Нищо такова не казвам. Заяждаш се само, чини ми сеELBI написа: Опит придобиваш още когато тебе те възпитават и гледат. И след това е въпрос на желание и умение да видиш този процес на хората около тебе. Има много и има и "добри практики", стига да ти е интересно. Има педагожки, дето са изгледали повече от 100 чужди деца, но сякаш нищо не са научили от това.
Какво значи "нямаш право на грешки"? Някой път си бил не на кеф и си напрвил нещо неправилно към детето си (и най-добрите родители го правят) и ... кат не си му дал да изяде шоколада, детето какво - умряло? Айде моля те. Нямаш право на големи грешки. И дай да не изброяваме или класифицираме яденето на шоколад с пресичането на червено (например).
Това, че всяко дете е различно е също нормално. Основното е, че когато човек обича много децата си, намира подхода към тях. Хич не мога да приема, че щото си гледал едно, а второто е различно - дай да го хвърлим някъде или да се гръмнем, щото си бил упражнил насилие и родителството хич, ама хич не било просто.
Или да си седнем с глава в коленете в мазата и да се вайкаме?
Просто се дразня когато започнат да ми фърлят некви мнения от рода на "Всичко е любов" и прочие.
Може би защото аз не съм уверен, че съм добър родител. Хич и да не говорим за най-добрия. И се чудя как има хора, които са толкова непогрешими и уверени в правотата си. Нали знаеш, това, което ти липса те дразни у другите. Т.е. проблема си е в мен.
А нямаш право на грешки, щото всяко нещо, което правиш или не правиш, променя детето ти. И най-гадното е, че разбираш как си се справил с родителстването чаааак когато е късно да промениш нещо. Или поне мен от това ме е страх



