Baldrian написа:
ами на 52-53 каква нива да търся. за мен основната нива са тези, които обичам. моите хора, моят народ, всичко мое родно...
копам си колкото мога. намирам място за по нещо ново, някой нов, знам колко не знам и благодаря за добро и лошо.
помня едни думи на геврека, че е дал поголовна прошка. явно са ме впечатлили, защото е трудна работа.
но сякаш съм на път...то сега в неделя е Сирни заговезни...
и аз ти пожелавам да сте живи и здрави Парвати!
най-важното е!
а какви са твоите творчески планове, мечти, надежди?:bigsmile:
опитвам да ти напиша мнение за трети път..
Много подтеми има в постът ти.
Първо, според последните полемики в ЕС човек живее до 100, т.е. трябва да излиза в пенсия най-рано на 70.
И да работи по 42 часа седмично, поне, щото 40 са малко, някаква отживелица на Форд ..
Тоест, ти си в средата на Животът ти, имаш още много време и много посоки.
Важи разбира се за всички на 50-55.
Въпросът е как се променя Животът ни. Имаме ли свобода?
Накои си мислят, от позицията на относителната финансова свобода, която имаме, че има, или пък, че имат избор..
Нямат. Никой от нас не е свободен..
Не знам къде е проблемът, защо в последните 6 години сме в непрекъсната икономическа криза - не визирам само Германия, визирам всички т.нар. развити държави.
Чувам, и Япония в момента е в икономическа криза, но, за там е разбираемо, остров, няма място за всички хора, нормално...
Защо е така в Канада, в САЩ, в Европа, навсякъде ...
Каква е причината?
Разбирам, че сме много хора, че планетата не може да ни издържа, че няма жилищна площ за всички - ясно..
Но ние не сме се увеличили толкова много за последните 6 години..
И като сложиш на фона на икономическата обстановка и задаващата се тотална механизация ...
Просто не знам какво се случва..
Когато тръгвах на 41 към непознатата мечтана държава всички ме питаха "не те ли е страх"..
Не ме беше, постигах мечтата си и се чувствах... много различни емоции изпитвах, но не ме беше страх.
И съм доволна, че го направих..
Понякога се чувствам изморена, и имам някои белези от битките, но съм доволна.. Познах себе си.
А сега изпитвам, може би, страх .. не знам дали това е думата, вероятно е тревожност.
Защото светът се променя с нечувани темпове, с месеци, вместо с десетилетия..
А ние не знаем правилата на играта...
Апропо, затова и избрах Cookie за прякор, защото си мисля, че ме описва точно.
Замислих се, един ден - коя съм аз? Какво ме описва най-точно??
Бисквитка ... хрупкава и апетитна, когато е пресна, с времето се втвърдява и става трудна за предъвкване.
Но все пак има шоколад.. Трябва само да стигнеш до него.
И ще съм ти много благодарна, ако ме адресираш по този начин.

Същото, разбира се, важи за Нюк-а.
Разбирам, че ви е любопитно да установите съответствие, но приемете и моето желание.
Тук има една поговорка "Leben und leben lassen", която баща ми много обичаше да казва, лека му пръст на човека:
Живей и остави и другите да живеят.
Иначе - благодаря за пожеланията.
Та.. това е въпроса - с оглед на случващото се, какъв е полезният ни ход?
Макар и вероятно по-скоро да е реторичен (риторичен?).

Последен се смее онзи, който не е разбрал шегата.