Особено с подтисник.Remmivs написа:Ми де да знам. Такъв съм си просто. Аха баш гравитацията сме ние. Щото нали тя създава изначално звездите таковата.Мнемозина написа:Как можа посред нощ да напишеш такова нещо! Сега няма да мога да спя, докато го осмисля!
И ние родителите какво сме - термоядрените реакции или... Не, по-скоро сме гравитацията.А и родител се римува с ограничител и подтисник.
Възпитание
Re: Знаеш ли как се "раждат" звездите?
Panta rhei...
Re: Знаеш ли как се "раждат" звездите?
Определено.Gaspode написа:Мани го
Не е у ред тоз тип
По-интересно ми е какво става с тия дзвезди, дето не успяват да запазят динамичното си равновесие? И с децата съответно... Черни дупки? Взрив? И двете?
Всички стъпва поне за малко на пътечката. И, като при хората, всяка звезда е строго индивидуална и има различен край. Както и жизнен път и съответната му дължина.
Re: Знаеш ли как се "раждат" звездите?
Ама не питай мен, че съвсем се комплексирам!Gaspode написа: Мани го
Не е у ред тоз тип
По-интересно ми е какво става с тия дзвезди, дето не успяват да запазят динамичното си равновесие? И с децата съответно... Черни дупки? Взрив? И двете?
Panta rhei...
Re: Знаеш ли как се "раждат" звездите?
Е, как!Мнемозина написа:Особено с подтисник.
Родителю мой
Подтиснико мой
Аз като бях малък веднъж писах едно стихче - нещо от вида (не го помня вече цялото, уви, старост - нерадост)
Кои сме? Вашите деца!
Нима сме копия излишни
На ваши истини предишни?
И право нямаме на път,
Защото сме от ваша плът?!?
Re: Знаеш ли как се "раждат" звездите?
Но... ако и ние сме като звездите, те не се възпитават една друга, нали?Remmivs написа:Определено.Gaspode написа:Мани го
Не е у ред тоз тип
По-интересно ми е какво става с тия дзвезди, дето не успяват да запазят динамичното си равновесие? И с децата съответно... Черни дупки? Взрив? И двете?
Всички стъпва поне за малко на пътечката. И, като при хората, всяка звезда е строго индивидуална и има различен край. Както и жизнен път и съответната му дължина.
Винаги съм знаела, че възпитаването не е много полезно.
Виж сега как почнах да си противореча в рамките на една тема даже.
Не бе, точно това писах и в началото всъщност.
Panta rhei...
Re: Знаеш ли как се "раждат" звездите?
МдаааRemmivs написа: Аз като бях малък веднъж писах едно стихче - нещо от вида (не го помня вече цялото, уви, старост - нерадост)
И стихове пишеш... тъй както умееш...
Пък аз отивам да си лягам. Лека нож
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Проблемът е там, че точна рецепта няма. А, няма и издаден учебник, наръчник нещо, помагало.
В момента бера плодовете на своя родителски либерализъм - мойта хубустница постоянно воюва с мен и майка си. Остават й няколко месеца да навърши 18 и приказката е за повече права и свободи - самостоятелност. Дали съм успял, или пък не, това времето ще покаже, но е факт, че е човек със сърце, с хъс...достойна наследница на баща си. Сама избра да свири на пиано и сама реши кога да спре, в същото време имаме грамоти от първенствата по женски футбол и много спомени от залата по кик бокс, латинотанците само ни се опънаха и то защото "учителите" на третия месец събраха таксите и се невидеха, ама това е китка на чело. Важното е, човек да има възможност да опита от повечко неща, да натрупа опит, да види за какво става и за какво не...време бол да опъва в браздата като кон с капаци...Така мисля аз - така постъпвам, решенията взима тя, вече е голяма, но това не пречи пак, когато ни се прииска да се държим като хлапаци.
Голам гъдел е това родителството Мнемо, нещо като "лешника" на Фриски, посяваш семенце и трябва много време докато даде плод, за да разбереш дали, и как си се справил.
В момента бера плодовете на своя родителски либерализъм - мойта хубустница постоянно воюва с мен и майка си. Остават й няколко месеца да навърши 18 и приказката е за повече права и свободи - самостоятелност. Дали съм успял, или пък не, това времето ще покаже, но е факт, че е човек със сърце, с хъс...достойна наследница на баща си. Сама избра да свири на пиано и сама реши кога да спре, в същото време имаме грамоти от първенствата по женски футбол и много спомени от залата по кик бокс, латинотанците само ни се опънаха и то защото "учителите" на третия месец събраха таксите и се невидеха, ама това е китка на чело. Важното е, човек да има възможност да опита от повечко неща, да натрупа опит, да види за какво става и за какво не...време бол да опъва в браздата като кон с капаци...Така мисля аз - така постъпвам, решенията взима тя, вече е голяма, но това не пречи пак, когато ни се прииска да се държим като хлапаци.
Голам гъдел е това родителството Мнемо, нещо като "лешника" на Фриски, посяваш семенце и трябва много време докато даде плод, за да разбереш дали, и как си се справил.
Re: Знаеш ли как се "раждат" звездите?
Е, възпитава ги майка им - Вселената и вместо с примери, закани, заплахи и наказания, че и дръвцето тук-таме, им въздейства с физичните закони. Така е то.Мнемозина написа:Но... ако и ние сме като звездите, те не се възпитават една друга, нали?
Винаги съм знаела, че възпитаването не е много полезно.
Виж сега как почнах да си противореча в рамките на една тема даже.
Не бе, точно това писах и в началото всъщност.
Re: Знаеш ли как се "раждат" звездите?
Бунтар си бил ти...Remmivs написа:Е, как!Мнемозина написа:Особено с подтисник.
Родителю мой
Подтиснико мой
Аз като бях малък веднъж писах едно стихче - нещо от вида (не го помня вече цялото, уви, старост - нерадост)
Кои сме? Вашите деца!
Нима сме копия излишни
На ваши истини предишни?
И право нямаме на път,
Защото сме от ваша плът?!?
Аз не съм се чувствала подтисната от родителите си.
Или пък съм го забравила вече това. Всъщност всеки трябва да се чувства малко подтиснат от тях, за да се еманципира.
Следователно известно подтисничество е необходимо.
Ето, започнах да си противореча по-успешно.
Panta rhei...
Re: Знаеш ли как се "раждат" звездите?
Нали! А глей ква дзвезда станах. Направо суперстар. Или по-скоро супертопка.Мнемозина написа:Бунтар си бил ти...
Аз не съм се чувствала подтисната от родителите си.
Или пък съм го забравила вече това. Всъщност всеки трябва да се чувства малко подтиснат от тях, за да се еманципира.
Следователно известно подтисничество е необходимо.
Ето, започнах да си противореча по-успешно.
Re: Знаеш ли как се "раждат" звездите?
Пцолютно!Gaspode написа:Мдааа
И стихове пишеш... тъй както умееш...
Пък аз отивам да си лягам. Лека нож
Добре че не каза лекар с нож. Ега те и у възпитанието деа. Лека нощ!
Хе-хе, лесно ти е на теб, ти вече си се справил със задачата.БоЕВ написа:Проблемът е там, че точна рецепта няма. А, няма и издаден учебник, наръчник нещо, помагало.
В момента бера плодовете на своя родителски либерализъм - мойта хубустница постоянно воюва с мен и майка си. Остават й няколко месеца да навърши 18 и приказката е за повече права и свободи - самостоятелност. Дали съм успял, или пък не, това времето ще покаже, но е факт, че е човек със сърце, с хъс...достойна наследница на баща си. Сама избра да свири на пиано и сама реши кога да спре, в същото време имаме грамоти от първенствата по женски футбол и много спомени от залата по кик бокс, латинотанците само ни се опънаха и то защото "учителите" на третия месец събраха таксите и се невидеха, ама това е китка на чело. Важното е, човек да има възможност да опита от повечко неща, да натрупа опит, да види за какво става и за какво не...време бол да опъва в браздата като кон с капаци...Така мисля аз - така постъпвам, решенията взима тя, вече е голяма, но това не пречи пак, когато ни се прииска да се държим като хлапаци.
Голам гъдел е това родителството Мнемо, нещо като "лешника" на Фриски, посяваш семенце и трябва много време докато даде плод, за да разбереш дали, и как си се справил.
А ние дето кретаме още по средата има да чакаме и да се тормозим...
Обаче не е само чакането.
Panta rhei...
Дрън-дрън! Един познат разправяше, че с децата е така - първите 18 години е доста трудно, след това става малко по-лесно. ама много малко.Мнемозина написа:Хе-хе, лесно ти е на теб, ти вече си се справил със задачата.
А ние дето кретаме още по средата има да чакаме и да се тормозим...
Обаче не е само чакането.
Remmivs написа:Дрън-дрън! Един познат разправяше, че с децата е така - първите 18 години е доста трудно, след това става малко по-лесно. ама много малко.Мнемозина написа:Хе-хе, лесно ти е на теб, ти вече си се справил със задачата.
А ние дето кретаме още по средата има да чакаме и да се тормозим...
Обаче не е само чакането.
Това не бях го чувала!
Само като станат моите на осемнайсет да не се окаже, че е идело реч за първите 25!
Panta rhei...
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Напротив - няма лесно, и няма чакане. Това дето старите са казали - "Малки деца - малки ядове..." си е баш вярно. Знаеш ли колко забавни и смешни ще ти се виждат "ядовете" около това, че не седял правилно на стола, че се обадил без да изчака да го питат и т.н., когато започнат купоните, закъсненията, приятели, мотори, коли...и бъди сигурна ,че това няма нищо общо с възпитанието и оценките в у-ще, а просто възраст, възраст която трябва да се мине, родителят трябва да бъде едновремено приятел-душеприказчик и деспот.Мнемозина написа:
Хе-хе, лесно ти е на теб, ти вече си се справил със задачата.
А ние дето кретаме още по средата има да чакаме и да се тормозим...
Обаче не е само чакането.
Айде и аз се отнасям, че утре съм на "фестивала на пшеницата". Лека.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Това ми хареса!:lol:Remmivs написа:Дрън-дрън! Един познат разправяше, че с децата е така - първите 18 години е доста трудно, след това става малко по-лесно. ама много малко.Мнемозина написа:Хе-хе, лесно ти е на теб, ти вече си се справил със задачата.
А ние дето кретаме още по средата има да чакаме и да се тормозим...
Обаче не е само чакането.
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Re: Възпитание
Още с "първата среща" с детето, трябва да се слагат "гарниците на поведението". Не искам да казвам, че трябва да се ограничава едно дете. Елементарната етика изисква някои ограничения, които трябва да спазва всеки човек в живота - за това говоря.Мнемозина написа:
Ето това е Въпросът: добро възпитание с/у свободно поведение.
Или как да ги научим да знаят кое кога се практикува.
Все по-сложно става.
П.С. Стремежът към ентропия е твърде силен напоследък в нравите. Говоря за България. Няма кой да ограничава простотията и да развива духовното. Навремето по някакъв начин ни караха да четем. Беше модерно да имаме богати библиотеки (дори и само за украса при някои)... Така че едва ли се оправят нещата скоро, защото всичко се "кове" в семейството. Не може да се очаква, че някой ще седне да възпитава децата ни (особено, когато доста голяма част от родителите защитават простотиите на децата си, а после се чудят, защо децата им станали наркомани или хулигани)... Абе... карай... Има много още какво да кажа, ама да не се оливам...
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
Re: Възпитание
помня преди време си изразих възпитателните възгледи под формата на ЧИСТ физически контакт ( според вселенските физически закони на Сър Рем..;)..)...сър Айвънхоу написа:Още с "първата среща" с детето, трябва да се слагат "гарниците на поведението". Не искам да казвам, че трябва да се ограничава едно дете. Елементарната етика изисква някои ограничения, които трябва да спазва всеки човек в живота - за това говоря.Мнемозина написа:
Ето това е Въпросът: добро възпитание с/у свободно поведение.
Или как да ги научим да знаят кое кога се практикува.
Все по-сложно става.
П.С. Стремежът към ентропия е твърде силен напоследък в нравите. Говоря за България. Няма кой да ограничава простотията и да развива духовното. Навремето по някакъв начин ни караха да четем. Беше модерно да имаме богати библиотеки (дори и само за украса при някои)... Така че едва ли се оправят нещата скоро, защото всичко се "кове" в семейството. Не може да се очаква, че някой ще седне да възпитава децата ни (особено, когато доста голяма част от родителите защитават простотиите на децата си, а после се чудят, защо децата им станали наркомани или хулигани)... Абе... карай... Има много още какво да кажа, ама да не се оливам...
и типично по Хамерикански бях наругана как децата трябва да не се възпитават ,а да се говори с тях като с големи и пр такива дивотии...
кви големи бре!
моят не може да си завърже връзките на обувките ,а другият не мое да си избърше дупЕто...
не ги знам моите накъде ще тръгнат.
но ако не прилагаш непрекъснато "физическите закони на привличането и отблъскването" ( Вселенските такива) ще настъпи хаос...
аз искам моите да са деца и да имат детство...
пък те растат не с дни ,а с часове....
Като във всичко останало и тук трябва баланс.. Целувка за закуска, бой за лека нощ
(Макар че Зв. твърди, че боят трябвало да е сутрин, щото сънят заличавал спомените:rotfl24:) А сериозно... Децата обичат реда, човекът е социално животно. Той има нужда от ред и граници. Изначално. Трябва да знае, че има време и място за всичко - и за дисциплина, и за щуротии. С това, че ги приучаваме към навици (включително и интелектуални) не значи, че убиваме детството и детското, а че поставяме ред в хаоса. Малко божествена и трудна таз мисия, ама нейсе. Особено холеричните темпераменти имат жизнено необходима потребност от интелектуални занимания, така се възстановява естественият им природен баланс.
Казвала съм го и преди, най-важно в процеса на възпитание е мисленето и наблюдаването. Защото само така можем да открием силните и слабите страни на едно детенце, да се опитаме да ги приведем в равновесие. Да се съобразяваме с желанията им, но да ги научим и те да уважават нашите, да ценм техния свят, но да очакваме реципрочно разбиране. Сега се сещам за всичките сравнения на света, че децата са дар, цвете и не-знам-още-какво... Но преди всичко те са хора, за които ние носим огромна отговорност - най-вече морална, защото материалната много лесно се задоволява.
Всъщност, в 7,30 друго исках да напиша, ама ще пия едно кафе, ще разбудя ордата и пак ще си помисля
Казвала съм го и преди, най-важно в процеса на възпитание е мисленето и наблюдаването. Защото само така можем да открием силните и слабите страни на едно детенце, да се опитаме да ги приведем в равновесие. Да се съобразяваме с желанията им, но да ги научим и те да уважават нашите, да ценм техния свят, но да очакваме реципрочно разбиране. Сега се сещам за всичките сравнения на света, че децата са дар, цвете и не-знам-още-какво... Но преди всичко те са хора, за които ние носим огромна отговорност - най-вече морална, защото материалната много лесно се задоволява.
Всъщност, в 7,30 друго исках да напиша, ама ще пия едно кафе, ще разбудя ордата и пак ще си помисля
Много съм съгласна (не само с горното, а с цялото ти мнение).4avdar4e написа:....
Казвала съм го и преди, най-важно в процеса на възпитание е мисленето и наблюдаването. .
Аз когато не знам как да постъпя, просто се вглеждам в тях и отговорът сам си идва. От бебета съм така с тях. Те ме учат повече, отколкото аз тях. Понякога ме засрамват, особено малкия, а е само на 3. Показвам им някои граници, но също така им се извинявам като сгреша.
Възпитанието е някак взаимен процес.
С мен са били много либерални и аз израстнах много самостоятелна. Точно както Боев казва. Липсвало ми е глезене от време на време, та чак досега, но ние сме три деца и аз съм най-голямата и се сещате, че никак не съм била глезена. Затова сега моите непрекъснато ги гушкам, целувам, хваля ги и мисля, че са много добри деца, поне засега.
зависи от учителя/ката. Зависи и от родителите. Хората не могат да убият това, което е силно и красиво. Най-вероятно ще придобие някакъв чаровен израз. Може би минавайки през перипети. А отличничката - най-вероятно ще стане някоя чиновничка без особени отличия
Но правила тук особено няма. Сещам се имаше съвсем посредствени колеги/колежки дето станаха голямата работа. Имаше и други - много интересни или много умни, дето ... бе станаха нещо, но не съвсем.
Такива ми ти работи.
Такива ми ти работи.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
А по кой начин възнамеряваш днес да я будиш ордата - по твоя или според твърденията на Звеневия.4avdar4e написа:Като във всичко останало и тук трябва баланс.. Целувка за закуска, бой за лека нощ(Макар че Зв. твърди, че боят трябвало да е сутрин, щото сънят заличавал спомените:rotfl24:)
Всъщност, в 7,30 друго исках да напиша, ама ще пия едно кафе, ще разбудя ордата и пак ще си помисля
Иначе - напълно си права.
Само да можех винаги да прилагам теорията на практика... Възможно ли е изобщо?
Panta rhei...
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Възпитание
Мисля, че описания от теб модел е доста разпространен. Нямам спомени за точно такова поведение в групата на моя син от времето, когато ходеше на детска градина, но съм го наблюдавала при други деца. "Момата", дето си видела е точ в точ с един момък, съученик на син ми. Беше такъв още в първи клас, предполагам, че и в детската градина. Сега в 5(почти в 6-ти:winkw:) си е пак така. Много ерудиран. Докато мойто диване сричаше в първи клас онова четеше по-гладко и бързо и от мен. Постоянно задаваше въпроси (дори на моменти усещах досада у даскалицата, от това че не може едно изречение да довърши ако Митко, да го наречем така не я прекъсне поне с един въпрос. Сега като по-голям прекъсва учителите с отметки и допълнителни разяснения по темата:lol::lol:Мнемозина написа: А сме просто длъжни да го правим.
Другото детенце, което се е "чекнело" по и под масата:-) (сладурчо) е синът на моята приятелка:-):winkw:

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
В интерес на истината, единственият, която има нужда от събуждане с бой, е Звеневи. Е, има и други начиниМнемозина написа: А по кой начин възнамеряваш днес да я будиш ордата - по твоя или според твърденията на Звеневия.
Ти представяш ли си какви огромни бели пречещи крила щяхме да имаме, ако винаги сме идеални???Мнемозина написа: Само да можех винаги да прилагам теорията на практика... Възможно ли е изобщо?
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Възпитание
Аз затова му викам на мойто "Ти къде ходиш бе, мамин? Никъде. От какво се оплакваш? Оставен си ей така....на каквото научиш в училище (поне досега беше така). Никакви частни уроци, никакви школи и т.н."сър Айвънхоу написа:Ами... много амбициозни майки (пък и татковци) се навъдиха. Ако не почне аглийския още от детската градина, никога няма да го научи. Ако не ходи незнам къде си, няма да стане човек! Айде холан!
Детството е, за да се изживее, защото после живота ще го помете и никога няма да разбере колко е хубаво да си дете... т.е. никога няма да разбере какво е хубавото в живота...
То и парета си требе за всяко едно

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Да, и в един момент усещаш как цял живот те възпитават - първо от едната, после и от другата страна. Пък току се появи и някоя трета.vyara написа:Много съм съгласна (не само с горното, а с цялото ти мнение).4avdar4e написа:....
Казвала съм го и преди, най-важно в процеса на възпитание е мисленето и наблюдаването. .
Аз когато не знам как да постъпя, просто се вглеждам в тях и отговорът сам си идва. От бебета съм така с тях. Те ме учат повече, отколкото аз тях. Понякога ме засрамват, особено малкия, а е само на 3. Показвам им някои граници, но също така им се извинявам като сгреша.
Възпитанието е някак взаимен процес...
Panta rhei...
Нямах идея да проектирам в бъдещето тези деца.ELBI написа:зависи от учителя/ката. Зависи и от родителите. Хората не могат да убият това, което е силно и красиво. Най-вероятно ще придобие някакъв чаровен израз. Може би минавайки през перипети. А отличничката - най-вероятно ще стане някоя чиновничка без особени отличияНо правила тук особено няма. Сещам се имаше съвсем посредствени колеги/колежки дето станаха голямата работа. Имаше и други - много интересни или много умни, дето ... бе станаха нещо, но не съвсем.
Такива ми ти работи.
Но като отваряш тази тема, не знам доколко мога да оценя съучениците си като успели или неуспели. Знам само, че най-ясно си спомням най-щуравите от тях. Прилежните ми се губят.
Но това е друго.
Panta rhei...
Това е истината.Мнемозина написа:Да де, това е най-голямата смешка - детето си се ражда с някакви дадености и ти практически можеш да направиш много малко в това отношение.caliostro написа:илюзии пълни
илюзия е че възпитават родителите
Но пък си длъжен да опитваш непрекъснато и това е толкова силоемко.
Re: Възпитание
Това е странно - по мои наблюдения обикновено децата отхвърлят точно такива Митковци.frisky lioness написа: Предполагам е излишно да споменавам, че е фаворит на класа. Има огромен антураш, който всячески се стреми да му подражава, до такава степен, че мойто дете в стремежа си да не прилича на Митко и останалите си пусна доста дълга коса, която зализваше, като селски ерген:?:shocked:
Но може би това е в по-късна възраст. Защото момичето, което описвам, наистина е лидер сред другите девойченца в групата.
Panta rhei...
Смисълът на възпитанието е бъдещето. Полагане на някаква основа - поведенческа, морална, етична. Какво ще излезе зависи както от генетичния материал, така и от усилията на възпитанието или подхода, от средата. Факторите, които участват във възпитателния процес са многобройни. Успехът от възпитанието (или неуспехът) е също нещо ужасно сложно за оценяване. Известни са толкова примери на "невъзпитани", а после реализирали се музиканти, учени, художници, спортисти и т.н. и т.н. Та ... зависи и от човека, и от средата, и от хората, които го възпитават.Мнемозина написа:Нямах идея да проектирам в бъдещето тези деца.ELBI написа:зависи от учителя/ката. Зависи и от родителите. Хората не могат да убият това, което е силно и красиво. Най-вероятно ще придобие някакъв чаровен израз. Може би минавайки през перипети. А отличничката - най-вероятно ще стане някоя чиновничка без особени отличияНо правила тук особено няма. Сещам се имаше съвсем посредствени колеги/колежки дето станаха голямата работа. Имаше и други - много интересни или много умни, дето ... бе станаха нещо, но не съвсем.
Такива ми ти работи.
Но като отваряш тази тема, не знам доколко мога да оценя съучениците си като успели или неуспели. Знам само, че най-ясно си спомням най-щуравите от тях. Прилежните ми се губят.
Но това е друго.
Аз не помня всички щурави (това не ме впечатляваше винаги и най-много), както и не помня всички прилежни (но някои ги помня, щото ми ги даваха кат пример, пък нищичко не стана от тях). Ала и до сега помня няколко от големите хора, които бяха мъдри и още се сещам за редица техни думи и действия. Ако някой ден ми се случи да се опитвам да подобрявам поведение/неща - припомням си точно тези хора.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Кое точно е смешката? Това, че учиш детето да говори, чете, пише, яде с прибори, кара колело и т.н. и т.н.? Смешно е само това, което Рем бе написал в стихотворението си и което доста хора разбират като "възпитание". Доста по-сложен процес е възпитанието от това да направиш детето както ти си решил за добре и редно.Мнемозина написа:Да де, това е най-голямата смешка - детето си се ражда с някакви дадености и ти практически можеш да направиш много малко в това отношение.caliostro написа:илюзии пълни
илюзия е че възпитават родителите
Но пък си длъжен да опитваш непрекъснато и това е толкова силоемко.
Маугли е бил възпитан от джунглата. Хората са възпитавани от родители/учители/общество. Може би в емоционално отношение да са същите, както когато са нямали реч или писменост, но иначе си има доста разлики. Даже ползват Интернет.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Знаеш ли как се "раждат" звездите?
Пък аз сега, от позицията на почти 40-те си години смятам, че съм подтискала родителите си:shy::blink::?Мнемозина написа:
Аз не съм се чувствала подтисната от родителите си.
Или пък съм го забравила вече това. Всъщност всеки трябва да се чувства малко подтиснат от тях, за да се еманципира.
Следователно известно подтисничество е необходимо.
Ето, започнах да си противореча по-успешно.
По някое време категорично взех властта

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Успехът на един човек твърде рядко зависи от възпитанието му всъщност.ELBI написа: Смисълът на възпитанието е бъдещето. Полагане на някаква основа - поведенческа, морална, етична. Какво ще излезе зависи както от генетичния материал, така и от усилията на възпитанието или подхода, от средата. Факторите, които участват във възпитателния процес са многобройни. Успехът от възпитанието (или неуспехът) е също нещо ужасно сложно за оценяване. Известни са толкова примери на "невъзпитани", а после реализирали се музиканти, учени, художници, спортисти и т.н. и т.н. Та ... зависи и от човека, и от средата, и от хората, които го възпитават.
Последното, което се питаш за един успял човек (каквито и да са личните ти представи за това), е как е бил възпитаван. По-често се търсят обяснения в характера, жизнените обстоятелства (едно от които наистина е и възпитанието), умствени способности и т.н.
Бях пуснала една опашата тема, в която молех да ми се описват мъдри хора, а сега вече не върви да питам пак.ELBI написа:Аз не помня всички щурави (това не ме впечатляваше винаги и най-много), както и не помня всички прилежни (но някои ги помня, щото ми ги даваха кат пример, пък нищичко не стана от тях). Ала и до сега помня няколко от големите хора, които бяха мъдри и още се сещам за редица техни думи и действия. Ако някой ден ми се случи да се опитвам да подобрявам поведение/неща - припомням си точно тези хора.
Трябва да въведем дневник с отсъствия тук.
Panta rhei...
Не говоря за вилиците и ножовете, уригването и прочие трогателни... прояви на непосредственост.ELBI написа: Кое точно е смешката? Това, че учиш детето да говори, чете, пише, яде с прибори, кара колело и т.н. и т.н.? Смешно е само това, което Рем бе написал в стихотворението си и което доста хора разбират като "възпитание". Доста по-сложен процес е възпитанието от това да направиш детето както ти си решил за добре и редно.
Маугли е бил възпитан от джунглата. Хората са възпитавани от родители/учители/общество. Може би в емоционално отношение да са същите, както когато са нямали реч или писменост, но иначе си има доста разлики. Даже ползват Интернет.
Говоря за възпитанието като моделиране на личността - това е смешната илюзия.
Ако едно дете не е амбициозно по природа, не можеш да го направиш амбициозно. Даже му вредиш като опитваш.
И обратно - можеш ли да подтиснеш страстта към изява на момичето, описано от мен? Сега ще ми кажеш, че то и не трябва. Но ако тя по този начин става неприятна за околните, не съм ли длъжна аз като неин родител да опитам да я туширам? А мога ли наистина?
Ей за това ти говоря.
Panta rhei...
Re: Възпитание
Този Митко е резултат по-скоро от даденостите си, не от възпитание.frisky lioness написа:Много ерудиран. Докато мойто диване сричаше в първи клас онова четеше по-гладко и бързо и от мен. Постоянно задаваше въпроси (дори на моменти усещах досада у даскалицата, от това че не може едно изречение да довърши ако Митко, да го наречем така не я прекъсне поне с един въпрос. Сега като по-голям прекъсва учителите с отметки и допълнителни разяснения по темата:lol::lol:Видът му още в първи клас не беше като на първолак.
Ние имаме друг Митко, който е баш отражение на "възпитание" и болни родителски амбиции.
Винаги се натиска да отговори на въпросите, вечно е с вдигната ръка, а когато стане, често или мълчи или мънка без да знае за какво иде реч.
Навира се в разни извънкласни мероприятия не, защото му е интересно или го влече, а защото така изискват от него.
Не е слаб ученик, напротив. Учи си уроците, като повечето други деца, но амбициите на родителката му (познавам я) го карат да надскача възрастта и възможностите си. Това често го прави смешен. И не само него, а и майка му, защото на род. среща класната не пропуска деликатно да спомене, че няма да е лошо ако Митко взима участие само ако има какво да каже.
Този Митко е насилван да бъде нещо, което не е.
А вашия Митко, просто е такъв - способен.
Едно от най-важните родителски задачи е, да можем да преценяваме реално децата си. Нито да ги надценяваме, нито подценяваме.
Дали е възможно не знам.
Re: Знаеш ли как се "раждат" звездите?
frisky lioness написа:Пък аз сега, от позицията на почти 40-те си години смятам, че съм подтискала родителите си:shy::blink::?Мнемозина написа:
Аз не съм се чувствала подтисната от родителите си.
Или пък съм го забравила вече това. Всъщност всеки трябва да се чувства малко подтиснат от тях, за да се еманципира.
Следователно известно подтисничество е необходимо.
Ето, започнах да си противореча по-успешно.
По някое време категорично взех властта
Властта над тях?
А започна ли да ги възпитаваш? Аз това си мислех, че го правя към 25-26-годишната си възраст.
После милостиво реших да ги оставя такива, каквито са си.
Аз съм си къснозрейка.
Panta rhei...
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Възпитание
Отхвърлят разни зубъри, очукани от градушката. Този прилича на герой от американски филм, от онези тинейджърските бози, дето американците много обичат да правят и да гледат. Детето е умно, красиво. Как да не искаш да му подражавашМнемозина написа:
Това е странно - по мои наблюдения обикновено децата отхвърлят точно такива Митковци.
Но може би това е в по-късна възраст. Защото момичето, което описвам, наистина е лидер сред другите девойченца в групата.
Може би наистина на един по-късен етап, когато яко ги затресе хормона и бунтарът във всеки един се събуди....и Митко ще загуби "ухажорите" си, знам ли

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.