Колко тъжно е
- Fairy of the Flowers
- Мнения: 580
- Регистриран на: 24.09.06, 08:03
- Обратна връзка:
Колко тъжно е
когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...
Re: Колко тъжно е
Мерака умира последен, да знайшFairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...
Живота си е сериозно нещо и трябва съвсем сериозно да се изживее, мдам
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Колко тъжно е
Защото много често точно тези хора забравят, че също са смътрниFairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Re: Колко тъжно е
интересно ,че я подхващаш тази мисъл...Fairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...
и аз си мисля за това
тази година-хоп! и се изниза...
без да я усетя..
но и без много да мисля.
вземаш каквото можеш и когато можеш...
нали съм виказвала за моята пацинтка,която на 65 години получи следното предложение от мъжа с когото живее от 10 години.
застанал на колене пред нея един ден доакто тя нещо си шиела на дивана и и казал:
" Ти готвиш много добре,грижиш се за мен,знаеш как се дере сърна и аз те обичам.Нека да се оженим"
и се ожениха....
и много ми харесва..
ама мно-го.
Re: Колко тъжно е
тоя е нямал много голям избор... аз поне не познавам някоя друга мацка да може да дере дивеч...doktorka написа: " Ти готвиш много добре,грижиш се за мен,знаеш как се дере сърна и аз те обичам.Нека да се оженим"
и се ожениха....
just perfect
Re: Колко тъжно е
bead_ написа: тоя е нямал много голям избор... аз поне не познавам някоя друга мацка да може да дере дивеч...
Леле, каква си сериозна
Re: Колко тъжно е
Мисля си, че е до характер. Пък характеропатии колкото щещFairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...
Re: Колко тъжно е
освен тва я ми покажеш дивеч за дране, я ми е минал мерака то-тал-но:winkw:4avdar4e написа:bead_ написа: тоя е нямал много голям избор... аз поне не познавам някоя друга мацка да може да дере дивеч...:rotfl24:
Леле, каква си сериозна
just perfect
Re: Колко тъжно е
тоя е нямал много голям избор... аз поне не познавам някоя друга мацка да може да дере дивеч...[/quote]
:rotfl24::rotfl24:
там е цялата работа...
забележи градацията...
тя точно така го каза...
и беше изкл доволна....
малко са тия дето могат...
там е цялата работа...
забележи градацията...
тя точно така го каза...
и беше изкл доволна....
малко са тия дето могат...
- Fairy of the Flowers
- Мнения: 580
- Регистриран на: 24.09.06, 08:03
- Обратна връзка:
Re: Колко тъжно е
bead_ написа:тоя е нямал много голям избор... аз поне не познавам някоя друга мацка да може да дере дивеч...doktorka написа: " Ти готвиш много добре,грижиш се за мен,знаеш как се дере сърна и аз те обичам.Нека да се оженим"
и се ожениха....
- Fairy of the Flowers
- Мнения: 580
- Регистриран на: 24.09.06, 08:03
- Обратна връзка:
Re: Колко тъжно е
На мен не ми става тъжно пък, някой като се вземе насериозно. Хак да му е.Fairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...
Който не умее да вижда хубавото и смешното на живота, си заслужава орисията....
Не познавам свестен човек, който да се взема насериозно. Някой да познава?
-
Дядо Капинчо
- Мнения: 7548
- Регистриран на: 08.10.06, 09:10
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Колко тъжно е
kapincho написа:
За друго не знам, ама ако моята стопанка поиска да дера сърна, веднага се развеждам
Много си чувствителен, бе:blum::winkw:

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
-
Дядо Капинчо
- Мнения: 7548
- Регистриран на: 08.10.06, 09:10
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Re: Колко тъжно е
Ние, като млади, като (зло)употребим с алкохолеца "деряхме котки", ама чак пък сърни...kapincho написа:За друго не знам, ама ако моята стопанка поиска да дера сърна, веднага се развеждам
П.П. Аз лично малко съм извършвал тези дейности... щото то нали от неопитност, ама после, когато бързопридобих опит, не съм хабил мат'рял
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
-
Дядо Капинчо
- Мнения: 7548
- Регистриран на: 08.10.06, 09:10
Re: Колко тъжно е
ма пъ на жена му колко й е лесно. щом реши да се отърве - бум! една неодрана сърна и той сам ще си събере багажа. кво да кажем ние, дет сме сбъркали да се оженим за пишман-ловци?!?!? като почне септември с яребиците, после едър дивеч, тъкмо свърши ловния сезон - дошъл риболовния... как ние ще се отървем?!?!?frisky lioness написа:kapincho написа:
За друго не знам, ама ако моята стопанка поиска да дера сърна, веднага се развеждам:rotfl24::rotfl24:
Много си чувствителен, бе:blum::winkw:
калиостро, почвай да събираш дарения и за мене!!!
just perfect
-
Дядо Капинчо
- Мнения: 7548
- Регистриран на: 08.10.06, 09:10
Re: Колко тъжно е
kapincho написа:
По соц време един от братовчедите ми, лека му пръст, беше учител на вечерници в Добруджа. Един ден се звъни на вратата му. Отваря жена му и гледа един с едно живо агне на гърба . "Аз таковата ... за другаря К ... щото ми даде диплома." Тя шашната го напъдила: "Бе къде си тръгнал с това живо агне, бе! Акъл имаш ли? Мерси за благодарностите, ама това агне си го носи от дето си го донесъл!"
Не минал и час и на вратата пак се звъни. Оня същия с един чувал - "Права бяхте другарко, то живо агне кво да го правите. ето ви го заклано и одрано." Взела го братовчедката.
хахахахахаха....
ей, не си се търкулил много надалече от братовчедката тиииии:blum:
just perfect
Re: Колко тъжно е
[
За друго не знам, ама ако моята стопанка поиска да дера сърна, веднага се развеждам
[/quote]
ми дивеча с кожа трудно се яде...
много трудно
пробвал ли си?

инструменти
ето и набор с инструменти си имат хората
За друго не знам, ама ако моята стопанка поиска да дера сърна, веднага се развеждам
ми дивеча с кожа трудно се яде...
много трудно
пробвал ли си?
инструменти
ето и набор с инструменти си имат хората
- Stranniche
- Мнения: 4660
- Регистриран на: 26.09.06, 17:11
- Местоположение: Nowhere
- Обратна връзка:
Re: Колко тъжно е
Fairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...
Колко е смешно да бъдеш сериозен понякога...
Забелязали ли сте на какво се смеят най-често хората... На други хора, които са СЕРИОЗНИ
Re: Колко тъжно е
За прекалено предпазливите ли става дума?Fairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...
Много искам да съм от тях и дори понякога започвам да си вярвам, че съм от тях, но на практика винаги се издънвам.
А дали животеца ще ти свърши, защото прекалено мислиш, или обратното - хвърляш се с рогите и си чупиш тиквата......не е от значение.
Той така и така си свършва.
И винаги си прецакан.
Re: Колко тъжно е
И аз това се чудих по едно време, като се замислих.kapincho написа: Абе да ви питам - какво точно значи да се вземаш на сериозно? Питането е сериозно.
Обаче не знам... Мога само несериозно да ти отговоря
Да си сериозен е друго, то не пречи.Мнемозина написа:Себе си не взимам на сериозно, обаче това, дето имам да го правя, ако не го приема сериозно, не мога да го свърша.
Обаче това какво общо има с живота, не знам.
Май мисля, че постоянната сериозност и постоянният хилеж са еднакво подозрителни като душевно (и духовно) здраве.
А последното е съвсем вярно, но пак не е по темата
-
Дядо Капинчо
- Мнения: 7548
- Регистриран на: 08.10.06, 09:10
-
Дядо Капинчо
- Мнения: 7548
- Регистриран на: 08.10.06, 09:10
Re: Колко тъжно е
И ти като Мнемо смесваш нещата.kapincho написа:
Питането ми е в смисъл:
Ако предприемам изпреварване с колата, в която е семейството ми, трябва ли да се взема насериозно, или мога да се помайтапя?
Когато разглеждам молбите за работа на 170 човека, трябва ли да се взема на сериозно като, човек, който освен всичко друго, донякъде определя съдбата на някои от тези хора или мога да се позабавлявам?
Когато нареждам на някой колега да се качи на връх баира въпреки пороя и липсата на път, трябва ли да се взема на сериозно или мога да му скроя някоя шегичка, като му кажа, че съоръженията са се повредили, а те са в пълна изправност?
И т.н.
Та какво е да се взимаш на сериозно?
За мен това значи егото ти да е голямо, най-простичко казано.
-
Дядо Капинчо
- Мнения: 7548
- Регистриран на: 08.10.06, 09:10
Re: Колко тъжно е
Точно.kapincho написа: Аааа, демек на човека да му е голям знаменателя. В малките класове една учителка ни казваше, че човек е като дробно число, в което числителят е това, което хората мислят за него, а знаменателят - това, което той сам мисли за себе си и колкото по-малък е числтелят и/или по-голям знаменателят, толкова по-малка е дробта, т.е. стойността на човека.
Ама не е така, защото в темата си пише "себе си и живота".vyara написа:Да си сериозен е друго, то не пречи.Мнемозина написа:Себе си не взимам на сериозно, обаче това, дето имам да го правя, ако не го приема сериозно, не мога да го свърша.
Обаче това какво общо има с живота, не знам.
Май мисля, че постоянната сериозност и постоянният хилеж са еднакво подозрителни като душевно (и духовно) здраве.
А последното е съвсем вярно, но пак не е по темата
Ако беше само "себе си", щеше да си права.
Виж, животът е друго нещо - той е всякакъв и понякога ни принуждава да го вземаме и на сериозно.
Panta rhei...
Re: Колко тъжно е
Живота е сериозен с мен и аз трябва да съм такъв с него. Пък като свърши- свърши. Ще се отървем един от друг- аз от живота и той от мене.Fairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!


Re: Колко тъжно е
Тfrisky lioness написа:Защото много често точно тези хора забравят, че също са смътрниFairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...
Fairy of the Flowers, една изтъркана мъдрост за теб - "когато печелим незнаем какво губим и губим ли какво печелим", тъй че аре захвърли теглилката ;)
Freedom is just another word for nothing left to lose
- сър Айвънхоу
- Мнения: 13302
- Регистриран на: 22.11.06, 15:57
Re: Колко тъжно е
Ако знаеш в колко свински и агнешки убийства съм участвал... Бедна ти е фантазията! Голям кеф е!kapincho написа: Виж са, половин прасе съм транжирал (един път). Вярно, че от пресните пържолки и на следващия ден не можах да ям, ама си свърших работата. Но сърничка ... по-скоро ще почна и аз да паса.
Много обичам, след като го опърлят и измият прасето и касапа почне да го транжира, да си обелвам по малко кожица от прасчо и да си похапвам! Да знаеш, че по-сладко от това не съм ял!
А и сърничка съм похапвал... вкусничка е задушена със зеленчуци...
Ситият на гладния не вярва...
Bella Ciao
Bella Ciao
Re: Колко тъжно е
сър Айвънхоу написа:
Ако знаеш в колко свински и агнешки убийства съм участвал... Бедна ти е фантазията! Голям кеф е!
Много обичам, след като го опърлят и измият прасето и касапа почне да го транжира, да си обелвам по малко кожица от прасчо и да си похапвам! Да знаеш, че по-сладко от това не съм ял!
А и сърничка съм похапвал... вкусничка е задушена със зеленчуци...
Тъжно е само, когато
това, което приемаме на сериозно от себе си и от живота, е плод на само нашето (вероятно болно) въображение. Нищо тъжно няма в приемането на сериозността на живота и себе си в частност, като парче от този пъзел, ако знаем кои сме. Напротив, бих казал, че това е дори опияняващо и просветляващо. За съжаление, малцина са щастливците избрани да достигнат това ниво. Но поне можем да опитваме.