……..АРРГГХХХК!!!

[Green Light]

Не знам защо така, хора. Избиват ми балансите и ме тресва нервата всеки ден по петнайсет пъти. Ей така си вървя и подскачам. Отивам например на лекар. - Тука ли са абонатите - Тука. Вземете номерче и го дайте на сестрата! - Ми къде да я намеря тая сестра? - В кабинета. Почукайте! - чук, чук! - пауза, пауза, пауза - чук, чук, чук, чук, чук, чук - отвор - Защо чукате така, не ви е срам, преглеждаме пациент, да не искате да влезете заедно с него вътре?! - Че вие не го преглеждате. Има си доктор за тая работа. От рецепцията ми казаха.... - Брей, че много знае. Аман от нахали! - И аз тва викам!, Аман, не, ами да ви избесят сичките. - Ама не може така - Бе аз откъде да знам дали може или не може, мър какоо! Питам, казват ми, изпълнявам. Сестрата се стреми да ме унищожи с поглед, обаче и аз нея- с поглед, тя прави презрителна гримаса, и аз два пъти по- презрителна гримаса правя, тя хъмка, аз по- силно хъмкам тя си слага ръцете на кръста и изпъчва бюст, пък аз си тръгнах.
Уж работя това, което искам, бутам планината натам накъдето трябва, уж всичко е наред пък аз пак недоволен. Що така?
Събота. Сутрин. Не съм на работа. Децата още спят, птички пеят, на един приятел колата не пали на бензин. На кого да се обади, питам аз? Естествено, не ставайте смешни. Навличам дънки, пуловер и яке и айде да дърпаме колата. Въже нямам, но приятеля, ветеран в тия работи, има. Малко лошо е, че и въжето е ветеран. Има таман три възела. Нищо, бе аз шофьор ли съм или лукова глава, ще го дърпам без резки движения. Тръгваме бръм, бръм, към бензиностанция Еко, там, знаем, има всичко. Стопираме цялото движение по бул Черни връх, понеже от крайна дясна трябва да се отзовем в крайна лява лента, шоферите проявяват разбиране- не съм пил кафе и ми личи, спират и ми дават път. Обаче за таксиджиите тази маневра е като червената кърпа за биковете. Гръмовни бибитки въздуха разпират и аз почти падам под седалката от уплах. Адреналинната атака отминава след поне минута и тогава локализирам ЕДНО! такси. Мъничко такова. Жълто. Бръмм до него. Новобранец, млад и зелен, ох на батко - Що свириш ТИ, бей? - Миии щото влизаш в мойта лентата. – В ТВОЙТА лента ли ти влизам??? Ти да не си я купил, тая лента, бе аланкоолу? - той дава малко напред че да не ме гледа, и аз забравил че дърпам някого бръм до него – В лентичката ти значи?! Ми наш, че с тая твойта корабна сирена си вдигнал военновъздушните сили във въздуха. Кретен. Заплаха за живота. Идиот с идиотите. На мене сърцето ми ей сега започна да бие наново, бе оу! - таксито запали гумите и изчезна като ферарито на Шуми в прах и пушилка. А аз скъсах въжето. Жертви.
Пък, дето ви викам, птичките пеят и света е прекрасен. Свърших си работата, ще тръгна ей сегинка на обяд. Ще се кача на чистичкото си, беличко, вярно опелче и бръм към орлов мост. Ще се наредя на светофара. Ще гледам как мръдва колоната по един метър в минута. Ще сдъвча всички пакетчета дъвка от глад и ще слушам как по дарик ми обясняват защо Беронов не е политическа кандидатура. Отмора и релакс, неземни просто. АРРГГХХХК..!!!

[esti]

Не, че ти желая да имаш много такива адреналинести моменти, ама найш кво хубу ми става, като те изтрещи тока и дойдеш тук, та си го излееш по твоя си неповторим начин. 8)
Ух, на кака таланта! 8)

[vyara]

Тъй ти се пада - получил си, каквото си заслужил. Ку не вярваш, питай Рем

[Remmivs]

Така е! Питай ме!

Иначе се подписвам под мнението на ести.

[frisky lioness]

Не знам защо така, хора. Избиват ми балансите и ме тресва нервата всеки ден по петнайсет пъти. АРРГГХХХК..!!!

Ни си само ти, ако от тва ще ти олекне Според психолозите е от времето/сезона Повишаване броя на депресиите и самоубийствата....

Ку знайш от стрес и депресия как ми капе косата.... На човек не мясъм вече

[Green Light]

Не, че ти желая да имаш много такива адреналинести моменти, ама найш кво хубу ми става, като те изтрещи тока и дойдеш тук, та си го излееш по твоя си неповторим начин. 8)
Ух, на кака таланта! 8)

И на мене ми става хубаво тебе ако те изтрещи тока. (няма да ме биеш ти мене по любезност)

[Green Light]

Тъй ти се пада - получил си, каквото си заслужил. Ку не вярваш, питай Рем

Че е верно - верно е! Единственото неизвестно нещо е: Откъде знае Ремиус???

[Green Light]

Така е! Питай ме!

Иначе се подписвам под мнението на ести.

Ми начи и тебе - тока; аз- кеф

[vyara]

Тъй ти се пада - получил си, каквото си заслужил. Ку не вярваш, питай Рем

Че е верно - верно е! Единственото неизвестно нещо е: Откъде знае Ремиус???

Ми питай го тоа всезнайко, шти каже, сигурна съм.

[Remmivs]

Така е! Питай ме!

Иначе се подписвам под мнението на ести.

Ми начи и тебе - тока; аз- кеф

Очаквай включване! :]P

[Гост]

Не знам защо така, хора. Избиват ми балансите и ме тресва нервата всеки ден по петнайсет пъти. АРРГГХХХК..!!!

Ни си само ти, ако от тва ще ти олекне Според психолозите е от времето/сезона Повишаване броя на депресиите и самоубийствата....

Ку знайш от стрес и депресия как ми капе косата.... На човек не мясъм вече

Ти пък - косата. Споко, наш кви образи има. Една позната изгони гаджето си навремето от студентската квартира. Отивам аз, не че нещо знам дем, или за да въдворявам ред, ами случайно с една бутилка слънчев брях и гледам на пича дрехите отвън, него хич го няма запилял се из студентски град, обиден очевидно, пък мацката учи. - Бе кво ти стана, бе момиче, що изгони аверчето, бе? Аз, сега кво да я правя тая бутилка? - Ми не знам що го изгоних. - Чакай сега- викам- Я дай пак да те питам: Тия дрехи чии са? - Негови. - Ти ли ги изхвърли тия дрехи? - Аз. - И защо? - Ми незнам. ??? Значи мацето се събудило, пило кафе сутринта и хоп взело да изхвърля дрехите. След два часа се събраха и вече беше заключено щото се сдобрваха, та трябваше да ходя чак до лозенец с тая бутилка. После на другия ден пак така минавам дежурно да видя кво става. Пича си тананика и зубка, мацето реве. - Ейч - викам- ти не я ли виждаш, че реве, бе? - Виждам - вика- я, я питай що? - Що ревеш, ма? Пък тя обръща изтормозено лице към мене и вика - Ми щото, хлъц, виж как вали навън. - ??????
Сигурно пак тоя сезон ще е било, Фриски. Та ти казвам има и тежки случаи. Дано ни отмине

[Гост]

Не знам защо така, хора. Избиват ми балансите и ме тресва нервата всеки ден по петнайсет пъти. АРРГГХХХК..!!!

Ни си само ти, ако от тва ще ти олекне Според психолозите е от времето/сезона Повишаване броя на депресиите и самоубийствата....

Ку знайш от стрес и депресия как ми капе косата.... На човек не мясъм вече

Ти пък - косата. Споко, наш кви образи има. Една позната изгони гаджето си навремето от студентската квартира. Отивам аз, не че нещо знам де, или за да въдворявам ред, ами случайно с една бутилка слънчев брях и гледам на пича дрехите отвън, него хич го няма запилял се из студентски град, обиден очевидно, пък мацката учи. - Бе кво ти стана, бе момиче, що изгони аверчето, бе? Аз, сега кво да я правя тая бутилка? - Ми не знам що го изгоних. - Чакай сега- викам- Я дай пак да те питам: Тия дрехи чии са? - Негови. - Ти ли ги изхвърли тия дрехи? - Аз. - И защо? - Ми незнам. ??? Значи мацето се събудило, пило кафе сутринта и хоп взело да изхвърля дрехите. След два часа се събраха и вече беше заключено щото се сдобрваха, та трябваше да ходя чак до лозенец с тая бутилка. После на другия ден пак така минавам дежурно да видя кво става. Пича си тананика и зубка, мацето реве. - Ейч - викам- ти не я ли виждаш, че реве, бе? - Виждам - вика- я, я питай що? - Що ревеш, ма? Пък тя обръща изтормозено лице към мене и вика - Ми щото, хлъц, виж как вали навън. - ??????
Сигурно пак тоя сезон ще е било, Фриски. Та ти казвам има и тежки случаи. Дано ни отмине

[latrevw]

Ти пък - косата. Споко, наш кви образи има. Една позната изгони гаджето си навремето от студентската квартира. Отивам аз, не че нещо знам дем, или за да въдворявам ред, ами случайно с една бутилка слънчев брях и гледам на пича дрехите отвън, него хич го няма запилял се из студентски град, обиден очевидно, пък мацката учи. - Бе кво ти стана, бе момиче, що изгони аверчето, бе? Аз, сега кво да я правя тая бутилка? - Ми не знам що го изгоних. - Чакай сега- викам- Я дай пак да те питам: Тия дрехи чии са? - Негови. - Ти ли ги изхвърли тия дрехи? - Аз. - И защо? - Ми незнам. ??? Значи мацето се събудило, пило кафе сутринта и хоп взело да изхвърля дрехите. След два часа се събраха и вече беше заключено щото се сдобрваха, та трябваше да ходя чак до лозенец с тая бутилка. После на другия ден пак така минавам дежурно да видя кво става. Пича си тананика и зубка, мацето реве. - Ейч - викам- ти не я ли виждаш, че реве, бе? - Виждам - вика- я, я питай що? - Що ревеш, ма? Пък тя обръща изтормозено лице към мене и вика - Ми щото, хлъц, виж как вали навън. - ??????
Сигурно пак тоя сезон ще е било, Фриски. Та ти казвам има и тежки случаи. Дано ни отмине

хахахаххаа, е това е върха, тия са били големи образи

аз така ревях, ама само първите 10 дни след като родих :)

[frisky lioness]

. Дано ни отмине

Дано. И дано по-рядко изтрещяваме

[Dark Angel]

колко познато

[esti]

Не, че ти желая да имаш много такива адреналинести моменти, ама найш кво хубу ми става, като те изтрещи тока и дойдеш тук, та си го излееш по твоя си неповторим начин. 8)
Ух, на кака таланта! 8)

И на мене ми става хубаво тебе ако те изтрещи тока. (няма да ме биеш ти мене по любезност)

Мене тока не ме трещи.
Ти ме вдъхновяваш

пп. е тва е любезност - онова другото си е голата истина.

[Пенчо съм]

какво се изляло тука! Битие, бре, ко да го прайш. Знам го аз тоз участък. Ката ден се пцуваме с таксетата и мутретата, ама малко ми пука с мойто разбрицано тико. И да ме бутнат, нищо няма да им стане! Дръж фронта, Грийни, и мани тая политика. Тъй.