Какво сте готови да убиете в себе си?

[bead_]

... няма да започна първа

[Nejimaki-dori]

Нищо! Не съм убийца.

[windcolours]

Уви, много неща...

неувереност
прекалена самокритичност
свръхемоционалност
егоцентризъм
нетърпение
изместен вътрешен център навън /как изобщо се комбинира това с егоцентричността???/....вкопчване в другост
наивитет

[bead_]

Нищо! Не съм убийца.

и аз така си мислех, но открих няколко мъртви неща и... всъщност СЪМ

[bead_]

Нищо! Не съм убийца.

и аз така си мислех, но открих няколко мъртви неща и... всъщност СЪМ

[bead_]

Уви, много неща...

неувереност
прекалена самокритичност
свръхемоционалност
егоцентризъм
нетърпение
изместен вътрешен център навън /как изобщо се комбинира това с егоцентричността???/....вкопчване в другост
наивитет

ООО, остави нетърпението. носи аромат на току-що стъпкана трева и вкус на топящ се сладолед във фунийка!

[Kent]

известна доза припряност, е не да я убия, но да и скъсам ръчичките и краченцата поне:lol:

[Мнемозина]

А, нищо, то няма смисъл. Каквото е речено, самО си отмира.

[bead_]

известна доза припряност, е не да я убия, но да и скъсам ръчичките и краченцата поне:lol:

хаха, готина разфасовка припряност ще се получи

[bead_]

А, нищо, то няма смисъл. Каквото е речено, самО си отмира.

доброволно?!? хъм...

[Глас в пустиня]

За да намеря мир със себе си съм готов да убия всичко което ме дразни у другите.

[itcome]

Когато се разделям с ноктите си, плача- част от мен си отива в канавката :)
С подстригването на брадата и кодата е подобна дтамата...
Това не бих убивал в себе си :)

[holi_day]

За да намеря мир със себе си съм готов да убия всичко което ме дразни у другите.

eй!

[holi_day]

кашлицата, дет ме мъчи, се опитвам да усмъртя със сиропи, антибиотик, чай, витамини и други топли и хладни оръжия
засега с малък успех
иначе мързела
някой път успявам
друг път се престаравам в ентусиазма
каквото правя - все е с някакъв ентусиазъм и не мога се запра
напр. миналата седмица в студа след работа вечер ходех по 6км и се доразболях
тр. ми ред в хаоса
като е слънчево като сега - да стана и на разходка
като е студ, да си сглобявам отчети примерно
но много изненадващо се оказва, че редът е хаос, а хаоса - ред...
но така е като съм наемен черноработник

[bead_]

За да намеря мир със себе си съм готов да убия всичко което ме дразни у другите.

има нещо самоубийствено в това да си в мир със себе си

[bead_]

Когато се разделям с ноктите си, плача- част от мен си отива в канавката :)
С подстригването на брадата и кодата е подобна дтамата...
Това не бих убивал в себе си :)

:blink:

[bead_]

кашлицата, дет ме мъчи, се опитвам да усмъртя със сиропи, антибиотик, чай, витамини и други топли и хладни оръжия
засега с малък успех
иначе мързела
някой път успявам
друг път се престаравам в ентусиазма
каквото правя - все е с някакъв ентусиазъм и не мога се запра
напр. миналата седмица в студа след работа вечер ходех по 6км и се доразболях
тр. ми ред в хаоса
като е слънчево като сега - да стана и на разходка
като е студ, да си сглобявам отчети примерно
но много изненадващо се оказва, че редът е хаос, а хаоса - ред...
но така е като съм наемен черноработник

да, всичко си идва, когато му дойде времето да се появи
и дори да дойде по-рано, значи му е било ранно времето

[Green Light]

Искам едно, но се получава че съм убил друго. Жизнерадост, макар че ми е трудно да го призная- на 45 не съм весел човек. Доверие, непосредственост, великодушие, изобщо голяма част от това, което наричаме сила на характера.
На тяхно място май се настанява в ужасяващи размери една сантименталност. Еснафщина, дребнавост...
Ако не искам да остарея по ужасен начин трябва да спретна здраво клане.

[сър Айвънхоу]

Искам едно, но се получава че съм убил друго. Жизнерадост, макар че ми е трудно да го призная- на 45 не съм весел човек. Доверие, непосредственост, великодушие, изобщо голяма част от това, което наричаме сила на характера.
На тяхно място май се настанява в ужасяващи размери една сантименталност. Еснафщина, дребнавост...
Ако не искам да остарея по ужасен начин трябва да спретна здраво клане.

работата май отива към "Вартоломеева нощ", а?

[bead_]

Искам едно, но се получава че съм убил друго. Жизнерадост, макар че ми е трудно да го призная- на 45 не съм весел човек. Доверие, непосредственост, великодушие, изобщо голяма част от това, което наричаме сила на характера.
На тяхно място май се настанява в ужасяващи размери една сантименталност. Еснафщина, дребнавост...
Ако не искам да остарея по ужасен начин трябва да спретна здраво клане.

моля те убий всичко, което ти пречи да си лек, безгрижен и весел. на 45 поне по 45 минути на ден
аз убивам ... нещо близко ... унищожителното старание всичко да е перфектно... убивам го с един неподострен молив на бюрото си, който само преди година нямаше да изтърпя и миг без безукорно да го подостря!

[Green Light]

...
аз убивам ... нещо близко ... унищожителното старание всичко да е перфектно... убивам го с един неподострен молив на бюрото си, който само преди година нямаше да изтърпя и миг без безукорно да го подостря!

Разсмя ме. Неподострения молив- първа крачка към олющения лак.

[Green Light]

Една от тия книги, които не са художествени, ами опитват да обяснят Космоса започва приблизително така: Единствения истински въпрос е въпроса за самоубийството. Книгата е Тъканта на Космоса, автора Брайън Грийн, а мисълта не е негова а цитира Албер Камю. В началото бях потресен пише Грийн, но понеже и аз бях потресен, а освен това, и аз съм Грийн, та ще продължа от мое име, макар че нещата са микс.
След време обаче започнах да осъзнавам, че Камю има предвид нещо много важно. Единствения истински въпрос е: какво правим тук. И кой е смисъла да ни има. Останалите са второстепенни. Това е така, съгласете се.
Камю, в Митът за Сизиф- книгата където е написал тая работа за самоубийството, намира отговор само в моралните категории и единствено в тях. Моят Грийн, обаче поставя въпроса другояче. Аз също. Как бих могъл да се ориентирам във външния си мир, ако не знам какъв е външния? Не знам плувам ли, трептя ли, когато се движа променям ли се и какво се случва с мен, когато една секунда отмине? Нима съм същия отпреди миг? Как щях да разсъждавам ако имах единствено допира като сетиво? А щом имам слух, зрение, вкус, мирис и усещане то не трябва ли да се ориентирам какво именно виждам, чувам и усещам около себе си, за да знам къде се намирам?
Според мен задължително трябва. Ма'негър и той така мисли.
Още повече, че ако човек задълбае нещата стават ни повече ни по- малко - вълшебни. Дори Нютоновата вселена е място с безкрайни възможности, но това което ни дават Айнщайн и квантовата механика определено прави нещата да си струват. Има смисъл да ни има, защото сме съществена част от Космоса. Един наш квант влияе на друг, който се намира в Алфа Кентавър, и влияе без забавяне, със страшна сила. Нещо случващо се в необозримите краища на Вселената точно ей сега променя нещо в лявото ми кутре, а утре в Борисовата градина ще заиграят елфите около извора на Белия цар.
През 1905 година Айнщайн отвори вратата към това. Нови 35 години са минали в доизпипване на окончателния вид на квантите и следват още 70 за да примирим двете теории. По всичко личи, че Браян Грийновците са на крачка.
Искам да ги разбера тия неща.

И само още една дума ми се иска да кажа. Когато се замисля по този начин и заедно с това радиото работи в режим на новини за идиотщините в България, идиотщините в Сирия, Украйна и изобщо за това което Те ни причинияват, ми изгрява една алюзия. Архимет чертаещ кръговете си в пясъка и сянката на войника, който му закрива Слънцето.

[Мнемозина]

...
аз убивам ... нещо близко ... унищожителното старание всичко да е перфектно... убивам го с един неподострен молив на бюрото си, който само преди година нямаше да изтърпя и миг без безукорно да го подостря!

Разсмя ме. Неподострения молив- първа крачка към олющения лак.

Хм.

Правилната първа крачка към олющения лак е измиването на чиниите, което далеч не е в същата посока. :lol::lol:

[WALL-E]

Една от тия книги, които не са художествени...

ако искаш да разбереш, прочети "опасният архив на богомлите"
скоро излезе

[vyara]

Една от тия книги, които не са художествени, ами опитват да обяснят Космоса започва приблизително така: Единствения истински въпрос е въпроса за самоубийството. Книгата е Тъканта на Космоса, автора Брайън Грийн, а мисълта не е негова а цитира Албер Камю. В началото бях потресен пише Грийн, но понеже и аз бях потресен, а освен това, и аз съм Грийн, та ще продължа от мое име, макар че нещата са микс.
След време обаче започнах да осъзнавам, че Камю има предвид нещо много важно. Единствения истински въпрос е: какво правим тук. И кой е смисъла да ни има. Останалите са второстепенни. Това е така, съгласете се.
Камю, в Митът за Сизиф- книгата където е написал тая работа за самоубийството, намира отговор само в моралните категории и единствено в тях. Моят Грийн, обаче поставя въпроса другояче. Аз също. Как бих могъл да се ориентирам във външния си мир, ако не знам какъв е външния? Не знам плувам ли, трептя ли, когато се движа променям ли се и какво се случва с мен, когато една секунда отмине? Нима съм същия отпреди миг? Как щях да разсъждавам ако имах единствено допира като сетиво? А щом имам слух, зрение, вкус, мирис и усещане то не трябва ли да се ориентирам какво именно виждам, чувам и усещам около себе си, за да знам къде се намирам?
Според мен задължително трябва. Ма'негър и той така мисли.
Още повече, че ако човек задълбае нещата стават ни повече ни по- малко - вълшебни. Дори Нютоновата вселена е място с безкрайни възможности, но това което ни дават Айнщайн и квантовата механика определено прави нещата да си струват. Има смисъл да ни има, защото сме съществена част от Космоса. Един наш квант влияе на друг, който се намира в Алфа Кентавър, и влияе без забавяне, със страшна сила. Нещо случващо се в необозримите краища на Вселената точно ей сега променя нещо в лявото ми кутре, а утре в Борисовата градина ще заиграят елфите около извора на Белия цар.
През 1905 година Айнщайн отвори вратата към това. Нови 35 години са минали в доизпипване на окончателния вид на квантите и следват още 70 за да примирим двете теории. По всичко личи, че Браян Грийновците са на крачка.
Искам да ги разбера тия неща.

И само още една дума ми се иска да кажа. Когато се замисля по този начин и заедно с това радиото работи в режим на новини за идиотщините в България, идиотщините в Сирия, Украйна и изобщо за това което Те ни причинияват, ми изгрява една алюзия. Архимет чертаещ кръговете си в пясъка и сянката на войника, който му закрива Слънцето.

Мдаааа...
Понякога си мисля, че думите, въпросите и "отговорите" са ни отдалечили от онова, което следва да разберем.
Сигурно затова библията започва с това, че в началото било словото. В началото на кое, питам се.
И почти съм сигурна, че преди това "начало" никой човек не се е самоубивал.

[Green Light]

Мдаааа...
Понякога си мисля, че думите, въпросите и "отговорите" са ни отдалечили от онова, което следва да разберем.
Сигурно затова библията започва с това, че в началото било словото. В началото на кое, питам се.
И почти съм сигурна, че преди това "начало" никой човек не се е самоубивал.

Аз мисля, че идва друг период. Честно, не знам дали си въобразявам или не, обаче търсенето на отговорите за тъканта на мирозданието от науката физика все повече се заплита с философското(религиозно, мистично) търсене на същия отговор. Влизаме, не ами влезнахме вече във времената когато за да си наистина добър физик трябва да си малко мистик.

Впрочем Нютон е бил зверски религиозен. За Айнщайн нямам идея но предполагам, че ако не е бил, е станал след като е нарисувал неговата красива картинка на нещата. Той има една знаменателна фраза за търсенето на научните отговори. Не знам дали ще се сетя точно. "Бог е остроумен, но не е злонамерен."

Да, това беше.

[Глас в пустиня]

За да намеря мир със себе си съм готов да убия всичко което ме дразни у другите.

има нещо самоубийствено в това да си в мир със себе си

Нали?! Труден е пътя към нирвана. :)))

[windcolours]

...
аз убивам ... нещо близко ... унищожителното старание всичко да е перфектно... убивам го с един неподострен молив на бюрото си, който само преди година нямаше да изтърпя и миг без безукорно да го подостря!

Разсмя ме. Неподострения молив- първа крачка към олющения лак.

[bead_]

...
аз убивам ... нещо близко ... унищожителното старание всичко да е перфектно... убивам го с един неподострен молив на бюрото си, който само преди година нямаше да изтърпя и миг без безукорно да го подостря!

Разсмя ме. Неподострения молив- първа крачка към олющения лак.

така се получава често - човек води титанични битки, а другите вместо да виждат героизъм ... се спукват от хилеж
не съм очаквала да си Омир на моите подвизи, но малко уважение ... както и да е!

[bead_]

След време обаче започнах да осъзнавам, че Камю има предвид нещо много важно. Единствения истински въпрос е: какво правим тук. И кой е смисъла да ни има. Останалите са второстепенни. Това е така, съгласете се.

получава се така, че основният въпрос на философите един ден ще бъде решен от физиците и астрофизиците, които са и все по-често математици и те ще се окажат всъщност истинските философи, което би трявало да означава, че философите ще си намерят друг основен въпрос и ще се молят да не им го решат химиците, които са все повече биохимици

[bead_]

и ти ли, Бруте?

[Green Light]

След време обаче започнах да осъзнавам, че Камю има предвид нещо много важно. Единствения истински въпрос е: какво правим тук. И кой е смисъла да ни има. Останалите са второстепенни. Това е така, съгласете се.

получава се така, че основният въпрос на философите един ден ще бъде решен от физиците и астрофизиците, които са и все по-често математици и те ще се окажат всъщност истинските философи, което би трявало да означава, че философите ще си намерят друг основен въпрос и ще се молят да не им го решат химиците, които са все повече биохимици

Смешно, но истина.
Не можем да си позволим да се смеем на неверни неща*

Парафраза на Парцалевото "Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости"

[Remmivs]

Нищо.

[Green Light]

Нищо.

Hi!

[Remmivs]

Ко са хилиш ся? Хихи :-P

[ELBI]

... няма да започна първа

подсъдимо ли е?

[Green Light]

Ко са хилиш ся? Хихи :-P

Еее..ми като не знаеш езици, са, аз кво да направя?!

[Remmivs]

Ааааа говорим си на други езици ли бе. Ми така кажете. Тогава аз пък ще кажа това:

Life is the art of drawing without an eraser.

[snowprincess]

нищо

[shshtt]

... няма да започна първа

лакомията и страха