне към нас....Майка ми тогава така лекичко ме дръпна и вика "ела да заобиколим малко (колата беше точно на пътя по който трябваше да минем). Каза го уж спокойно, вероятно, щото аз нали дете, да не ме уплаши нещо. Ама аз съм боксьорка бе...и смела, та и викам "няма сташно мамо аз ще те пазя". Бях сигурна, че мога да размажа всеки
Та така с моя балет...но още го обичам.
А сина ми точно сега иска да става готвач, но непрекъснато ми задава разни "докторски" въпроси. Последо оня ден ме пита:
-Защо при химиотерапия на хората им окапват косите?
-От всеки рак ли се умира?
-Как се правят операции на мозъка?
Абе не ми е лесно
-
Ржевски
Цяло
Лебедово езеро моем да заформим[unknown] написа:Niya написа: Дотук сме три, дето са желали да се пробват като балерини.
Re: Цяло
Баджаккириз "Пачи гьол" имаш предвид, предполагамРжевски написа:Лебедово езеро моем да заформим[unknown] написа:Niya написа: Дотук сме три, дето са желали да се пробват като балерини.![]()
![]()
![]()

- Stranniche
- Мнения: 4660
- Регистриран на: 26.09.06, 17:11
- Местоположение: Nowhere
- Обратна връзка:
Re: Цяло
Гаспод написа:Баджаккириз "Пачи гьол" имаш предвид, предполагамРжевски написа:Лебедово езеро моем да заформим[unknown] написа:Niya написа: Дотук сме три, дето са желали да се пробват като балерини.![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
Сетих се и за Кандармъ кючек - "Покана за танц", де... :winkiss:
