Намира разни парцали, джуджурии, всякакви подръчни материали и се окичва начи като коледна елха.
Днес пак се гюздисала нашта - всякакви гривни по ръцете, на халкичките на ушите си турила едни висящи големи обеци от царевични пръчици и ми вика "Мамо, хубава ли съм?" И аз както винаги в подобни случаи отговарям - да мамо, много си хубава, най-хубавата си
Обаче после идва време да излезем и и казвам да свали всички тези неща, че ще излизаме. "Защо" пита резонно тя, аз мълча, щото не знам как да й обясня, че така не е прието и тям подобни глупости, дето всъщност не ми се иска да ги научава, ама как иначе. "Искаш да бъда грозна, така ли. Да изляза като баба Яга значи" смее се тя.
А пък аз не знам защо и как да й обясня, че всъщност много бих искала хората да си се размотават както им е кеф и да бъдат шарени.
И сега начи трябва да потискам творческия устрем у това дете и да бъде и то като другите...
Сега само за пример да ви пусна снимки някои гюздисвания (съвсем малка част)



И ето как рисува тя принцесите - задължително с "карони", гривни и шарени като циганета

Вие ако сте, как ще й обясните, че трябва да е като другите, "за да не й се смеят", примерно?
