Те няма да те питат как си, а направо ще почнат да те лекуватcaliostro написа: да
и по после тимаджиите ме търсят да ме питат как съм а
а по полека сестро
Дайте експертното си мнение
Не е за вярване, но е възможно
Не е за вярване, но е възможно.
Влизах няколко пъти във форума и се чудех дали да подхвана темата или не, но сега съм убедена, че трябва.
Знам, че беше отдавна, когато говорихме за картините на Павел Митков и аз определено не бях впечатлена. Живота е странно нещо и ето, че по някакво странно стечение на обстоятелствата ме поканиха да представям негова изложба...
Не е за вярване, но се чувствам обсебена от платната и личността на художника.
Не е тайна, че бях предубедена и с нежелание очаквах срещата ни. Преди това бях разпечатала информация от нета за него и изложбите му в различни страни. Подготвих се почти безстрастно. Запознахме се в 14:00, изложбата беше в 17:30 и до тогава имах усещането, че го познавам от 100 години. Още с пристигането си в галерията се срещнахме с представители на различни светски клубове. Разоворите отначало започваха с възхищение пред картините, за да достигнат до предвидимата цел-молби за дарение, с цел благотворителност. Момчето , като че ли очакваше развръзката, само се усмихна и каза: "Разбира се, че ще даря картини, но мисля, че благотворителността е нещо повече-даряване на възможности". Това ме накара окончателно да взема решението си и да споделя своите усещания, както и да осъзная, че изкуството е нещо повече от видимото, то е полет на душата.
Не безопасно потапяне
Да попаднеш в ураган, от който не желаеш да излезеш. Някаква магнетичност към скоростта и размазаните около теб силуети, те карат да искаш още и още от усещането, от бягството навътре и навън, от себе си и света такъв, какъвто го познаваш.
Изложбата бе преди три дни, но все още не мога да придобия реално възприятие за заобикалящия ме свят. Все още не съм сигурна кое е илюзия, кое е проекция на собствените ми очаквания, в следствие натрупаните през годините образи. Не съм така убедена и за очертанията на материалността. Със сигурност знам едно нещо, че да се потопиш в този ураган не е безопасно, защото полепналите по теб парчета впечатления силно граничат с чувството на обсебеност, от което доброволно не ти се излиза. Чисто наркотично е изживяването да потънеш в платно, пропито от друг живот, друго проникване към света, друго дишане -неравномерно и накъсано, обагрено от яркостта на кървавото червено, чиито макови трептения на полутоновете
те карат да разбереш,че съвсем не си тук, не и тук…
Опитвам се някак да обясня чувството на абсолютно сливане с огнедишащите цветове, потъването в хладната равномерност на аквамарина, или поне споменът за присъствието му, но нищо друго не мога да почувствам толкова силно, както собствените разбушувани удари на сърцето си, разпръснатостта на душата ми по всички ъгли, детайли от рамките, лъчи, вкусове на кафе, сенки на клони, пропадането ми там някъде.
От време на време ми се иска да съм сигурна, че детайлите на реалността са се подредили някак в мислите ми и точно в този момент, разбирам какво искам.
Когато съм тъжна, да валя като дъжд по тялото на жена, бавно отдалечаваща се от обяснимото.
Когато мечтая, да ухая на мак, заслушан в отражението на дишането си.
Когато се усмихвам, да бъда отражение върху пеперудени крила.
Когато съм себе си, да бъда калдаръм, по който да стигна до дома
в мен.
Онова, което можеш да откриеш в един ураган е може би собствената ти войнствена същност, трептяща в синхрон с безразсъдното препускане от ръба на този свят, до ръба на изящният хоризонт, който безусловно е едно единствено-надмогване на случващото се, за да създадеш безкрайността-елегантно докосване на собствената ти сянка до грапавото тяло на камъка, или безпощадното напрежението на очакването, до последния удар на сърцето ти.
П.П. А така ми се искаше да мога да го пресъздам с думи.
*Представените впечатления са наслагвания от мои мисли и споделени усещания на художника, така, както съм го почувствала.
http://209.85.129.104/search?q=cache:d8 ... d=27&gl=bg
Влизах няколко пъти във форума и се чудех дали да подхвана темата или не, но сега съм убедена, че трябва.
Знам, че беше отдавна, когато говорихме за картините на Павел Митков и аз определено не бях впечатлена. Живота е странно нещо и ето, че по някакво странно стечение на обстоятелствата ме поканиха да представям негова изложба...
Не е за вярване, но се чувствам обсебена от платната и личността на художника.
Не е тайна, че бях предубедена и с нежелание очаквах срещата ни. Преди това бях разпечатала информация от нета за него и изложбите му в различни страни. Подготвих се почти безстрастно. Запознахме се в 14:00, изложбата беше в 17:30 и до тогава имах усещането, че го познавам от 100 години. Още с пристигането си в галерията се срещнахме с представители на различни светски клубове. Разоворите отначало започваха с възхищение пред картините, за да достигнат до предвидимата цел-молби за дарение, с цел благотворителност. Момчето , като че ли очакваше развръзката, само се усмихна и каза: "Разбира се, че ще даря картини, но мисля, че благотворителността е нещо повече-даряване на възможности". Това ме накара окончателно да взема решението си и да споделя своите усещания, както и да осъзная, че изкуството е нещо повече от видимото, то е полет на душата.
Не безопасно потапяне
Да попаднеш в ураган, от който не желаеш да излезеш. Някаква магнетичност към скоростта и размазаните около теб силуети, те карат да искаш още и още от усещането, от бягството навътре и навън, от себе си и света такъв, какъвто го познаваш.
Изложбата бе преди три дни, но все още не мога да придобия реално възприятие за заобикалящия ме свят. Все още не съм сигурна кое е илюзия, кое е проекция на собствените ми очаквания, в следствие натрупаните през годините образи. Не съм така убедена и за очертанията на материалността. Със сигурност знам едно нещо, че да се потопиш в този ураган не е безопасно, защото полепналите по теб парчета впечатления силно граничат с чувството на обсебеност, от което доброволно не ти се излиза. Чисто наркотично е изживяването да потънеш в платно, пропито от друг живот, друго проникване към света, друго дишане -неравномерно и накъсано, обагрено от яркостта на кървавото червено, чиито макови трептения на полутоновете
те карат да разбереш,че съвсем не си тук, не и тук…
Опитвам се някак да обясня чувството на абсолютно сливане с огнедишащите цветове, потъването в хладната равномерност на аквамарина, или поне споменът за присъствието му, но нищо друго не мога да почувствам толкова силно, както собствените разбушувани удари на сърцето си, разпръснатостта на душата ми по всички ъгли, детайли от рамките, лъчи, вкусове на кафе, сенки на клони, пропадането ми там някъде.
От време на време ми се иска да съм сигурна, че детайлите на реалността са се подредили някак в мислите ми и точно в този момент, разбирам какво искам.
Когато съм тъжна, да валя като дъжд по тялото на жена, бавно отдалечаваща се от обяснимото.
Когато мечтая, да ухая на мак, заслушан в отражението на дишането си.
Когато се усмихвам, да бъда отражение върху пеперудени крила.
Когато съм себе си, да бъда калдаръм, по който да стигна до дома
в мен.
Онова, което можеш да откриеш в един ураган е може би собствената ти войнствена същност, трептяща в синхрон с безразсъдното препускане от ръба на този свят, до ръба на изящният хоризонт, който безусловно е едно единствено-надмогване на случващото се, за да създадеш безкрайността-елегантно докосване на собствената ти сянка до грапавото тяло на камъка, или безпощадното напрежението на очакването, до последния удар на сърцето ти.
П.П. А така ми се искаше да мога да го пресъздам с думи.
*Представените впечатления са наслагвания от мои мисли и споделени усещания на художника, така, както съм го почувствала.
http://209.85.129.104/search?q=cache:d8 ... d=27&gl=bg
Re: Не е за вярване, но е възможно
Мдаааа, знаех си, че имам усет към тези неща. Не, че се фукам, ама... Пък и на бутилка вино, кво друго да кажа...Глен написа:
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
Re: Не е за вярване, но е възможно
То и аз на вино, ама така съм потънала, че не мога да се измъкна..:)[unknown] написа:Мдаааа, знаех си, че имам усет към тези неща. Не, че се фукам, ама... Пък и на бутилка вино, кво друго да кажа...Глен написа:
Ама твоят заек е прекрасен като мезе;)!
е разкажи нещо повече за него де, за него като човек, тази фраза ли беше най-впечатляващата - извини ме, но ми е любопитно, искам и аз като теб да се заразя, но съм ужасно предубедена
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
Lamborghini-Reventon 2008
Wallpapers - Lamborghini Reventon 2008
11 pic | 1600*1200 | JPG | 1,77 Mb
http://avaxhome.info/graphics/wallpaper ... iwall.html
Wallpapers - Lamborghini Reventon 2008
11 pic | 1600*1200 | JPG | 1,77 Mb
http://avaxhome.info/graphics/wallpaper ... iwall.html
Quasi Universal Intergalactic Denomination
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
друго ме е зашаматилоlatrevw написа:човеко, ти съвсем пощуря с тез коли, гуми и так далее
колело:-)
оня ден го видях в нета и край
обсебиме тва колело
но не казвам кво е
тайна е
Quasi Universal Intergalactic Denomination
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
За поговорките
Не знам какво точно да ти кажа, защтото дишането около този човек е различно, атмосферата е с високо напрежение, аз съм обсебена от дълбочината, която в която можеш да летиш, а също и да се удавиш.latrevw написа:е разкажи нещо повече за него де, за него като човек, тази фраза ли беше най-впечатляващата - извини ме, но ми е любопитно, искам и аз като теб да се заразя, но съм ужасно предубедена
Имаше една поговорка, ако се страхуваш от мечки, не ходи в гората, аз правя винаги обратното...всичко, до което се докосваме правим с нашият си вътрешен избор.
Re: Не е за вярване, но е възможно
Малко закъсняло-Глен написа:
То и аз на вино, ама така съм потънала, че не мога да се измъкна..:)
Ама твоят заек е прекрасен като мезе;)!
Наздраве!
Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда!
