Литературно-политически следизборен поздрав
Литературно-политически следизборен поздрав
Търсех един друг текст на Подвързачов, но попаднах на това, пък рекох, що ли да не го споделя със 3о4овечеството?!?
Еклесиаст (Димитър Подвързачов)
от Хамлет, принц датски (псевдоним на Димитър Подвързачов)
Вестник „Зора“, бр. 1210, 25 юни 1923 г.
Суета на суетите!
Каква полза българину от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?
Народно събрание прихожда, Народно събрание прехожда и захожда, а страната все на място стои.
Отхожда вятър към юг и се връща към север, непрестанно обикаля и отхожда, ала винаги, изглежда, минава през главите ни.
Всички закони излизат от столицата и отиват в провинцията и пак се връщат назад, обезчестени, смачкани, погазени - и страната е все същата, сиреч не прилича на нищо.
Което се прави, то е правено, и което е било, то е, което ще бъде. И няма нищо ново под българското слънце.
Има ли нещо, за което може да се рече: “Виж! Това е ново и умно!” То е било все такова, каквото си е четири десетилетия преди нас, и ще бъде все същото.
Аз дадох сърцето си, за да издиря и изпитам чрез мъдростта за всичко, що бива на българската земя.
И видях всички дела, що се вършат под българското слънце.
И ето - всичко е суета и угнетение на духа.
От варварски народ никога не става държава.
И дефицитът никога не става излишък.
Аз рекох на сърцето си:
- Ела да опитаме всичко! Тая страна не може да няма историческо предопределение и ударите на съдбата не може да не я тласнат напред!
И се въоръжих с чест, правдолюбивост, снизходителност, търпение.
И срещнах гражданин, шибан от бича на неразумен властник. И викнах томува:
- Стой! Ти нямаш право според конституцията и човешките и гражданските свободи!
А когато влязох помежду им, за да ги разделя, видях, че и единият, и другият са чисто и просто мошеници. Тогава отидох да се оплача от единия и другия на по-големия, най-големия властник. Но когато го доближих, усетих, че от него лъха зловоние на труп.
После видях на главната градска стъгда събрани множество бедни человеци, а един от силните мира сего им говореше отвисоко и всички слушаха с внимание и одобрителни викове.
- Не вервайте никого, освен на мене - казваше той. - Всички са лъжци, крадци и разбойници - само аз съм чист като гълъбица.
И виждам го, че лъже. Защото знаех колко стада бе откраднал, колко жени прегръщаше тайно и в какви благовония се къпеше у дома си.
Тогава се доближих до нещастните слушатели и рекох им тихо:
- Не го вервайте! Лъже ви за всичко.
А те ми се присмяха и отвърнаха:
- Охо! Ти мислиш ний не знаем? По-добре от тебе! Ама той ни лъже еднъж, а ние него - триж. Защото всеки от нас чака да получи облага от него.
И ми дадоха гръб, а продължиха да пляскат с ръце нему.
И разбрах, че едните заслужават другите.
И че безумието превъзхожда мъдростта.
Затова се обърнах и отчаях сърцето си за всичкия труд, що съм се трудил под слънцето.
Аз рекох на сърцето си: Дай да ги видим по-отблизо и да изпитаме що са те. И си набодах на игли - дейци, борци, оратори, държавници, и ги турих в кутии да шават с краката нагоре.
И видях с микроскоп едни и същи разчленения в душите им. Един и същ символ на вярата, прост и ясен:
- Държавата е безстопанствено говедо- езди, стрижи, бръсни, дои, както, колкото, когато и докогато можеш!
- Радвай се на живота и всякак се мъчи да бъдеш на власт!
- Защото, както в смъртта - няма ни деяние, ни помишление, ни знание, ни полза в опозицията.
- И по-добре да бъдеш магаре на власт, отколкото лъв в опозиция!
Еклесиаст (Димитър Подвързачов)
от Хамлет, принц датски (псевдоним на Димитър Подвързачов)
Вестник „Зора“, бр. 1210, 25 юни 1923 г.
Суета на суетите!
Каква полза българину от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?
Народно събрание прихожда, Народно събрание прехожда и захожда, а страната все на място стои.
Отхожда вятър към юг и се връща към север, непрестанно обикаля и отхожда, ала винаги, изглежда, минава през главите ни.
Всички закони излизат от столицата и отиват в провинцията и пак се връщат назад, обезчестени, смачкани, погазени - и страната е все същата, сиреч не прилича на нищо.
Което се прави, то е правено, и което е било, то е, което ще бъде. И няма нищо ново под българското слънце.
Има ли нещо, за което може да се рече: “Виж! Това е ново и умно!” То е било все такова, каквото си е четири десетилетия преди нас, и ще бъде все същото.
Аз дадох сърцето си, за да издиря и изпитам чрез мъдростта за всичко, що бива на българската земя.
И видях всички дела, що се вършат под българското слънце.
И ето - всичко е суета и угнетение на духа.
От варварски народ никога не става държава.
И дефицитът никога не става излишък.
Аз рекох на сърцето си:
- Ела да опитаме всичко! Тая страна не може да няма историческо предопределение и ударите на съдбата не може да не я тласнат напред!
И се въоръжих с чест, правдолюбивост, снизходителност, търпение.
И срещнах гражданин, шибан от бича на неразумен властник. И викнах томува:
- Стой! Ти нямаш право според конституцията и човешките и гражданските свободи!
А когато влязох помежду им, за да ги разделя, видях, че и единият, и другият са чисто и просто мошеници. Тогава отидох да се оплача от единия и другия на по-големия, най-големия властник. Но когато го доближих, усетих, че от него лъха зловоние на труп.
После видях на главната градска стъгда събрани множество бедни человеци, а един от силните мира сего им говореше отвисоко и всички слушаха с внимание и одобрителни викове.
- Не вервайте никого, освен на мене - казваше той. - Всички са лъжци, крадци и разбойници - само аз съм чист като гълъбица.
И виждам го, че лъже. Защото знаех колко стада бе откраднал, колко жени прегръщаше тайно и в какви благовония се къпеше у дома си.
Тогава се доближих до нещастните слушатели и рекох им тихо:
- Не го вервайте! Лъже ви за всичко.
А те ми се присмяха и отвърнаха:
- Охо! Ти мислиш ний не знаем? По-добре от тебе! Ама той ни лъже еднъж, а ние него - триж. Защото всеки от нас чака да получи облага от него.
И ми дадоха гръб, а продължиха да пляскат с ръце нему.
И разбрах, че едните заслужават другите.
И че безумието превъзхожда мъдростта.
Затова се обърнах и отчаях сърцето си за всичкия труд, що съм се трудил под слънцето.
Аз рекох на сърцето си: Дай да ги видим по-отблизо и да изпитаме що са те. И си набодах на игли - дейци, борци, оратори, държавници, и ги турих в кутии да шават с краката нагоре.
И видях с микроскоп едни и същи разчленения в душите им. Един и същ символ на вярата, прост и ясен:
- Държавата е безстопанствено говедо- езди, стрижи, бръсни, дои, както, колкото, когато и докогато можеш!
- Радвай се на живота и всякак се мъчи да бъдеш на власт!
- Защото, както в смъртта - няма ни деяние, ни помишление, ни знание, ни полза в опозицията.
- И по-добре да бъдеш магаре на власт, отколкото лъв в опозиция!
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
23-та, интересна година - преврат и земеделски бунтове.
Обаче...нещо ми боцка в очето
А, това по долу - няма да го коментирам.
Обаче...нещо ми боцка в очето
Дали проблемът не е в столицата?Всички закони излизат от столицата и отиват в провинцията и пак се връщат назад, обезчестени, смачкани, погазени - и страната е все същата, сиреч не прилича на нищо.
А, това по долу - няма да го коментирам.
От варварски народ никога не става държава.
Боев, не забравай кой е Подвързачов все пак.. Освен всичко друго - фейлетонист. Демек, това е политическа сатира. Ай ся го погледни с другите очиБоЕВ написа:
Апропо, единствената му издадена приживе книга "Как дяволът чете евангелието" е инкриминирана след Девети, цензурарана, сложена в специален фонд...
А това е негова мисъл, която някак много ми допада: "Никога не можах да се привържа към демокрацията, защото демокрацията е тържество на посредствеността".
П.П. Ми кво да направя, като и Вихрен Чернокожев (може би единственият му съвременен изследовател) ми е преподавал? Имам некои отклонения
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Аха - ясно!4avdar4e написа:Боев, не забравай кой е Подвързачов все пак.. Освен всичко друго - фейлетонист. Демек, това е политическа сатира. Ай ся го погледни с другите очиБоЕВ написа:
Апропо, единствената му издадена приживе книга "Как дяволът чете евангелието" е инкриминирана след Девети, цензурарана, сложена в специален фонд...
А това е негова мисъл, която някак много ми допада: "Никога не можах да се привържа към демокрацията, защото демокрацията е тържество на посредствеността".
П.П. Ми кво да направя, като и Вихрен Чернокожев (може би единственият му съвременен изследовател) ми е преподавал? Имам некои отклонения
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Няма такова - блестящият ум по принцип граничи с аутизъм и всяка обществена организация му е чужда.Dark Lady написа:добре де, кога имаме тържество на блестащите умове?AVe написа:Е, аз кво да кажа подир Подвързачовия...4avdar4e написа:"Никога не можах да се привържа към демокрацията, защото демокрацията е тържество на посредствеността".
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Всеки момент е подходящ за "тържество" на блестящи умове.Dark Lady написа:добре де, кога имаме тържество на блестащите умове?AVe написа:Е, аз кво да кажа подир Подвързачовия...4avdar4e написа:"Никога не можах да се привържа към демокрацията, защото демокрацията е тържество на посредствеността".
Проблемът е, че липсват. Особено сред ерудираните празнодумци хич ги няма.
Не е ръкавица, питие може...4avdar4e написа:Това като хвърлена ръкавица ли да го разбирам или като повик за по едно (ляво/дясно круше, питие на маса....)?!?Mila написа: Всеки момент е подходящ за "тържество" на блестящи умове.
Проблемът е, че липсват. Особено сред ерудираните празнодумци хич ги няма.:winkw:
Просто ме дразни този така разпространен бг интелектуален негативизъм.
Нищо градивно няма в него, само почесване на его.
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
Сложна личност съм - какво да се прави! Понякога изненадвам и сам себе си.Dark Lady написа:Боев, Боев....направо ме изумяваш на моментиБоЕВ написа: Няма такова - блестящият ум по принцип граничи с аутизъм и всяка обществена организация му е чужда.
съжалявам силно че не бях по-настоятелна с телефона оня път в твоя град......
А, за телефона не съжалявай, все някой ден, все някъде ще се срещнем. Когато идвах в Сф питах за тебе, но ти беше зачезнала тогава.
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
- Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16

