Сънената още софийска уличка се огласяше от звучно и бързо пляскане -
то ечеше и кънтеше, отразяваше се чак от отсрещните сгради -
пляс-пляс-пляс-пляс-пляс-шляп-шляп-шляп-шляп-шляп-пляс-пляс-пляс-пляс...
пляскането беше звучно, сочно, и бих казал, хммм - влажно... и бързо - не така, както можете да го прочетете на глас - пляс-пляс-пляс, ами като картечница - па-па-па-па...
идеше от една запердена врата на партера, на която пишеше с лилави букви, алафранга, в полукръг:
"ВЛИЗАШ ДАМА - МАДАМА ИЗЛИЗАШ"
та са чудом зачудих - кво и правеха на тая дама, та да я превръщат в мадама?
ебяха ли я така, сутрешно, за освежаване?
нее, такъв ритъм само заек може да постигне, а и тогава ще се чува само приглушено - туп-туп-туп-пръх!
мъж да е, да я пляска?
нее, един мъж не може да пляска толкоз дълго с ръце, виж, три тупаника - да, ама толкоз пляскане - не!
посредством какво ли я омадамчваха тая дама рано сутринта?
това е въпросът!
отминах си по тихата "Люлин планина", възкресявайки в главата си прозрението, което го имах още от млади години, че
жената е същество магическо
и дозираният бой има магическо въздействие върху нея!
ама туй ми е само мисла в главата, въопще не я казвам - да не ме емнат сега феминистките злобни, злобни още сбръчкани...
Пак Селянинът
