поручик Ржевски написа:Remmivs написа:И аз харесвам писни на Володя. Даже харесвам една, която не е народна май. По Яворов. Сега поручика да ме застреля.

Чакай само да презаверя разрешителното.
Текста на тая за която говориш и на мен ми харесва. Ненавиждам обаче "Две хубави очи". И не разбирам какво толкова се харесва. Искрено не разбирам.
Всъщност има 2 неща, които наистина не разбирам у жените - как може да им харесва това яворово стихотворение и какво толкова намират в пустия му малък принц на Екзюпери???
Колкото до разликата м/у патриотизма и наципнализма, някой много ясно я е обяснил - патриот си когато обичаш сънародниците си, а националист - когато мразиш другите. Не е точно оригиналния цитат, ама сега не ми се рови да го търся.
Аз пък си я обичам пустата му земя като една човешка длан. Ходил съм по чужбините, макар и не за да търся прехрана, а по други поводи, и винаги съм се чувствал депресиран, и не съм имал търпение да се прибера у нас.
Изобщо не ми пука за македония и македонската нация - да си се определят както си искат, и да правят каквото си искат.
Не съм любител на световните конспирации, но това не ми пречи да мисля, че Сорос е мръсник, който за 2 долара спокойно би заклал некой близък роднина, стига да не беше "неморално".
Глобализмът не е моето символ-верую. Европейският съюз и обезличаването на нациите - също. Нещо повече - смятам ги за вредни. Точно защото ми харесват отделните различия. Инак всичко ще бъде един безкраен макдоналдс - безвкусно, безинтересно, еднакво, жълто-червено. Всичко само в името на "бога на Мамона", е девиз, който наистина ме отвращава. Дайте да махнем разликите, че бизнеса да върви по-добре. В шкембето да няма чесън, щото на германците не им харесва примерно. Не искам! Обичам си го с чесън.
Не обичам тъй наречените юпита, чиято единствена цел са парите и кариерата.
И понеже днес се съдрахме да цитираме Пратчет, ще напомня една мисъл на Ваймс, който обичал малките държавици, дори с малките им вражди и малките им войни. И за да не изляза пък войнолюбец, ще приведа един пример - някой, не помня кой, беше направил статистика, че със или без войни, броят на хората загинали от насилствена смърт през вековете е приблизително еднакво.
Колкото до честта, смелостта и прочие - това са неща не свързани с патриотизма, национализма и прочие. За съжаление обаче, глобализмът е точно универсалния препарат за почистването им от мозъците на хората. Няма да се обосновавам, че и без туй стана дълго.
И накрая, ще си позволя да копи-пейст един текст от един дирски клуб на тема усещане за родина:
Дело в том, что когда речь заходит о ностальгии, я, как Базаров, верю скорее телу, чем душе. Мне кажется, что родина - понятие физическое, плотское. Результат метаболизма, она формируется в клетках организма из съеденных в отечестве атомов. Мы питаемся родиной, ею дышим, поэтому она становится нами. Как мышьяк, родина оседает в тканях организма, обрекая на чувство физической привязанности к определенной широте, долготе и климатическому поясу. Патриотизм неизлечим, потому что он неотделим от почвы в куда более прямом смысле, чем считают "почвенники". Любовь к родине, действуя в обход сознания, возвращает нас даже не к животным, а к растениям.
Единственная непритворная ностальгия - та, которую мы делим с ромашками или боровиками. От чужбины родину отличает не язык и нравы, а набор аминокислот в грядке, угол, под которым падает солнечный луч, сотня-другая молекул, придающих хлебу неощутимый, неописуемый, но и незабываемый аромат детства. Любовь к родине - это рефлекс, физиологическое узнавание, резонанс внешней природы с той, которая растворена внутри нас. Так патриотизм рождает самые сильные и самые стойкие привязанности. Именно поэтому борщ разлюбить труднее, чем Достоевского.
Как ви звучи? На мен - много сериозно. И след като са аминокиселини, ъгъл на падане на лъчите и прочие, защо да не са и ритми да кажем? :)
