Една история от дира..

[esti]

А не може ли кучето да е било болно нещо и след това, като на куче да му е минало без да има връзка с романтичната история за любов, грижа и свобода?
Възможен вариант ми се струва....

[Мнемозина]

И какво стана с неограничените възможноти? Пак ги отсвирихме.
Защото е много лесно да си мислиш, че си възможно-променлив, когато светът ти е стабилен. Обаче като не е, става различно.

е как какво става?!
цял Космос!
особено като си имаш скафандър...

Интегритет.

[Мнемозина]

А не може ли кучето да е било болно нещо и след това, като на куче да му е минало без да има връзка с романтичната история за любов, грижа и свобода?
Възможен вариант ми се струва....

Не знам - чак пък десет години...

[4avdar4e]

А не може ли кучето да е било болно нещо и след това, като на куче да му е минало без да има връзка с романтичната история за любов, грижа и свобода?
Възможен вариант ми се струва....

Ихаааа, искам и аз, като на куче да ми мине, и утре да съм мъжко :rotfl24:
Естииииии, ще правя аз баница, видяло се е Така ме разсмя....

[doktorka]

И какво стана с неограничените възможноти? Пак ги отсвирихме.
Защото е много лесно да си мислиш, че си възможно-променлив, когато светът ти е стабилен. Обаче като не е, става различно.

е как какво става?!
цял Космос!
особено като си имаш скафандър...

Интегритет.

морални и нравствени устои като на социализЪма!?

скафандър с кислород

[esti]

А не може ли кучето да е било болно нещо и след това, като на куче да му е минало без да има връзка с романтичната история за любов, грижа и свобода?
Възможен вариант ми се струва....

Ихаааа, искам и аз, като на куче да ми мине, и утре да съм мъжко :rotfl24:
Естииииии, ще правя аз баница, видяло се е Така ме разсмя....

Най-чудно ми стана как не са му разбрали пола на това куче толкова години...

А на теб, кво ти трябва да ставаш мъжко - да не мислиш, че им е лесно с толкова кусури...

[Мнемозина]

морални и нравствени устои като на социализЪма!?

скафандър с кислород

О не, още по-здрави.

Интегритет е просто цялостност, а не толкова нравственост.

[esti]

А не може ли кучето да е било болно нещо и след това, като на куче да му е минало без да има връзка с романтичната история за любов, грижа и свобода?
Възможен вариант ми се струва....

Не знам - чак пък десет години...

Защо не?
Имало е пиометра примерно, която е хронифицирала, затова не е имало летален изход.
В един момент му минало, като на куче и....

(дано да не ме прочете някой вет.):shy:

[Амаранта]

изборът ни е ограничен от собствените ни възприятие С или БЕЗ синджир.

и туй то!

Абсолютно!

[Амаранта]

Такова нещо като да бъдеш себе си няма, според мен, защото никой не знае кой е всъщност (тези, които си мислят, че знаят, твърде много се идентифицират с определена роля/и).

О, има, има
Странното е, че биваш себе си в най-трудните моменти. Тогава се вижда кой колко струва всъщност.. Не е до роля...

Това зависи и от съставителя на ценовата листа.

А и в трудни моменти човек има най-голям избор, и съответно - свобода.

[Амаранта]

И какво стана с неограничените възможноти? Пак ги отсвирихме.
Защото е много лесно да си мислиш, че си възможно-променлив, когато светът ти е стабилен. Обаче като не е, става различно.

Аз също мисля, че възможностите не са неограничени,
но изглеждат такива, съпоставени с бройката, за която предполагаме, че е на разположение.

А по въпроса със стабилността на света, съм на обратното мнение
- за мен поне точно промените, и дори сътресенията са причина да търся нови възможности.

[esti]

Хъм, аз пък си мисля, че ние си живеем с нашата си ценностна координатна система. И в труден момент точно тя ни помага. Защото не сме деца. Градили сме дълги години нещо, което не може да се срине и преоцени лесно...

Може ли да се съглася с Вас гуспожо?

[doktorka]

А по въпроса със стабилността на света, съм на обратното мнение
- за мен поне точно промените, и дори сътресенията са причина да търся нови възможности.[/quote]

нали? тъкмо ти е станал "удобен живота" и започваме да ръчкаме за нещо друго...

кой си те бе,Амарант-а?
ппи?:shy:

[4avdar4e]

А и в трудни моменти човек има най-голям избор, и съответно - свобода.

Хъм, хъм, хъм....
Дали? Имаме ли избор, когато нямаме такъв????

Днес много мисля за свободата... и за това е ли свободен избор чуждият такъв???

П.П. Днес имам свободата да поспя повече от 4часа. Която си извоювах с битка:shy:

[doktorka]

А и в трудни моменти човек има най-голям избор, и съответно - свобода.

Хъм, хъм, хъм....
Дали? Имаме ли избор, когато нямаме такъв????

Днес много мисля за свободата... и за това е ли свободен избор чуждият такъв???

П.П. Днес имам свободата да поспя повече от 4часа. Която си извоювах с битка:shy:

марш в леглото!

[4avdar4e]

марш в леглото!

[doktorka]

А не може ли кучето да е било болно нещо и след това, като на куче да му е минало без да има връзка с романтичната история за любов, грижа и свобода?
Възможен вариант ми се струва....

Не знам - чак пък десет години...

Защо не?
Имало е пиометра примерно, която е хронифицирала, затова не е имало летален изход.
В един момент му минало, като на куче и....

(дано да не ме прочете някой вет.):shy:

а прозззт доктор може ли?
пиометрата евъзпаление на матката и децидуата...
за да няма мензис и да няма хормони трябва да има възпаление и на яйчниците ( и на двата) и д ане произвежда хормони...макар че прекурсорите идват от надбъбречната жлеза...ххммммм
не и това не става
трябва да е в хипофизата...
да има некъфффф тумор като пролактином и по някво чудо после да го няма и тогава да се сети че има пол...
тъй по-може...

става ли?

[esti]

а прозззт доктор може ли?
пиометрата евъзпаление на матката и децидуата...
за да няма мензис и да няма хормони трябва да има възпаление и на яйчниците ( и на двата) и д ане произвежда хормони...макар че прекурсорите идват от надбъбречната жлеза...ххммммм
не и това не става
трябва да е в хипофизата...
да има некъфффф тумор като пролактином и по някво чудо после да го няма и тогава да се сети че има пол...
тъй по-може...

става ли?

Въх горкото куче, какъв късмет е извадило с тоз тумор....

[doktorka]

Въх горкото куче, какъв късмет е извадило с тоз тумор....

ми късмет ми ...
ни мензис ,ни дявол
аха!

[esti]

ми късмет ми ...
ни мензис ,ни дявол
аха!

Абе кучето си е било съвсем наред според мен.
Просто оня дядо е ходил само да му хвърли малко манджа и толкоз.
Да не мислиш, че е обръщал внимание има ли мензис, няма ли.....егати той дори не е обърнал внимание от какъв пол е кучето.
А щом е била вързана в двора, значи и мъжки кучета едва ли са имали достъп до горката кучка, за да се разбере по-рано, кво и що....
Това е окончателното ми заключение по казуса.

[Глас в пустиня]

Хе хе е е е е е! Момичета, признавам ви от нищо разказ каква тема сте спретнали!:blink:

Извод:
1 Трябва да си голям тъпанар(да не употребя по-груб израз) за да не разбереш за десет години че кучето ти е женско.
2 Свободата е възможност да правиш неща които искаш, без с това да пречиш на останалите или пък да ограничаваш техните свободи.

И тука нямат място някакви синджири, възгледи и възприятия.

[Niya]

Много ме впечатли и реших, че трябва да я споделя с вас!

[/i]

Дай време на времето. Хареса ми.

Дядото е забравил за кучето си, вързано в двора.
Било е част от оградата, примерно.
И когато отново са го обозначили като живо същество, всичко е дошло на местата си.

[ELBI]

Най-чудно ми стана как не са му разбрали пола на това куче толкова години...

Сигурно са го ползвали само за пазене, за двора...

А на теб, кво ти трябва да ставаш мъжко - да не мислиш, че им е лесно с толкова кусури...

ама да знаеш колко си права...добре, че сте вие ... инак направо не мога да мигна от кусури - мани, мани...

[ELBI]

А не може ли кучето да е било болно нещо и след това, като на куче да му е минало без да има връзка с романтичната история за любов, грижа и свобода?
Възможен вариант ми се струва....

Съвсем е възможен.

Намерил си е ново занимание/работа. Реализирал се е, а преди не е знаел. От там - смяна в романтичните и секс ценностите и т.н.

Начи, не е важно само секс и поркане да търсим - ново бачкане/занимание също може да спаси някои ситуации...

[ELBI]

...Абе кучето си е било съвсем наред според мен.
Просто оня дядо е ходил само да му хвърли малко манджа и толкоз.
Да не мислиш, че е обръщал внимание има ли мензис, няма ли.....егати той дори не е обърнал внимание от какъв пол е кучето.
А щом е била вързана в двора, значи и мъжки кучета едва ли са имали достъп до горката кучка, за да се разбере по-рано, кво и що....
Това е окончателното ми заключение по казуса.

да бях наминал по-рано, да ти бях споделил и моето сходно заключение (изразих го в леко иронично-саркастична форма преди малко...ама тогава допуснах грубата грешка, че не бях изчел всичко..)

Казуса - решен.

За секс ли сега ще си говорим - все пак е неделя следобяд - неработен ден... аз май ... трябва да хапна сега, че приготвях една вечеря за момчетата (мноо вкусни ребърца - забърках маринатата и ... заливката - след 5 часа ще са на масата... ммм)

Снощи Юнайтед как натресе Арсенал - не е работа направо... мъчно ми стана за Венгер

[Dark Angel]

светът е пълен с невероятни истории
безброй са....

[Мнемозина]

А не може ли кучето да е било болно нещо и след това, като на куче да му е минало без да има връзка с романтичната история за любов, грижа и свобода?
Възможен вариант ми се струва....

Съвсем е възможен.

Намерил си е ново занимание/работа. Реализирал се е, а преди не е знаел. От там - смяна в романтичните и секс ценностите и т.н.

Начи, не е важно само секс и поркане да търсим - ново бачкане/занимание също може да спаси някои ситуации...

Уф.

Не щете да видите дълбоките символи в тая история... Деви с деви такива!
Любовта, топлината, е това, което е цивилизовало кучето, след като са го отвързали и то е подивяло.

А иначе... при майка ми и баща ми се появи една сутрин куче. Очевидно домашно, дружелюбно, симпатично и възпитано.
Остана. Играеше с нас, с децата ми, с котките много не се разбираше, но нищо, това го преглътнахме някак.
Обаче беше рошаво и абсолютно не допускаше да му повдигнеш крака и да погледнеш дали е женско или мъжко. И понеже реагираше на "Джиджо", пък и ние сме оптимисти, решихме да е мъжко.
На другата година роди.
И на по-другата - пак.

[Глас в пустиня]

Обаче беше рошаво и абсолютно не допускаше да му повдигнеш крака и да погледнеш дали е женско или мъжко.

Понякога е достатъчно да го погледнеш как пикае - клекнало или с повдигнат крак.

[4avdar4e]

Понякога е достатъчно да го погледнеш как пикае - клекнало или с повдигнат крак.

Ако знаеш как се хиля сега :rotfl24:
Сетих се за подписа на Пенчо Заеков :rotfl24::rotfl24::rotfl24:

[Мнемозина]

Обаче беше рошаво и абсолютно не допускаше да му повдигнеш крака и да погледнеш дали е женско или мъжко.

Понякога е достатъчно да го погледнеш как пикае - клекнало или с повдигнат крак.

Абе смешното е, че май точно това ни обърка.
Защото като клекнеше, не се виждаше какво точно прави.
Ох, не си спомням вече точно, ама се криеше, магарето. Магарицата, де.
Щото ако знаехме, че е женско, нямаше да търчи толкова свободно насам-натам.
Както и да е.

[Niya]

Обаче беше рошаво и абсолютно не допускаше да му повдигнеш крака и да погледнеш дали е женско или мъжко. И понеже реагираше на "Джиджо", пък и ние сме оптимисти, решихме да е мъжко.

Хаха. И по този повод, имахме коте. Преди две години. Взехме го с поръчката да е женско и малко. Получихме го едва ли не с табелка: Женско, на месец, казва се Лили. Ами, Лили, Лили, добре. Хареса ни и оставихме името. И си го гледаме месец, два. Един ден Лили започва дневен тоалет, разположила се на дивана и ......Лили се оказа Лилян. Докара ме до смях със сълзи. Та, така. Имахме си вече мъжка котка.

[4avdar4e]

Хаха. И по този повод, имахме коте. Преди две години. Взехме го с поръчката да е женско и малко. Получихме го едва ли не с табелка: Женско, на месец, казва се Лили. Ами, Лили, Лили, добре. Хареса ни и оставихме името. И си го гледаме месец, два. Един ден Лили започва дневен тоалет, разположила се на дивана и ......Лили се оказа Лилян. Докара ме до смях със сълзи. Та, така. Имахме си вече мъжка котка.

И ние имахме едно такова Ми :rotfl24: (Ми го кръсти Симеон, щото като го мачкаше и то издаваше такъв звук "ми", беше по-малко от шепата ми.. И като казваше, че си има коте - бил е на 2 - и като го питаха как се казва котето, той отговаряше миииии... Скъсвах се да обяснявам и да се смея )

И обратното - едно Мими, дето трябваше да е мъжко, пък то взе, че роди Пък Мимето Филко го кръсти, на едно "гадже" от детската..

[Stranniche]

Хаха. И по този повод, имахме коте. Преди две години. Взехме го с поръчката да е женско и малко. Получихме го едва ли не с табелка: Женско, на месец, казва се Лили. Ами, Лили, Лили, добре. Хареса ни и оставихме името. И си го гледаме месец, два. Един ден Лили започва дневен тоалет, разположила се на дивана и ......Лили се оказа Лилян. Докара ме до смях със сълзи. Та, така. Имахме си вече мъжка котка.

Ние пък се грижихме за един квартален котарак. Преди живееше у един англичанин и една румънка. Англичанинът си замина и котаракът остана на двора. Румънката твърдеше, че е женска котка, а съквартирантът ми - че е мъжки. Веднъж се сби с кварталните мацки /котаракът се сби, не съквартирантът/, беше ранен и викахме ветеринар /за котака, не за съквартиранта/. И ветеринарят каза, че е мъжки, но кастриран /котакът, не съквартирантът/. Много ми липсва сега.

[vyara]

Много ми липсва сега.

Котака или съквартиранта? :lol:

[Quid]

тааа истроия ми е като от чужда планета на мен към днешна дата.

[Глас в пустиня]

Понякога е достатъчно да го погледнеш как пикае - клекнало или с повдигнат крак.

Ако знаеш как се хиля сега :rotfl24:
Сетих се за подписа на Пенчо Заеков :rotfl24::rotfl24::rotfl24:

Смееш се ти, ама...мойте почитания към Пенчо, но ми се види кощунствено да караш един мъж да пикае клекнал, тва е като да накараш жена да пикае права.

[Глас в пустиня]

Много ми липсва сега.

Котака или съквартиранта? :lol:

Как кой - съквартиранта естествено!:winkw::lol:

[Stranniche]

Много ми липсва сега.

Котака или съквартиранта? :lol:

Как кой - съквартиранта естествено!:winkw::lol:

Котаракът. Съквартирантът сега ми е съпруг.

[Амаранта]

А и в трудни моменти човек има най-голям избор, и съответно - свобода.

Хъм, хъм, хъм....
Дали? Имаме ли избор, когато нямаме такъв????

Днес много мисля за свободата... и за това е ли свободен избор чуждият такъв???

Зависи - има моменти, които са трудни, защото трябва да вземем кофти решение,
и други, пак трудни, когато трябва да се справяме с последствията от вече взетото кофти решение.

В повечето случаи свободата се свежда до собствения ни поглед върху нещата.
И, да, когато е трудно, трудно е.