latrevw написа:[unknown] написа: А аз помня- ужас, враждебност и лишения. И ми се ще като тебе да ми е мъчно, когато родителите ми се разболяват. Да ми е мъчно, когато баща ми умря от рак- но не. Не ми беше мъчно. Напротив- радвах се. И до сега се радвам, че е умрял.
Нищо не разбра, нали?
Така че не ми цъкай. Радвай се на живота, който си имала щастието да живееш.
Боже!!! Това не си ти, да знаеш. Никак не приличаш на човек, който е минал през това. Така настръхнах, че ми се иска да отида при баща ти и да го спукам от бой. А аз не съм такъв човек, все искам да простя, на всички и всичко. Трудно ми е, но поне си мисля, че това е най-доброто. В твоя случай обаче... Ти си лъчезарен и готин, ужасно ми е болно да знам, че всъщност вътре в теб кипят такива чувства.
Не знам защо приех началото като майпатчийско дори, може би защото този клуб ме изпълва с приятни емоции с чувството, че няма нужда много да се обясняваш и все да си неразбран, затова останах изненадана от развоя на темата.
Но искам да се обърна и аз директно към Ангел - не те познавам /то не познавам никой тук просто има хора, с които имам повече приказка/ но ще си позволя да ти дам един наистина приятелски съвет. Бих дала такъв съвет наистина на приятел, разбира се не си длъжен да го следваш.
Загърби миналото приятелю, каквото и да ти струва. Повярвай ми струва си!!!
За разлика от някои, които не могат да те разберат, аз мога - Мога, мога и още как. Малко хора подозират в повърхностната ми руса главица, че е възможно да се вместят и такива теми - но е възможно. 14 години вече живея с човек, който е преживял същото / при мен детските спомени бяха прекрасни, но до един момент, след това напълно се вписвам в описаната от теб картинка/, костваше ми много време, много обич и много търпение, за да го накарам да забрави, но успях. Много време ми костваше също така и да се уверя, че моите родители нямат нищо общо с хората, които си спомням от ранното си детство. Или може би съм идеализирала детските си спомени.Дано намериш някой, който да ти помогне и ти да успееш.
А иначе на питането на автора на темата. Не - не се задоволявам! Имам едно неприятно качество наричащо се гордост и то не ми позволява! Винаги ме е движел стремежа да съм едно стъпалце напред и нагоре, щом досега не съм се променила надали тепърва ще се променя. А и не искам вече.
Вгледай се в онези малки неща, които много други хора нямат, но те правят живота пълен. 
)
)
