Много се чудех откъде да започна - от наводненията, от бита, от хората, от историята и храмовете, от джунглата... И накрая реших - от утрото при Ангкор Ват - най-добре запазеният храм от разцвета на кхмерската цивилизация. Строен е през 12 в.
/Нямах статив и за да не се размазва изображението, оставях фотоапарата на разни - неравни - терени и пусках самоснимачката. Апаратът пък е около 10-годишен. Една от първите любителски дигитални камерки, които японците произвели и с много скромни възможности, но по-добре това, отколкото нищо, нали? /
През цялото ни пътуване бяхме съпровождани от дечица, които се опитваха да ни продават разни неща за по един долар. За тях всъщност един американски долар е цяло състояние. Дадеш ли на едно детенце обаче, в миг биваш обграден от цели ята и не можеш да помръднеш от мястото си. Беше ми много мъчно, защото мизерията и гладът в тази страна са страшни и сърце не ти дава да отпратиш децата грубо. От друга страна не можеш да нахраниш целия камбоджански народ.
Край пътя пък местни жители продаваха ориз в бамбукови пръчки.
И някакъв "боб".
Ние не опитахме, защото мааалко ме притесняваше хигиената. Не хапнахме и от прословутото "сирене" от мравки, което миришело ужасно, но имало отличен вкус и хранителни качества.
Ядяхме главно банани /размерът им беше скромен, но нямаше значение
/.
Толкова много храмове посетихме, че вече но помня имената им. Те за съжаление съвсем не бяха в такова запазено състояние като Ангкор Ват. Част от тях са разрушени от времето и поглъщани от джунглата, част - от непрестанните войни, в които страната е въвличана. Много от светилищата са бомбандинари, други са целите надупчени от гранати и куршуми.
Тъй като медицината почти е липсвала в тази страна /че и до ден днешен/, този храм е известен като място за целение - през дъждовния сезон мястото се изпълва с вода, от четрите страни на басейна има четири глави на зверове с усти-чучури и в зависимост от това, какво те боли, отиваш при съответната глава и пиеш вода от нея с надежда за оздравяване. Туристическите книги обаче препоръчват, ако някой се разболее в Камбоджа, незабавно да вземе самолета до съседен Тайланд /Бангкок/ или до Сингапур, за да получи реална медицинска помощ.
В някои от храмовете живеят монаси и монахини - отшелници.
Не зная как се казва това - ще го нарека "каменорезба". На някои места, кадето е запазена, е толкова изящна, че спира дъха.
Може би един бъдеш архитект се опитваше да нарисува храма.
Докато други получаваха бонбони и всякакви дребни лакомства от туристите.
Не бяха малко оркестрите на жертви, пострадали от мините. Този "спомен" от войните и до днес убива и осакатява стотици хора.
Чужди държави изпращат свои специалисти на помощ и на места има табели, че ареалът е обезопасен:
Ако няма такава табела обаче, трябва да си нащрек.
Както споменах, джунглата бавно поглъща оставените без грижи светилища и храмови комплекси.
На това дърво туристическите водачи му викат "задника"
, защото много приличало... 
А това било "хоботът":
Същото нещо от другата страна на стената:
Недалеч от тази страховита гледка имаше люлка
а в нея сладко спеше
Два дни преди тайфуна отидохме до един огромен комплекс, по-стар и от Ангкор Ват, отдалечен от другите и забравен в самото сърце на джунглата. Да си призная, беше много трудно да ме заведат дотам, дърпах се до последно и исках да остана в хотела, защото от жегата в убийствената комбинация с влагата ми призляваше. Тримата ми състуденти обаче, включително съпружеското тяло, бяха все от тропически страни, свикнали с подобен климат, и не срещнах никакво разбиране. Накрая ме натовариха на джипа с няколко бутилки вода, лепнаха ми стикера срещу комари и потеглихме. Но изобщо не съжалих.
Комплексът се оказа най-мистериозното място, където съм стъпвала. Беше почти "храносмляно" от природата, но сякаш бродеха духове от предишното му величие.
Това беше само едната страна от камбоджанското пътешествие. На другия ден...
Имам още много снимки от бита на хората, от наводненията, на които станахме шокирани свидетели, от едно красиво селище върху водата, от природата... Но ще спра дотук засега. Ако на някой му е интересно, ще пусна и още. Имам снимки и от Сингапур и Малайзия този път - съвсем различни от Камбоджа светове. Но сигурно много ви отегчих.
Приятен уийкенд и
НАЗДРАВЕ!
.
. Обаче за службата му... доста повече са ядовете и неспаните от нерви нощи от облагинките 
.
